Решение № 1257 от 02.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1257 гр. Пловдив, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20265330202584 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Г. И. Г. против Наказателно постановление № 26-6207-000175/01.04.2026г., издадено от Началник Група в ОДМВРПловдив, РУ-Труд, с което на Г. И. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 204,52 евро за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законовоустановения 14-дневен срок за обжалване (НП е връчено на 14.04.2026г., а жалбата е подадена на същата дата). Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна – лице, срещу което е издадено наказателното постановление, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 20.03.2026г., в 08,11 часа в община Марица, път I-8 км 214,0, в посока гр.

Пловдив, жалбоподателят, като водач на лек автомобил Х. с рег. № ****, управлявал същото МПС, което е чужда собственост, без автомобилът да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С така посоченото, жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, като лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН не се оспорват от жалбоподателя, като същите освен това се потвърждават от извършената справка от сайта на Гаранционен фонд, видно от която МПС с рег. № *** към 08,11ч. на 20.03.2026г. не е имал сключена застраховка гражданска отговорност. Констатациите в АУАН се потвърждават и от разпитания свидетел М. – актосъставител, който разяснява обстоятелствата във връзка с извършената проверка и потвърждава констатациите в АУАН. Установява се по делото и че въпросното МПС е било чужда собственост – на М.Г. (съгласно справка за собственост на въпросното МПС).

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед рег.№ 317з-7973/30.08.2021г. се установява компетентността на наказващия орган, а компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбата на чл. 647, ал.1 КЗ.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 20.03.2026г. за 2 нарушение от същата дата, а НП - на 01.04.2026г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение- време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна- управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.

Изрично е посочено, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, който в жалбата не оспорва този факт, като от справката за собственост на автомобила се установява, че същият е собствен на друго лице – М.Г.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно-наказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е нарушил чл. 638, ал.3 КЗ. В разпоредбата на чл. 638, ал.3 КЗ е предвидено както правилото за поведение, което жалбоподателят е нарушил, така и предвидената санкция, като привръзки с други правни норми не са необходими. В този смисъл са и Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 779 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив,Решение № 510 от 08.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 99 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив и др.

Чл. 638, ал.3 КЗ въвежда задължение за всеки водач, който не е собственик на МПС, преди да предприеме управлението му, да се убеди, че за автомобила има сключена задължителна застраховка и да се откаже от управлението, ако такава не е налице. Така изрично Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 779 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Във връзка с възражението на жалбоподателя относно липсата на регистрация на автомобила, следва да се посочи, че в нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ е предвиден състав на нарушение за управлението на всяко МПС, за което няма сключена застраховка, без значение дали същото е регистрирано, 3 респ. без значение дали е нерегистрирано или спряно от движение, доколкото законодателят не е предвидил такова изискване. Съставът на нарушението по чл. 483, ал. 1 от КЗ, сочен от жалбоподателя в жалбата му, не се явява процесен, като същият се различава от състава на нарушението по чл. 638, ал 3 от КЗ. В чл. 483, ал. 1 от КЗ е предвидено правило за поведение за собственика на МПС (т.е. има особен субект), като изпълнителното деяние се състои в бездействие – несключването на застраховка ГО при налично задължение за това. Същевременно, съставът на процесното нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ предвижда субект на отговорност - несобственик на автомобил и изпълнително деяние, изразяващо се в действие – управление на МПС, при това такова МПС, което не притежава валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и каквито обстоятелства именно се установяват в настоящия случай.

В тази насока и дължимото поведение от нарушителя преди поемането на управлението на автомобила е най-малкото да установи валидността на застраховката чрез проверка на полицата или удостоверителния знак по чл.

487 от КЗ, от който може да извърши преценка за срока, за който е платена застрахователната премия, респ. дали застраховката е действаща. Същият освен това може да провери наличността или липсата на застрахователно покритие и в сайта на Гаранционния фонд, който е публично достъпен и позволява на всеки водач да установи дали управляваният от него автомобил има сключена валидна застраховка. Налице е виновно поведение, в хипотезата на небрежност, при което деецът е бил длъжен и е могъл да знае, че управляваният от него автомобил няма сключена застраховка. В конкретния случай жалбоподателят както е бил длъжен да знае това обстоятелство (доколкото негово задължение по закон е да управлява единствено МПС със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ – чл. 638, ал. 3 от КЗ), така и е могъл да знае (доколкото е могъл да извърши съответните документални проверки както на полицата и удостоверителния знак по чл. 487 от КЗ, така и в публично достъпния сайт на „Гаранционен фонд“). Нещо повече – това е било и дължимото му поведение.

Приложена е и правилната санкция, доколкото съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ, предвидената глоба е в абсолютно определен размер от 400лв. (с еврова равностойност 202,56 евро), който е правилно съобразен от административнонаказващия орган.

4

Липсват и основания да се приеме, че случаят се явява маловажен.

Административното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност от обикновените деяния от този вид, като от жалбоподателя не се твърдят, нито се доказват налични някакви извънредни обстоятелства, които да обусловят приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид горното, обжалваното НП се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. правилно и

По разноските:

От въззиваемата страна не са претендирани разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

26-6207000175/01.04.2026г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Пловдив, РУТруд, с което на Г. И. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 204,52 евро за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5