Решение № 266 от 10.07.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Перник, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора Албена Г. Терзийска като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500399 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 188/09.03.2026 г. по гр.д.№ 5460/2025 г. по описа на РС-Перник съдът е осъдил, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на П. И. Й., с ЕГН ********** сумата от 2 300,81 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ДП № 42/2025 г. по описа на 02 РУ към ОД на МВР- гр. Перник, прекратено с влязло в сила постановление от 11.06.2025 г. по пр.пр. № 467/25 г. на РППерник, образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2025 г. до окончателното им погасяване, като е отхвърлил предявения от П. И. Й., с ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „ Витоша“ № 2 иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над присъдения размер от 2300,81 евро /с левова равностойност 4500 лева/ до пълния предявен размер от 20 000 (двадесет хиляди) лева.

Решението на РС-Перник е обжалвано в срока по чл.259 ал.1 ГПК от Прокуратура на Република България с подробно изложени аргументи за неправилност на същото в частта, в която предявените искове са уважени. Поддържа, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем в хода на ДП, поради което и твърдените вреди се претендират като резултат от действията на служители на 02 РУ МВР – Перник, а исковите претенции към ПРБ са неоснователни. При условията на евентуалност се претендира, че определеното от РС-Перник обезщетение е силно завишено в противоречие с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли се за отмяна на 1 постановеното решение в обжалваната му част.

В законоустановения срок от ответника по жалбата е постъпил отговор, с който същата се оспорва като неоснователна, като е предявена насрещна въззивна жалба срещу решението на ПРС в частта му, в която предявените искове са отхвърлени.

Поддържа, че по делото са налице безспорни доказателства за претърпени от ищеца негативни последици вследствие на незаконно проведеното спрямо него наказателно преследване, като поддържа, че присъденото обезщетение не е завишено. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част.

Претендират се разноски.

С депозираната в срока по чл.263 ал.2 ГПК насрещна въззивна жалба ищецът моли решението да бъде отменено в частта му, в която предявените искове са отхвърлени, вместо което същите да бъдат уважени в пълния предявен размер.

Поддържа се, че се касае за неосъждано лице, в който смисъл наказателното преследване срещу същото е довело до значително по- силно от обичайното отражение. Поддържа се, че преживяното от ищеца при първоначалния положителен резултат за шофиране след употреба на алкохол, който впоследствие бил опроверган от специализираната химико- токсикологична експертиза е довело до особено силен травматичен стрес от преживяното, било му отнето СУМПС, иззет бил единственият семеен автомобил. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и чл.263 ал.2 ГПК и отговарят на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Производството по гр.д.№ 5460/2025 г. по описа на РС-Перник е образувано по предявен от П. И. Й., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно образувано срещу него и водено за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК досъдебно производство № 42/2025 г. на 02 РУ -Перник, пр. пр. 467/2025 г. на РП-Перник, прекратено с постановление от 11.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2025 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 05.02.2025 г. в *** ищецът бил спрян за проверка от служители на 02 РУ - Перник. Проверката с техническо средство отчела неверен положителен резултат за употреба на наркотични вещества. Въз основа на този компрометиран резултат, спрямо ищеца е започнало незаконосъобразно наказателно преследване. Срещу него е образувано досъдебно производство № 42/2025 г. по описа на 02 РУ - Перник (пр. преписка № 467/2025 г. на РП-Перник). Със заповед peг. № 379633 от 05.02.2025 г. е бил задържан за срок до 24 часа. Личният му автомобил „Тойота Ярис“ бил иззет като веществено доказателство по досъдебното производство. След проведен лабораторен анализ на дадената от ищеца кръвна проба е установено, че в нея не се съдържат наркотични вещества. Поради това, с постановление от 11.06.2025 г., Районна прокуратура - Перник е прекратила наказателното производство, като е приела, че липсва извършено престъпление. Сочи се, че вследствие на незаконната наказателна репресия, ищецът претърпял интензивни 2 и комплексни неимуществени вреди в рамките на 127 дни (от 05.02.2025 г. до 11.06.2025 г.), които значително надхвърлят обичайните за подобен казус. Първите 24 часа от наказателното преследване били белязани от най-интензивните вреди.

