Решение № 811 от 19.02.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11208/2019
- Вид
- Решение № 811
- Подписан
- 19.02.2020
- В сила
- 06.03.2020
- Състав
- МИРОСЛАВА ИВАНОВА ДАНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.315, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл.142 · Семеен кодекс
- чл.142, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.144 · Семеен кодекс
- чл.149 · Семеен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 811 / 19.2.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 06.02.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11208 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.144 и чл.149 от СК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищцата М.П.П. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника П.М.П. ЕГН ********** , с адрес: *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 144 от СК за осъждане на ответника да заплаща на ищцата, в качеството й на негова пълнолетна дъщеря и като редовно учеща в средно учебно заведение, месечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба в съда–18.07.2019 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж до десето число на месеца, за който тя се дължи, ведно със законната лихва за всяка забавена вноска;
- с правно основание чл. 149 вр. чл. 144 от СК за осъждане на ответника да заплати в полза на ищцата издръжка за минало време, в размер на 250,00 лв. месечно за периода от 12.06.2019 г. /деня на навършване на пълнолетие на ищцата/ до 17.07.2019 г. включително.
Ищцата обосновава правния си интерес от провеждане на осъдителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Ищцата излага, че ответникът е неин баща, като между него и майка й Габриела Атанасова Маринова, ЕГН **********, няма сключен брак. Родителите й са живели във фактическо съжителство до 2002 год. През м. юли 2002 год. баща й е напуснал семейството и от тогава до настоящия момент грижи за мен полага единствено майка й. Към момента на раздялата между родителите й е била на възраст 1 г. и 1 м.
Освен, че не е полагал физически грижи за ищцата, баща й никога не е плащал издръжка, както и не е проявявал интерес да поддържа личен контакт с ищцата, освен за един кратък период от няколко месеца, в които грижата му се изчерпвала с няколко телефонни разговора. За 18 години като материална помощ от него е получила няколко пъти по 20 лв. и 150 лв. за един летен ученически пленер, на който учениците от училището й задължително присъстват.
Винаги е живяла заедно с майка си, баба си и дядо си по майчина линия в едно домакинство.
Към настоящия момент ищцата е завършила 11-ти клас на Национално училище по изкуствата "Добри Христов" в паралелка "Изобразителни изкуства", специалност "Графика". През учебната 2019/2020 год. й предстои последна година на обучение, като има желание да продължи образованието си, за което са й нужни средства, които на майка й вече не е по силите да осигурява.
Майка й работи на длъжност шивач в "Картекс
П" АД, София, работното й място е в магазин "Карпет макс" гр. Варна. Тя получава средна за страната работна заплата, с която издържа ищцата и подпомага родителите си, които са с ниски пенсии. В същото време баща й е работоспособен, има постоянна работа като водач на таксиметров автомобил в "Триумф такси" ООД, като получава над средната за страната заплата. Доколкото й е известно, той няма друго семейство и други деца, поради което смята, че е справедливо да се включи в издръжката на единственото си дете, така, както е предвидено в чл. 144 от СК.
Отделно от това, счита също, че поради липсата на материална грижа за нея през целия й живот, баща й следва да заплати полагаемата й се издръжка и за минало време, намираща правното си основание в чл.143, ал.2 от СК.
Тъй като баща й отказва да й плаща издръжка , се налага да поиска съдебна намеса.
С оглед на гореизложеното , се сезира съда с искане да се постанови съдебно решение, по силата на което да уважи в цялост предявената искова претенция.
Моли се за присъждане на направените по делото разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът П.М.П. ЕГН ********** , с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излага, че предявените с исковата молба искове с правно основание чл.144 и чл.149 от СК са напълно неоснователни.
Ответникът не оспорва, че е живял на семейни начала с Габриела Атанасова Маринова , от която има дъщеря М.П.П., ищца по делото.
Ответникът оспорва предявената искова претенция, поради следните съображения:
Ответникът оспорва твърдението, че не е полагал материални грижи за дъщеря му. Твърди, че се е срещал с дъщеря си , като по време на тези срещи е давал за дъщеря си пари чрез майка й, без някой да му е искал. Това е било под формата на подаръци или пари в брой за някакви нейни нужди. Плащал е една година детската градина на детето си. Ответникът твърди, че през годините винаги, когато са искали пари Габриела или М. , е им давал, независимо за какво.
Ответникът излага, че не е вярно и твърдението, че е работоспособен и има постоянна работа и доходи. От няколко години страда прогресивно от сърдечно заболяване. Сочи, че страда от остра сърдечна недостатъчност, дегенеративна аортна стеноза, исхемична болест на сърцето, хипертонична болест, поради което е чест посетител в болницата при влошаване на състоянието му.
Ответникът твърди, че заболяването е довело до невъзможност да упражнява професията си на таксиметров шофьор. Не може да управлява таксиметров автомобил, тъй като има опасност да изпадне в сърдечна криза по време на шофиране и да причини ПТП. Няма доходи и имущество, от които би могъл да се издържа. В момента с малката пенсия на майка му се издържат двамата, като заплащат лекарства , възлизащи ежемесечно на 70 лв. за него и 50 лв. за нея .
Вследствие на тежкото му заболяване, е подал документи пред ТЕЛК за освидетелстване и получаване на някаква пенсия, която да му позволи да съществува и да си плаща лекарствата.
Ответникът се грижи за майка си, която е с остро сърдечно заболяване и мозъчен инсулт. Тя живее при мен и е пенсионер със 100% степен на увреждане.
