Определение № 598 от 05.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 598 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500343 по описа за 2026 година

Обжалвано е определение №13 от 16.01.2026 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд Пловдив, с което е отказано да се извърши заличаване на възбрана, вписана в СВ град Пловдив под акт №187, том 8 от 2019 г. по описа на СВ град Пловдив на 18.11.2019г., въз основа на заявление с вх. рег. №851/16.01.2026 г., от „Лайт комерс“ ООД, ЕИК 115107906, със седалище и адрес на управление град Пловдив, район Северен, ул.

Полет №1.

Частният жалбоподател „Лайт комерс“ ООД чрез адв. Н. Л. поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно по съображения, изложени в частната жалба, позовавайки се и на съдебна практика, като моли настоящата инстанция да го отмени и върне делото на съдията по вписванията при РС Пловдив за извършване на необходимите действия по заличаване на възбраната.

Частната жалба е подадена в срока по чл.577 ГПК, изхожда от молител в производството – лице, което има право да обжалва постановен отказ, против определение на съдия по вписванията, подлежащо на обжалване, внесена е и необходимата държавна такса, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Подадено е заявление вх. №851/16.01.2026 г., от „Лайт комерс“ ООД чрез управителя С.С., за заличаване на възбрана, вписана в СВ град Пловдив - акт №187, том 8, вх.рег.

№34707 от 18.11.2019 г., с кредитори Община „***“-***, ЕИК 000472200, и НАП ТД Пловдив. В заявлението е посочено, че заявителят е закупил от публична продан по изпълнително дело №20188230400712 на ЧСИ М.К., рег. №***, с район на действие – района на ОС Пловдив, поземлен имот с идентификатор *** в с.Б., община“***“,обл.***.

Постановлението за възлагане е вписано в Агенцията по вписванията, СВ Пловдив с акт №17, том 62, вх.рег. №21930 от 02.09.2020 г. Моли на основание чл.31, ал.2 ПВ да се заличи 1 посочената възбрана.

За да откаже исканото вписване (в случая заличаване), съдията по вписванията е посочил, че възбраната върху имота, чието заличаване се иска, е наложена от ЧСИ К.П. по изп.дело №20198240400402. Заличаването, съответно – частичното заличаване на същото, следва да се извърши след постъпило в СВ писмено нареждане на ЧСИ Павлов или след представяне на удостоверение за това от заинтересования. Позовал се е на чл.31 ПВп. и на т.3 от ТР №1/10.07.2018 г. по тълк.д. №1/2015 г. на ВКС, ОСГТК. Приел е, че липсва искане от съдебния изпълнител за заличаване на възбраната, не се касае до вещно право, а за тежест върху имота, като е отказал заличаване на възбраните.

Настоящата инстанция намира изводите на съдията по вписванията за неправилни и незаконосъобразни. Същите са и в противоречие с практиката на ВКС, постановена след изменение на нормата на чл.433, ал.4 ГПК.

Проверката, която извършва съдията по вписванията, следва да е в предметния обхват на т.6 от ТР №7/25.04.2013 г. по тълк.д. №7/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Изрично е отбелязано, че същият проверява единствено дали представеният акт подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, без да проверява материално правните предпоставки на акта, освен ако това изрично не е предвидено в закон.

Действително, според чл.31 от ПВ в писването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението. Този текст обаче е в противоречие със закона – чл.433, ал.4 от ГПК в сега действащата редакция, както и с практиката на ВКС, постановена след изменение на тази норма.

Според изложеното в определение №60161/17.12.2021 г., постановено по ч.гр.д.

№3678/2021 г. на ВКС, II г.о., новото законодателно решение на чл. 433, ал. 4 ГПК запазва действието на възбраните в периода от вписването им до тяхното заличаване, което означава, че се запазва поредността на вписванията и съответно - противопоставимостта на правата, произтичащи от по-рано вписаните актове през този период. Изменението е в съответствие с целта на възбраната, обезпечена с разпоредбите на чл. 451 ГПК, чл. 452 ГПК, чл. 453 ГПК и чл. 496, ал. 2 ГПК, предл. 2, а именно да се запази възбраненият имот от изменение, повреждане и унищожение или разпоредителни сделки до изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединените кредитори от цената на продадения имот. Целта е постигната едва когато влезе в сила постановлението за възлагане и е платена цената или част от нея на взискателя, или е извършено разпределение между взискатели на тази цена. С нейното постигане и съобразно новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК запазването на възбраната след публична продан не е оправдано, тъй като тя е изпълнила функциите си. В случай, че настъпят нови факти /прогласяване на недействителност на публичната продан по реда на чл. 496, ал. 3 ГПК или последващо придобиване на същия имот от длъжника след заличаване на възбраната/, налагащи защита на правата на кредитора, то за него ще е налице възможност да впише нова 2 възбрана или да предприеме други средства за защита на своите права /напр. предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД за отмяна на увреждащите действия на длъжника, в случай, че такива бъдат извършени след заличаване на възбраната/. Купувачът на публичната продан е легитимиран да иска вдигане на наложените възбрани върху придобития от него имот, което съгласно цитираната разпоредба ще има действие за в бъдеще, независимо от това, дали в изпълнителното производство са останали неудовлетворени кредитори, тъй като същите не биха могли да насочат изпълнение върху имот, спрямо който вече е реализирана публична продан за задължения на длъжника и независимо д а л и възбраните, чието заличаване се иска, са наложени от публичен изпълнител по реда на ДОПК, тъй като чл. 225, ал. 1, т. 1 ДОПК предвижда заличаването им и в други (освен изрично уредените) случаи, предвидени в закон, а реализираната публична продан по ГПК е основание за заличаване на вписаните върху продадения имот възбрани. Непредприемането на действия от страна на Министерство на правосъдието да съобрази чл.31 ПВ със законовата регламентация не може да обоснове отказ на съдията по вписванията да заличи възбраните. В същата насока е и цитираната в акта съдебна практика (определение №81/12.05.2020 г., постановено по ч.гр.д.

№632/2020 г. на ВКС, I г.о., определение №161/05.10.2020 г., постановено по ч.гр.д.

№1507/2020 г. на ВКС, II г.о.), както и цитираната в частната жалба от жалбоподателя.

Ето защо обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени, като от съдията по вписванията следва да се извърши исканото вписване.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №13 от 16.01.2026 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд Пловдив по заявление с вх. рег. №851/16.01.2026 г., от „Лайт комерс“ ООД, ЕИК 115107906, със седалище и адрес на управление град Пловдив, район Северен, ул.

Полет №1, с което е отказано да се извърши заличаване на възбрана, вписана в СВ град Пловдив под акт №187, том 8 от 2019 г. по описа на СВ град Пловдив, наложена от ЧСИ К.П., рег. №*** на КЧСИ с район на действие – района на ПОС, по изп.дело №20198240400402.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията, като му УКАЗВА да извърши исканото вписване.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4