Решение № 5764 от 01.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5764 гр. София, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110156762 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

01.04.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито, публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 56762/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от П. П. П. срещу ЗАД „ОЗ“ АД, като се твърди, че на 18.12.2022 г., около 01:30 ч. в гр. София на кръстовището на бул. „8-ми декември“ и бул.

„Акад. Стефан Младенов“, таксиметров автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, рег. № СВ **** МР бил самокатострофирал, като ищцата била в автомобила на задната седалка и била 1 пострадала в следствие на инцидента. Поддържа, че след инцидента е била прегледана, като била закарана поради силно главоболие в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, където й била поставена диагноза „Повърхностна травма в окосмената част на главата и повърхностна травма на шията“. Навежда доводи, че на 21.12.2022 г. бил извършен преглед от съдебен лекар, като били констатирани травмите, като лечението било проведено в домашни условия, като се налагало да приема обезболяващи, поради болки в местата на нараняванията. Излага съображения, че освен това инцидентът се отразил тежко както върху физическото й здраве, така и върху психическото такова, като в следствие на преживения стрес се оплаквала от понижено настроение, тревожност, нарушения на съня – сънувала кошмари свързани с ПТП-то, изпитвала страх да пътува в автомобил и се чувствала потисната, което било за период от два месеца (18.12.2022 г. до края на м.02.2023 г.), като към днешна дата все още не била преодоляла страха си от пътуване с автомобил. Твърди, че към момента на инцидента гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника – по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за периода от 02.07.2022 г. до 01.07.2023 г. Поддържа, че при ответника е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0411-180-00062024 г., но ответника бил отказал да заплати застрахователно обезщетение. Инвокира доводи, че справедливият размер на обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 10000,00 лева, като претендира сумата от 1000,00 лева – като частичен иск, както и дължимата мораторна лихва от 09.02.2024 г. до окончателното плащане. Иска ищеца да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че претенциите били неоснователни. Твърди, че не било доказано настъпването на застрахователно събитие с процесния лек автомобил, тъй като не били съставени надлежни документи. Поддържа, че в исковата молба се сочело, че автомобилът бил самокатострофирал, а в лист за преглед на пациенти било посочено, че лицето е пострадало, като автомобилът е бил блъснат от друго МПС, като прави извод, че по делото не се установява изобщо да е настъпило ПТП, респ. при какъв механизъм. Навежда доводи, че ищцата не била материално легитимирана да претендира неимуществени вреди, доколкото не било установено, че е участвала в ПТП с автомобил, който е застрахован при ответника.

Излага съображения, че липсват доказателства за наличието на противоправно поведение от страна на водача, което да е виновно, респ. наличието на причинна връзка между вредите и противоправното поведение. Твърди, че водача на лекия автомобил нямал вина за процесното ПТП. Поддържа, че вредите твърдени от ищцата не били доказани пълно и главно, както и наличието на причинно-следствена връзка. Прави възражение за съпричиняване, като сочи, че ищцата се била возила без поставен предпазен колан.

Инвокира доводи, че претенцията за неимуществени вреди е в завишен размер, което обосновава. Развива доводи, че не дължи претендираната мораторна лихва, като аргументира, че ако лихва се дължала, застрахователят изпадал в забава от друга дата – 09.05.2024 г., когато изтичал тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция.

2

С протоколно определение от открито съдебно заседание от 13.03.2025 г., съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск, като претенцията за застрахователно обезщетение се счита предявена за сумата от 5000 лева, частична претенция от сума в общ размер от 10 000 лева.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначални обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1 ) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2 ) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че към момента на процесното ПТП за гражданската отговорност на водача на автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, рег. № СВ **** МР е бил налице покрит застрахователен риск при ответника по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/23/322001535019.

Обявеното за безспорно обстоятелство се установява и от представената Справка от електронния регистър на Гаранционен фонд.

От служебна бележка № 43300-6369/18.01.2023 г. на СДВР – Отдел „Пътна полиция“ се установява, че ищцата е участвала в пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.12.2022 г., около 01.30 часа на бул. „8-ми Декември" и бул. „Акад. Стефан Младенов", като пътник в л. а. Киа „Сиид" с рег. № СВ **** МР.

Представена е медицинска документация – Съдебномедицинско удостоверение № V 472/2022., съставено на 21.12.2022 г., в 13:20 ч., както и Лист за преглед на пациент № 023077/18.12.2022 г. по отношение на П. П. П..

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. МЙ, Г. С. и Л. Д..

