Решение № 404 от 05.12.2019, Районен съд - Нови пазар

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 404 гр.Нови пазар,

05.12.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА

НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР: ВАЛЕНТИНА ВЕЛИКОВА като разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. №

833 по описа на НПРС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по втора фаза на делбата, съгл. чл. 346 и следв от ГПК.

С ВЗС на 05.01.2019 г. решение съдът е допуснал извършването на делба между съделителите З.З.А. ***, С.З. ***, И.З. *** и Н.Р.Б. ***, на следните недвижими имоти: 1/ нива с площ от 40,003дка, трета категория, м. „Д.“, имот № *** по плана на с. П., общ. К., при граници на имота: имоти с №№ 003028, 003017, 003027, 003026, 003025, 003019, 003002, 000042, 003004 и 2/ дворно място с площ от 2393, представляващо УПИ ***, от кв. 10 по плана на с. П., заедно с построените в него жилища, стопански постройки и гараж, при граници на имота: УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***, при следните квоти: за З.З.А.– 1/9ид.ч. (една девета идеална част); за С.З.К.– 1/9ид.ч. (една девета идеална част); за И.З.Р. – 1/9ид.ч. (една девета идеална част) и за Н.Р.Б.– 6/9ид.ч. (шест девети идеални части).

В първото по делото съдебно заседание ответницата е направила претенции по сметки и по възлагане на недвижимия имот, представляващ дворно място с площ от 2393, представляващо УПИ ***, от кв. 10 по плана на с. П., заедно с построените в него жилища, стопански постройки и гараж, поради това, че тя не притежава друго жилище, живяла е преди и при откриване на наследството в имота, полагала е грижи за наследодателите и изключително такива за майка си Н. и е направила значителни подобрения в имота, които са довели до увеличаването на неговата стойност.

Претенциите на ответницата Н.Р.Б. *** са по чл. 346 от ГПК вр.чл. 72, ал.2 от ЗС за направени от нея разноски за запазването на имот, представляващ УПИ ***, от кв. 10 по плана на с. П. и претенция по възлагането му на основание чл. 349, ал.2 от ГПК.

От страна на ищцата З.З.А. също е направена претенция за възлагане на имот УПИ ***, от кв. 10 по плана на с. П. на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, т.к е живяла в имота към смъртта на наследодателя и не притежава друг жилищен имот.

Въз основа на събраните по делото доказателства във втората фаза на съдебната делба, съдът установи следното:

С решение ВЗС на 05.01.2019 г. решение съдът е допуснал извършването на делба между съделителите З.З.А. ***, С.З. ***, И.З. *** и Н.Р.Б. ***, на следните недвижими имоти: 1/ нива с площ от 40,003дка, трета категория, м. „Д.“, имот № *** по плана на с. П., общ. К., при граници на имота: имоти с №№ 003028, 003017, 003027, 003026, 003025, 003019, 003002, 000042, 003004 и 2/ дворно място с площ от 2393, представляващо УПИ ***, от кв. 10 по плана на с. П., заедно с построените в него жилища, стопански постройки и гараж, при граници на имота: УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***, при следните квоти: за З.З.А.– 1/9ид.ч. (една девета идеална част); за С.З.К.– 1/9ид.ч. (една девета идеална част); за И.З.Р. – 1/9ид.ч. (една девета идеална част) и за Н.Р.Б.– 6/9ид.ч. (шест девети идеални части).

Относно поделяемостта на допуснатите до делба имоти, съобразно квотите на страните е назначена експертиза. Двата имота са от различен характер – единият е земеделска земя за делбата на която се прилагат правилата на ЗСПЗЗ и ЗКИР, а другият имот е в регулацията на селото и за него се прилагат правилата на ЗУТ. От изготвената в няколко варианта експертиза по поделяемостта, съдът е приел с определение № 404/08.05.2019 г. първи вариант от нея, при който се поделя само земеделският имот, представляващ нива с площ от 40,003дка, трета категория, м. „Д.“, имот № *** по плана на с. П., а имот дворно място с площ от 2393, представляващо УПИ ***, от кв. 10 по плана на с. П., като неделим се запазва в цялост. Различният характер на двата имота, обуславя и различния подход при извършването на делбата на подлежащите на делба вещи, а именно земеделската земя следва да се подели според квотите на страните, а имотът в регулация да се запази като неделим и по отношение на него, доколкото са направени възлагателни претенции от страните по делото, да се преценява наличието на основания за евентуалното му възлагане на някоя от страните или изнасянето му на публична продажба.

