Определение № 6252 от 13.05.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6252 гр. Варна, 13.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110108208 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба с предявени искове на основание чл.270, ал.2 от ГПК от страна на ищцата Ж. И. Д., ЕГН **********, от **********, против ДП „Български спортен тотализатор“, ЕИК 202766380, със седалище и адрес на управление гр. София 1618, ул. „Хайдушко изворче“ №28, представлявано от Георги Тарлеков.

Искането на ищцата е да се прогласи нищожността на съдебно решение от 10.01.1997 г. по гр.д. №1654/1995 г. на РС - Варна и съдебно решение от 03.07.1997 г. по в.гр.д.

№580/1997 г. на ОС - Варна.

В исковата молба ищцата е заявила, че с позволителен билет №186/03.04.1926 г. и одобрен архитектурен проект от 01.04.1926 г., на ул. “Солунска“ /сега ул. „Сан Стефано“ № 7/ била изградена фурна на два етажа от 56 кв.м. в парцел 7 като имот пл. № 2 по КП от 1950г. Тази изградена през 1926г. сграда - фурна погинала, изцяло била премахната в края на месец октомври 1983г., при реализиране на строителство по Разрешение за строеж №129/07.10.1983 г. Ищцата сочи, че към датата на постановяването на горепосочените решение на ВРС и ВОС не съществува обекта-сграда, посочена в нотариален акт №73, дело 9279/1975 г. на нотариус при ВРС и в нотариален акт №18, дело 3855/1978 г. на нотариус при ВРС. Предвид това ищцата счита, че двете решения са нищожни, като порокът, водещ до нищожност е, че се отнасят до несъществуващо материално право. В представена по делото уточняваща молба вх. №58616/18.07.2024 г. по повод дадени от съда указания на ищцата да посочи по каква причина счита, че решенията са нищожни, тя е заявила, че към дата 06.01.1997 г. и към дата 03.07.1997 г. /датите, на които са постановени решенията/ не съществува това материално право, което е предмет на иска по гр.д. №1654/1995 г. на РС – Варна. На стр. 2-ра от молбата е отбелязано твърдението на ищцата, че „Към дата 06.01.1997г. и в инстанционния контрол към дата 03.07.1997г. е признато материално право погинало още през месец октомври - ноември 1983г. Постановени са осъдителни решения при реално несъществуване на материално право, с което пък се пораждат правни последици“. По тези причини ищцата счита, че решенията на ВРС и ВОС „не отговарят на 1 изискванията за валидно решение, съгласно правната теория при несъществуващо материално право“.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна, в който страната, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Илиева-Кирилова, е направила възражения за недопустимост на предявените искове. Посочено е, че между същите страни и на същото основание е воден спор за нищожност на процесните решения и е налице влязло в сила съдебно решение, постановено на 14.10.2002г. по гр.д. 5435/02 по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав. Делото е било образувано по повод на предявен иск от Ж. Д., Иван И., Дафинка И. и М. Ж. против ДП „Български спортен тотализатор“, с правно основание чл.209, ал.3 от ГПК /отм./ Постановеното решение по делото на СРС е приложено към отговора на исковата молба, като е видно, че действително такова производство е било водено, но посоченото основание за нищожност на решенията от страна ищците е било, че решенията са постановени с привидни неразбираеми мотиви. Предвид това не може да се приеме, че има идентичност между това производство и настоящото и са налице условията по чл.299, ал.1 от ГПК.

Съдът, обаче счита че в случая са налице условията на чл.126, ал.1 от ГПК. Посочено е в отговора на исковата молба, а и след справка в деловодството на съда се установява, че в РС – Варна се води и е висящо производство по гр.д. № 12970/2020 г. То е образувано по предявени искове от ищцата Ж. Д. против ответната страна ДП „Български спортен тотализатор“, ЕИК 202766380, на основание чл.270, ал.2 от ГПК, с искане да се прогласи нищожността на съдебно решение от 10.01.1997 г. по гр.д. №1654/1995 г. на РС - Варна и съдебно решение от 03.07.1997 г. по в.гр.д. №580/1997 г. на ОС – Варна, поради това, че материалното право, описано в тях не съществува. Тези изявления ищцата е направила изрично в подадена по това дело уточняваща молба вх. №291714 от 23.12.2020 г., както и в последваща уточняваща молба вх. №275666 от 01.03.2021 г., като е добавено и основание, че с решенията е повелено изпълнение на действия, които съставляват престъпления. Изложени са факти, които са идентични с фактите по настоящото дело. С изготвения по това производство проект за доклад и окончателен такъв, съдът е приел за разглеждане предявените искове именно на така посочените от ищцата фактически основания, със същата правна квалификация и същите искания. Съгласно разпоредбата на чл.126, ал.1 от ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, като в разпоредбата са посочени и изключения, които не са относими в случая. Доколкото са налице предпоставките на посочената разпоредба, съдът счита, че възражението на ответната страна за недопустимост на производството на основание вече образувано и всящо такова между страните в един и същи съд, за основателно. При наличие на вече висящото производство по гр.д. №12970/2020 г. е недопустимо настоящият състав да разглежда същото искане, а спорът следва получи своето разрешение по първоначално образуваното производство.

Предвид гореизложеното и при установените обстоятелства е очевидно, че в един и 2 същ съд са висящи две дела между същите страни, образувани на едно и също основание, с едно и също искане. Ето защо са налице основанията по чл.126, ал.1 от ГПК и настоящото производство, като по-късно заведено, следва да се прекрати.

Ето защо и на горепосоченото основание съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №8208 по описа за 2024 година на Районен съд – Варна, на основание чл.126, ал.1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3