От казаното от св. МЙ, която е майка на ищцата, се изяснява, че е видяла дъщеря си 3 след инцидента около 5:30-6:00 ч., която била цялата кръв и треперела, била с рани по главата и синини по ръцете. Сочи, че след инцидента, ищцата била стресирана, имала световъртеж, както и спяла при нея, за да може да я наблюдава. Дава показания, че я придружавала до тоалетната, защото през цялото време лежала. Посочва, че на третия ден са отишли до личния лекар за успокоителни, защото дъщеря не можела да спи. Свидетелства, че дъщеря се стряскала често и изпитвала страх да се качи в кола, както и че не излизала в продължение на 15 дни. Установява, че правила 3 - 4 пъти на ден промивки на раната и слагала превръзки, за да не се замърси. Изяснява, че дъщеря по това време имала загуба на коса и отлепен скалп, за да се третира раната. Свидетелства, че ищцата изпитвала гадене, световъртеж и главоболие. Като през възстановителния период полагала грижи за дъщеря си като готвене, храна до леглото, водене до тоалетната и до банята, като възстановяването продължило 16 дни, след което ищцата се върнала на работа.

С показанията на св. Г. С., се изяснява, че приятел от петнадесет години с ищцата, както и че катастрофата се случила в нощта на 17.12 срещу 18.12 около 1:00 ч., когато с ищцата пътували в такси, като свидетелят бил на задната седалка в дясно, а ищцата в ляво.

Изяснява, че пътували към нощен клуб „Илевън“ в Студентски град по ул. „Петър Младенов“, когато изведнъж чул силен удар, след което в колата имало много пушек и въздушната възглавница на шофьорското място се отворила. Посочва, че видял ищцата да слиза от автомобила с наранявания по главата в ляво, след което и той излязъл. Изяснява, че ударът бил отпред в дясно на автомобила, но не е успял да види къде се намира колата в улицата заради пушека, а единствено забелязал висок бордюр. Уточнява, че си е ударил главата в предната седалка, бил целия в кръв и не е възприел първите мигове на катастрофата, като не е забелязал друг автомобил до таксито. Изяснява, че хора от съседното заведение помогнали на него и на ищцата, която била цялата в кръв и кървяла от главата, като ги прибрали в заведението и извикали бърза помощ. Свидетелства, че били прегледани от медиците на място, след което били транспортирани с линейка в ИСУЛ.

При разпита на св. Л. Д. се установява, че през 2022 г. е претърпял ПТП на кръстовището на заведение „Умбрела“ срещу УНСС с таксиметров автомобил марка „КИА“, модел „Сийд“ като бил с клиенти и се движел в Студентски град по посока кв. Драгалевци с около 50/60 км./ч. Свидетелства, че при преминаването през кръстовището лек автомобил се врязал в него. Заявява, че не си спомня удара, понеже бил в шок, но знаел, че имало пострадали момче и момиче в колата. След удара дошла полиция, която установила, че човекът, който се врязал в него бил виновен, след което полицай отишъл до виновния водач и му казал, че имало пътен знак стоп, на който не е спрял. Изяснява, че другият водач се движел по ул. „Осми декември“ с висока скорост като минал пред него, а свидетелят го ударил челно. Посочва, че полицаите на са му съставяли акт, понеже не бил виновен.

Изяснява, че не бил обърнал внимание дали пътниците били с колани, като след инцидента бил отишъл да ги види при линейката, но му казали да изчака, а след това ги закарали в болницата. Бил видял, че били окървавени, но не може да каже подробности, като след инцидента не ги бил виждал повече. Самият той нямал наранявания, а само леко охлузване 4 на лявата ръка. Сочи, че бил изчакал доста време, след което го освободили и си бил тръгнал. По отношение на настъпването на инцидента посочва, че другият водач се движел по ул. „Осми декември“, но не знаел улицата по която самият той се движел като наименование. На мястото по ул. „Осми декември“ имало две пътни ленти – една за ляв завой и една за направо и надясно, като платната били две, съответно били еднопосочни.

Установява, че той е бил с предимство по посоката му на движение. Сочи, че не може да каже каква е широчината на ул. „Осми декември“, но два автомобила можели да се движат в една посока. Изяснява, че преди да пресече улицата се бил огледал, но другият водач бил преминал много бързо и го видял едва при настъпването на удара. След инцидента, при идването на полицията му били направили тест за алкохол, но не може да каже за другия водач. Не помни точно дата – било през декември месец, както и не помни дали е подписвал документи.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетелите за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.