От името на ищците, имащи право на по 1/9 ид.ч от общото имущество е поискано възлагането в общ дял на полагащите им се части от земеделския имот.

Съгласно експертизата и одобрения проект за разделянето на земеделския имот, същия подлежи на делба според определените на съделителите квоти. Пазарната оценка на нива с площ от 40,003дка, трета категория, м. „Д.“, имот № *** по плана на с. П. е 48 004лв., като стойността на дяловете от 1/9ид.ч. е 5 334лв., а на дял от 6/9ид.ч. е 32 003лв.

Пазарната стойност на втория имот - дворно място с площ от 2393, представляващо УПИ ***, от кв. 10 по плана на с. П. е 10 600лв.

Въз основа на заключението на вещото лице, одобрено от

АГКК Ш. са обособени два дяла от земеделския имот. От имот с идентификатор № ***с обща площ от 40003кв.м. са обособени два имота: 1/ имот с идентификатор № ***с площ от 26673кв.м., при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, *** и 2/ имот с идентификатор № ***с площ от 13336кв.м., при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***.

Съгласно експертизата, пазарната стойност на имот с идентификатор № ***е 16 002лв. (стойността на трите дяла на ищците), а пазарната стойност на имот идентификатор № ***е 32 003лв.

С оглед на неравенството в дяловете на съделителите, дори и при получаването на общ дял за ищците, е невъзможно тегленето на жребий, поради което и делбата на земеделския имот, следва да се извърши по реда на чл.

353 от ГПК, в резултат на което двата имота следва да се разпределяне измежду съделителите на съответстващите им по дял имоти, съгл.както следва: на ищците З.З.А. ***, С.З. ***, И.З. *** да се възложи новообразувания имот с идентификатор № ***с площ от 13336кв.м., при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, а на ответницата Н.Р.Б. *** да се възложи новообразуваният имот с идентификатор № ***с площ от 26673кв.м., при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***.

Така обособените дялове отговарят на действителните квоти на страните, в т.ч и на получаващите в общ дял, поради което не се налага уравняване на дялове.

Относно възлагателните претенции по чл. 349 от ГПК.

Ищцата З.З.А. *** и ответницата Н.Р.Б. *** са предявили претенции за възлагане на имота, представляващ дворно място с площ от 2393, представляващо УПИ ***, от кв. 10 по плана на с. П., заедно с построените в него жилища, стопански постройки и гараж, при граници на имота: УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***, на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, поради това, че и двете не притежавали друг жилищен имот, както и че са живели в имота към момента на откриване на наследството.

Доказателствената тежест на обстоятелствата обуславящи претенцията за възлагане в тежест на всяка от страните, които претендират възлагането.

По делото между страните няма спор, че двете страни по възлагателната претенция живеят основно в РТ..

По делото от представения превод на документ за идентичност на имена за ищцата З.А. се установява, че същата е получила турско гражданство през 2000г., а от представеното удостоверение от РТ ***, се установява, че същата в РТ не притежава недвижимо имущество на нейно име.

По делото е представено удостоверение от СВп при НПРС относно притежавано от ответницата недвижимо имущество, от което се установява, че на нейно име няма вписвания и отбелязвания, т.е няма регистрирано имущество.

От показанията на разпитаните свидетели се установи, че в наследствения имот, оставен от дядото на ищцата З. и бащата на ответницата Н., Р. К. МА.алиев, са живели той, съпругата му и семейството на сина му З.. Синът му З., баща на ищцата З.А., както се установи в първата фаза на делбата е починал на ***г., което е преди смъртта на наследодателя Р. М., починал на ***г. В къщата след смъртта на бащата на ищцата З., останали да живеят нейните дядо и баба и майка им В. и тримата ищца, в т.ч и ищцата по възлагателната претенция З.А.. В къщата те живели около 4 години след смъртта на бащата на З., когато майката В. се оженила за св. Х.Я. и заживяла заедно с децата си при него в с. З..