Нуждае се от придружител , съгласно решението от ТЕЛК, тъй като се движи с инвалидна количка и не може да се обслужва самостоятелно. Баща му е починал през 2012 г. , поради което ответникът е и придружител за елементарни нужди в ежедневието.
Предвид изложеното ответникът твърди, че не може изплаща издръжка на дъщеря си за минало и бъдещо време. Предвид на това и съобразявайки се с разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК при определяне размера на евентуално дължима издръжка, се моли съдът да се съобрази с възможностите му за изплащане на такава.
Предвид изложеното се моли исковата претенция да бъде изцяло отхвърлена, като неоснователна.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, родители на ищцата М.П.П. са ответникът П.М.П. и Габриела
Атанасова Маринова.
От приобщеното по делото удостоверение с изх.№ 920/16.07.2019 год., издадено от Национално училище по изкуствата
"Добри Христов" – Варна се установява, че ищцата М.П.П. е записана в 12 клас , дневна форма на обучение през учебната 2019/2020г.
Видно от Удостоверение с изх. № 183/17.07.2019 год., издадено от "Картекс П" АД относно получаваните от Габриела Атанасова Маринова доходи, се установява, че на майката на ищцата е изплатен брутен доход за периода юли 2018г.-юни 2019г. включително , включващ 12 месеца общо 10908,67 лв. или средномесечно 909,05 лв.
Представени са заверени за вярност преписи от Епикриза-ИЗ №376 от 28.01.2016 г. на МБАЛ - Варна, ВМА , Епикриза-ИЗ №3694 от 19.07.2017г. на МБАЛ - Варна, ВМА; и Епикриза-ИЗ №6709 от 20.11.2019г. на МБАЛ - Варна, ВМА, от които е видно , че на ответника П.М.П. е поставена Окончателна диагноза, както следва: Остра левостранна сърдечни недостатъчност
КИЛИП клас , ДКБ- умерена дегенеративна аортна стеноза, Исхемична болест на сърцето, Ангина пекторис при усилие, Хипертонична болест III стадий, умерена степен, сърдечна форма. Хипертонично сърце;
Придружаващи заболявания: Чернодробна цироза ,
Интермитираща вертебро-базкларна съдова недостатъчност. Вестибуловегетативен синдром.
Приет по делото е препис на Рецептурна книжка на П.М.П., в комплект с два листа рецепти на лекарствата за лечението му.
Представено е Медицинско направление за ТЕЛК № 000014 от 26.11.2019 г., ведно с вх. № 6675/27.11.2019г. на документи , подадени пред ТЕЛК Варна относно ответника П.М.П., поради лявокамерна недостатъчност , хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност.
Видно от Експертно решение № 3231/02.12.2019 г. от Първи състав на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Анна - Варна" АД на името на - Руска Тончева Минева- майка на ответника, на последната е определена 100% ст. на увр. с чужда помощ и 100% трудова неработоспособност, поради водеща диагноза: Вътремозъчен кръвоизлив в малкия мозък.
Представена е Рецептурна книжка на Руска Тончева Минева /майка на
П.М.П./ в комплект с предписани лекарства и лист с рецепти на лекарствата за лечението й.
Приети по делото са справки от ТД на НАП
– Варна с вх. № 1448/09.01.2020г. и вх.№1451/09.01.2020г., от ОД на МВР – Варна с вх.№822/07.01.2019г. и от Агенция по Вписвания - Варна с вх.№ 1455/09.01.2020г.
Представена е справка от „Триумф такси“ с изх.№ РД 014/ 05.02.2020г., в която е посочено, че ответникът П.М.П. е работил в партньорски отношения с ДТЦ „Триумф Такси“ за периода 02.06.2017г.-08.04.2019г.
Видно от справка от ОД на МВР, КАТ - гр.Варна с вх. № 8650/31.01.2020г., в която се посочва, че в автоматизираната система на КАТ не са установени данни за настояща собственост на ППС по отношение на лицето П.М.П..
Видно от справка от ТД на НАП – Варна с вх. № 1448/09.01.2020г., ищцата М.П.П. и ответникът П.М.П. нямат действащи трудови договори в периода 2017-2019г. и няма данни за осигуряване на лицата по реда и условията на КСО.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на своите пълнолетни деца, ако последните учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, при условие, че издръжката не съставлява особено затруднение за родителя. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК предвижда, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
Относно предпоставките на иска с правно основание чл. 144 от СК, при които възниква задължение за издръжката на пълнолетни деца от родителите им, когато продължават образованието си е налице задължителна съдебна практика, обективирана в Решение
№ 170 от 24.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 1339/2012г., III ГО, ГК и цитираното в него ППВС № 5/1970г. Съгласно даденото в същите разрешение в хипотезата на чл.
144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Прието е, че пълна безусловност на задължението в случая не е налице - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Последното предполага родителят да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това следва да е конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
С оглед горното разрешение, ищецът, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154 от ГПК, трябва да докаже кумулативната наличност на следните предпоставки: че ответникът е негов родител; нуждите си от издръжка за релевантния период; че учи редовно в средно или висше учебно заведение за предвидения срок на обучение и че не е навършил 20, съответно 25 години, и материалните възможности на ответника да дава издръжка в претендирания размер за релевантния период.
Разпечатката съдържа 59 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e9ffbcc6-f376-4819-bd5e-90e725bd0ca4