Задържането в ареста, извършеният личен обиск и третирането на ищеца /съпруг, баща и гражданин с чисто съдебно минало/ като наркозависим престъпник, представлявали грубо погазване на неговото лично достойнство и му причинили дълбок емоционален срив. Незаконното изземване на единствения семеен автомобил като веществено доказателство наложило *** му дъщеря, ***, да бъде водена всеки ден с обществен транспорт от дома им в *** до училището в ***, което причинило неудобства. Като пряка последица от невъзможността да използва автомобил и отнемането на СУМПС ищецът бил принуден да напусне работата си като ***, а съпругата му - да напусне работата си в *** и да започне по -нископлатена такава в ***, за да може да поема грижата за детето. Тези принудителни, негативни промени в професионалния живот и произтичащата от тях финансова нестабилност се твърди да са пряка и непосредствена последица от незаконните действия на разследващите органи. Сочи се, че мълва за воденето срещу ищеца разследване за шофиране след употреба на наркотици се разпространила в социалната му среда. Това довело до отдръпване на приятели и познати, като ищецът изпитвал безсъние, загуба на апетит и панически реакции при вида на патрулен автомобил. Моли се предявеният иск да бъде уважен в пълен размер, като се претендира и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, подаден от Прокуратурата на Република България, с който исковете са оспорени като неоснователни при твърдения, че лицето не е било привлечено в качеството му на обвиняем в извършване на престъпление. Изразява се становище за липса на доказателства за влизане в сила на постановлението за прекратяване и в тази връзка се оспорва акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава.

Обосновава се, че ако има настъпили вреди, те не са от действията на прокуратурата от административното производство, развило се преди наказателното. При условията на евентуалност се сочи, че наказателното производство е образувано за престъпление, което не е тежко наказуемо, не е повдигнато обвинение, не са били взети мерки за процесуална принуда и производството е приключило в рамките на досъдебната фаза, поради което претенцията е завишена.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: образувано срещу него наказателно производство, за извършване на престъпление, респ. наказателното производство е било прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление; претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с проведеното наказателно преследване; размерът на претърпените неимуществени вреди.

В тежест на ответника е да докаже погасяването на дълга, както и възраженията си.

Между страните не се спори и от доказателствата, приложени пред районния съд 3 се установява, че досъдебно производство № 42/2025 г. по описа на 02 РУ - Перник пр.пр. № 467/2025 г. по описа на РП-Перник е образувано на 05.02.2025 г. за това, че на 05.02.2025 г. в ***, по ул.“***“ в направление от ул. „***“ към ул.“***“, е било управлявано моторно превозно средство –лек автомобил, марка „Тойота”, модел „Ярис”, с рег. № ***, собственост на ищеца, след употреба на наркотични веществакокаин, установено по надлежния ред - с техническо средство Drug Test 5000, фабричен № ARMB-0025 -престъпление по чл. 343б, ал. 3, пр.1 НК. На същата дата ищецът бил задържан за 24 часа по силата на заповед за задържане на лице на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, като му бил извършен обиск на основание чл.80 от ЗМВР, както и бил съпроводен до ЦСМП-Перник, където дал кръвна проба за медицинско изследване. С протокол за оглед на местопроизшествие от 05.02.2025 г., внесен от РП-Перник за последващо одобрение от съда на основание чл.161 ал.2 НПК по ЧНД №165/2025 г. по описа на РС- Перник, като веществено доказателство бил иззет лекият автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис”, с рег. № ***, собственост на ищеца. На ищеца бил съставен АУАН серия GA №*** за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДВП, по силата на който било иззето като веществено доказателство СУМПС №*** на ищеца.

По досъдебното производство била назначена съдебна химикотоксикологична експертиза, съгласно която в дадените от ищеца кръвни проби не се установява наличието на наркотични вещества. Досъдебното производство е изпратено от разследващ полицай на прокурора с мнение за прекратяване поради липса на извършено престъпление от общ характер. С постановление от 11.06.2025 г. на прокурор С. С., досъдебното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че деянието не съставлява престъпление.

Наказателното производство е продължило четири месеца и пет дни.

За да уважи частично иска, РС-Перник е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ.

Съдът е посочил кои са релевантните факти, относими за размера на обезщетението.

Безспорно е, че действителния период на наказателното преследване спрямо ищеца е от 05.02.2025 г. до 11.06.2025 г., обусловено и от необходимостта от приобщаване на заключение по СМЕ, през който период на ищеца не е била наложена мярка за неотклонение и същият не е бил привлечен като обвиняем, а е разпитан в качеството на свидетел, с извършено уведомление за правата му по чл.121 ал.1 НПК. Безспорно е, че наказателното производство по досъдебно производство № 42/2025 г. по описа на 02 РУ - Перник е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че деянието не съставлява престъпление.

Във връзка с доводите, изложени във жалбата на Прокуратурата на Република България следва да се посочи, че въззивният съд споделя константната съдебна практика по приложението на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, че „обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. В тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да извърши, каквото узнаване в случая несъмнено е налице /така и решение № 353/06.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 892/2015 г., IV г.о., решение № 187/13.06.2012 г. на ВКС по гр. дело № 1215/2011 г., III г.о., решение № 50009 от 08.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 932/2022 г., III г. о., ГК, определение № 2227 от 29.04.2026 г. на ВКС по гр. д.