Следователно през 1985 г. ищцата по възлагателната претенция е напуснала наследствения имот, оставен от дядо й Р. в с. П., а през 1989-2000 г. е заминала за РТ., където живее и към момента и от която година тя е придобила и турско гражданство. В същата година за Т. заминал и наследодателят, поради което в имота не е останал да живее никой. В Т. наследодателят и съпругата му останали за една година и след това се върнали в къщата си в с. П.. До смъртта на наследодателя Р. К. МА.алиев в имота предмет на възлагателните претенции е живяла освен него само съпругата му Н.И.Б., която след смъртта му е заминала също в РТ. при дъщеря си Н.. След завръщането на наследодателя и съпругата му в България грижи за двамата е полагала ответницата Н.Б., която си идвала често, „веднъж на два месеца“ според св. Н.К.. След смъртта на Р. М., съпругата му след няколко години се разболяла и имала нужда от лечение и грижи и ответницата Н.Б. я взела при себе си в Т. и там полагала грижи за майка си, която починала на ***г.

От последните десет години ответницата Н. Б. се е върнала в бащиния дом и живее в с. П., където е извършвала през годините подобрения в имота.

Тези факти се потвърждават от показанията на св. Н.К., сестра на ответницата и леля на ищцата З., както и от показанията на останалите свидетели, в т.ч и от втория съпруг или съжител на майката В. на ищцата З., св.

Х.Я., св. А.Ю., Е.И. и М.А.ова. Всички свидетели сочат еднозначно, че за родителите, в т.ч и за наследодателя грижи е полагала до тяхната смърт само ответницата Н.Б., която докато те живеели в с. П. си идвала често и се грижела за двамата, а след смъртта на баща си поела изцяло грижите за майка си, която впоследствие починала в Т.. През последните 10 години ответницата трайно живее в с. П. в подлежащия на делба имот, полага грижи за имота, поддържа го и го подобрява. В същото време на св. Н.К. сочи, че племенниците й, в т.ч и ищцата З. си идват в България за празниците „на байрамите“, но дори и да идват те остават в собствения си дом, при майка си В. в З.. През годините З. и съпругът й са живели около 3 години според св. К. до 1997г., когато отново се върнали в Т..

Същото се установява и от непротиворечащите на установеното показания на св. Х.Я., втори съпруг на майката на ищцата З..

От показанията на св. Н.К., се установява, че племенницата й З. притежава имот в Т., а сестра й С. живее под наем, а брат й И. си е продал имота и сега живее другаде.

Свидетелските показания на разпитаните лица сочат и това, че към момента и отпреди 10 години в спорния имот живее ответницата Н., която е извършвала през годините ремонти в имота, а ищцата З. и нейните брат и сестра, когато си идват отсядат в имота при майка им в с. З.. Тези показания на свидетелите съдът намира за показателни за това, че ищцата З. всъщност няма жилищна нужда от този имот, макар и да не притежава недвижим имот на свое име в България, т.к тя за краткото време на пребиваването си в България остава при майка си в с. З.. Това се потвърждава и от показанията на св. Ю..

Въз основа на така приетите от съда факти, съдът намира, че от правна страна претенцията на ответницата Н.Б. за възлагане е доказана по основание и следва да се уважи, а претенцията за възлагане на ищцата З.А. се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал.2 от ГПК, право на възлагане на неподеляем имот има всеки от съделителите, който 1/ при откриване на наследството е живял в него и 2/ не притежава друго жилище. Съдът намира, че претенцията на сънаследника Н.Б., която е живяла в различни периоди до смъртта на баща си в имота, идвала си е на 2 месеца и се е грижила за родителите си и за имота, а след смъртта на баща си през 2001 г. напълно е поела грижите за майка си до нейната смърт през 2004 г. е основателна. Тя е основателна и поради това, че е налице и втората кумулативна предпоставка за уважаване на тази претенция, а именно липсата на друго жилище. Обстоятелството, че ищцата З. е живяла след трайното напускане на сънаследствения имот през 1985 г., около 3 години до 1997 г., когато заедно със съпруга си отново заминала за Т., не обуславя наличието на изискуемите по закон предпоставки по чл. 349, ал.2 от ГПК, а факта, че няма друго жилище не е сам по себе си достатъчен за да обоснове възлагането на сънаследствения имот, т.к законът изисква наличие на жилищна нужда, а очевидно тази жилищна нужда се свежда до подслон за времето, през което гостуват в България при майка си, която от своя страна живее при св.