Решение № 8141 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8141 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110150363 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. А. Д. срещу П.Р.Б.

Ищецът извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че с постановление за привличане на обвиняем от 03.06.2016 г. на разследващ полицай М.Г при ГДБОП-МВР бил привлечен като обвиняем по ДП №***/2015 г. по описа на Специализираната прокуратура за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК. Със заповед за задържане от същата дата бил задържан за 24 часа, а впоследствие с постановление за задържане от 03.06.2016 г. бил задържан под стража за 72 часа, считано от предявяване на постановлението за привличане на обвиняем на 03.06.2016 г. до 05.06.2016 г. за явяването му пред съд, като ищецът бил конвоиран до следствения арест в гр. София, *******. По отношение на ищеца било внесено предложение по чл. 64 НПК, за което било образувано НЧД№****/2016 г. по описа на СпНС, като с определение от 05.06.2016 г. било оставено без уважение искането за налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ на ищеца и му била наложена МНО „домашен арест“. Така постановеното определение било протестирано от прокуратурата, вследствие на което с определение от 14.06.2016 г. АпСпНС, 2 състав било отменено атакуваното определение и на ищеца била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, след което ищецът бил отведен в следствения арест в гр. София, *******. През м.август 2016 г. ищецът подал молба по чл. 65 НПК за изменение на мярката му за неотклонение, като с определение от 01.09.2016 г., постановено по ВНЧД №***/2016 г. по описа на АпСпНС искането му било уважено и на ищеца била наложена мярка за неотклонение „домашен арест“, като на същата дата бил освободен от следствения арест. Сочи, че мярка за неотклонение „домашен арест“ действала до декември 2016 г., когато с определение от 13.12.2016 г. на СпНС била уважена молбата му и мярката му за неотклонение била изменена на „парична гаранция“ в размер на 500 лева. Така постановеното определение било протестирано и с определение от 20.12.2016 г. по ВНЧД №***/2016 г. по описа на АпСпНС бил увеличен размерът на паричната гаранция на 1000 лева, като още на същата дата 1 гаранцията била внесена и ищецът бил освободен.

След приключване на разследването бил изготвен и внесен от прокуратурата обвинителен акт, с който на ищеца било повдигнато обвинение за престъпление по чл.

321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. чл. 2 НК, въз основа на което било образувано НОХД №****/2018 г. по описа на СпНС, 18 състав. По делото в първата инстанция били проведени общо 10 открити съдеби заседание, като ищецът демонстрирал безукорно процесуално поведение и не ставал причина за отлагане на делото. С присъда от 22.03.2019 г. СпНС, 18 състав признал ищеца за виновен по повдигнатото му обвинение и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изпълнение било отложено с изпитателен срок от 4 години. С определение от 22.03.2019 г. спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лева. Ищецът обжалвал така постановената присъда, като с присъда от 29.01.2021 г., влязла в законна сила на 14.07.2021 г., постановена по ВНОХД №***/2019 г. по описа на АпСпНС въззивният съд отменил първоинстанционната присъда и постановил нова, с която признал ищеца за невиновен по повдигнатото му обвинение, като с определение от същата дата съдът е изменил МНО на ищеца от „парична гаранция“ на „подписка“.

Ищецът сочи, че в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение търпял и продължава да търпи негативни емоционални преживявания. Сочи, че бил поставен в изолация за срок от 2 месеца и 21 дни, в който период бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, като в продължение на 3 месеца и 27 дни бил с мярка за неотклонение „домашен арест“.

Твърди, че незаконно повдигнатото обвинение имало неблагоприятно отражение в личен план, като последният претърпял емоционални страдания, чувствал се притеснен и опетнен. Незаконното обвинение предизвикало стрес и безпокойство, още повече че той бил задържан пред очите на жената, с която живеел във фактическо съпружеско съжителство – К.С и едногодишната им дъщеря Беатрис, като в тяхно присъствие органите на МВР извършили претърсване и изземване. Това допълнително притеснило ищеца, доколкото заради него най-близките му били принудени да преживеят неприятни събития. Когато се запознал със съдържанието на изготвения обвинителен акт и узнавайки тежестта на предвиденото в закона наказание за престъплението, в което е обвинен (лишаване от свобода до 10 години) за ищеца се създало чувство на страх и тревожност , че може да бъде осъден за престъпление, което не е извърши. Месеците, които прекарал в ареста, ищецът прекарал в мисли какво ще се случи занапред. Изпитвал страх и несигурност в бъдещето, като непрестанно тлеела у него мисълта, че може да бъде осъден и да бъде отделен от невръстната си дъщеря и да изпусне израстването и развитието й. непрестанно се обвинявал, че заради повдигнатото му обвинение приятелката му и дъщеря му следвало да пътуват до гр. София, за да провеждат свиждания с него и да чакат часове наред, за да бъдат допуснати в Следствения арест.

Сочи, че към момента на повдигането на обвинение и задържането бил трудово ангажиран, като работел като „майстор, производство на тестени изделия“ в дружеството „****“ ООД. Незаконно повдигнатото обвинение и ограничението на свободното му придвижване го поставили в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения и да осигурява средства за издръжката на семейството си. Тези неблагоприятни промени дали отражение и във финансов аспект, доколкото към този момент единствените парични средства, на които разчитало семейството, били 2 обезщетенията за временна неработоспособност, изплащани на К.С от НОИ, които били крайно недостатъчни за покриване на основни нужди на семейството, което принудило приятелката на ищеца да търси заемни парични средства за покриване на основните им нужди. Допълнителна тревожност у ищеца създало и обстоятелството, че няколко дни преди повдигане на незаконното обвинение – на 31.05.2016 г. ищецът бил сключил договор за банков кредит с „Райфайзенбанк“ ЕАД за сумата от 50000 лева с цел закупуване на недвижим имот, по който договор К.С имала качеството ипотекарен длъжник. След повдигане на обвинението и задържане на ищец се създало сериозно притеснение дали ще могат да се справят с тази тежка житейска ситуация, както и дали ще успеят да заплащат в срок дължимите вноски.

Наред с всичко изложено, воденото наказателно производство, както и постановената осъдителна присъда спрямо ищеца получили обществен отзвук в национален мащаб, като били отразени в редица ежедневници и електронни медии, като името на ищеца било споменато. И към момента, макар воденото наказателно производство да приключило с оправдателна присъда, при изписване на имената на ищеца в търсачката Гугъл продължават да излизат множество публикации, свързани с ареста и воденото наказателно производство спрямо ищеца.

Гореизложеното трайно злепоставил ищеца пред неговите съграждани в гр. М., пред приятели и познати в гр. София, но и пред обществото като цяло и уронило доброто му име. Приятелите и познатите му започнали д го избягват, да отбягват срещите с него, което го поставило в социална изолация, бил подложен на множество негативни коментари, нападки и обсъждания. Наред с това воденото в продължение на 5 години наказателно преследване, наложеното ограничение в правото на свободно придвижване, както и постановената осъдителна присъда, оказали неблагоприятно отражение в отношенията между ищеца и неговата приятелка К.С, която пожелала да прекратят съвместното им съжителство. Въпреки оправдаването на по-късен етап, отношенията между двамата не били възстановени.

Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника П.Р.Б на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да му заплати сумата в размер на 24000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно повдигнато обвинение, по което ищецът бил признат за невиновен и оправдан с присъда от 29.01.2021 г. по описа на АпСпНС, 3 състав по ВНОХД №***/2019 г., влязла в сила на 14.07.2021 г., ведно със законната лихва за 3 години назад, считано от подаване на исковата молба. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П.Р.Б, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Не били представени доказателства неимуществените вреди да са вследствие на процесното наказателно производство, доколкото по същото време спрямо него има образувани и водени други наказателни производство. Видно от приложената към отговора на исковата молба справка от СДВР и НСлС,справка съдимост от 20.11.2025год., ищецът е осъждан многократно за периода 2014 год. до 2021 г., като периода на наказателното дело ДП№1/2015г. по описа на сектор „БОП“-гр.Враца, пр.пр.№***/2015г. по описа на Специализирана прокуратура-гр.София- предмет на настоящият иск по ЗОДОВ, приключило с оправдателна присъда на АСпНС на 29.01.2021год., влязло в сила на 14.07.2021год. съвпадал с периода на воденото срещу него наказателно производство за кражба във Р.Франция за деяние извършено на 08.08.2019год. и с дата на Решение от 10.05.2021год. на Присъдата от 2 месеца, т.е. нямало как да се разграничат исковите 3 претенции за неимуществени вреди от двете наказателни производства, тъй като са водени в един и същи период. Оспорва размера на исковата претенция, като намира същия за завишен. Сочи, че наказателното производство приключило в разумни срокове. Оспорва претенцията за лихва за забава за период по-дълъг от 3 години преди исковата молба като погасен по давност. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ. По така предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже следните правопораждащи правото му факти: 1) повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, по което наказателното производство да е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, 2) претърпени неимуществени вреди и техния размер, както и 3) пряка причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.

Като доказателство по делото е НОХД №****/2018 г. по описа на СпНС, ВНОХД №***/2019 г., ведно с намиращото се по него ДП №63/2016 г., пр. пр. №***/2015 г. по описа на ГДБОП.

Установява се от приложеното ДП №63/2016 г., че с постановление за привличане на обвиняем от 03.06.2016 г. ищецът Б.А.С, ЕГН: ********** е привлечен като обвиняем за това, че за времето от неустановена дата през месец август 2014 г. до 09.02.2016 г. в гр. М., обл. Враца е участвал в организирана престъпна група с участници: В.И.И, ЕГН: **********, Б.Л.Б, ЕГН: **********, И.Е.Г, ЕГН:

**********, Н.Т.Н, ЕГН: **********, П.Й.Л ЕГН: ********** и К.Г.Й, ЕГН:

********** като групата е създадена с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК (държане с цел разпространение и разпространение на високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително) и с користна цел (получаване на парични облаги от продажбата на наркотични вещества) – престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години.

Веднага след привличането като обвиняем е проведен разпит на обвиняемия, в който същият е заявил, че не желае да дава обяснения.

От заповед за задържане на лице от 03.06.2016 г. се установява, че Б.А.С е задържан за 24 часа въз основа на посочената заповед за времето от 06:30 ч. на 03.06.2016 г.