Решение № 91 от 29.03.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Варна, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело № 20223001000013 по описа за 2022 година за да се произнесе с решение, съобрази следното:

ЗК „Уника“ АД - гр.София обжалва решение №260050/03.11.2021 г. на Окръжен съд Търговище, в осъдителната му част изцяло за сумите: 30000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 28.04.2019 г. на територията на Република Румъния на автомагистрала 1 в посока от гр.Тимишоара към гр.Лугож /извън доброволно заплатено от него обезщетение в размер на 20000 лева/ и сумата 2099.39 лева – обезщетение за имуществени вреди /извън доброволно заплатено от него обезщетение в размер на 5730.61 лева/, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 01.04.2021 г. до окончателното им изплащане, както и в частта за разноските, с молба да бъде отменено като неправилно и искът да бъде отхвърлен изцяло, ведно с присъждане на разноските по делото, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Въззивникът моли с писмена молба чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна..

Ответникът по жалбата – К. Х. Ш. от с.Александрово, община 1

Търговище, моли с писмен отговор и с писмено становище чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, в т.ч. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.3 - ЗА.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Относно оплакването в жалбата за несправедлив размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди съобразно реално претърпените болки и страдания съдът съобрази следното:

Следствие на ПТП при неправилно изпреварване и удар в изпреварвания автомобил ищецът, стоящ на средната предна седалка от общо три, вдясно от водача на автомобила, е получил, установено от заключението на СМЕ, тежка травма в областта на дясна тазобедрена става и дясно коляно – счупване на десния ацетабулум с изкълчване на дясната тазобедрена става, като за стабилизирането му е извършена в „Н.И.Пирогов“ ЕАД - гр.София открита операция и са поставени плака и винтове; характерът и степента на уврежданията са тежки по отношение на функцията на десния долен крайник; причинените травми са били придружени с много интензивна болка, която с времето и последващото лечение постепенно е намалявала; ищецът не се нуждае от допълнителни оперативни интервенции по отношение на нервите на десния долен крайник; получената травма в областта на дясна тазобедрена става е рискова за последващи артрозни промени на ставата, изразяващи се в болки и ограничени движения, които с времето се усложняват. С времето ще има подобрение в състоянието на ищеца, но кога и доколко е трудно да се прогнозира. От показанията на св. С Ш.а се установява, че докато ищецът бил в болницата в Румъния, където го посетила, бил на екстензия, неподвижен, имал много силни болки; до болницата в София го закарали с линейка, отново на легло, по време на болничния престой в болница „Пирогов“ (около 20 дни) била през цялото време с него, тъй като след операцията бил неподвижен и имал нужда от придружител – някой постоянно трябвало да се грижи за него, да повика сестрите, при необходимост да се грижи за него, за личната му хигиена. Заради операцията на таза, след като се прибрал у дома, отново бил неподвижен на легло, на памперси, обгрижван от свидетелката, с помощта на 2 сина им, около месец и половина, след което, за да се придвижва полека започнал да ползва проходилка и патерици. Придвижването му било трудно и то с чужда помощ. С патериците изкарал около 4 месеца. Преди инцидента работел като международен шофьор, през м. август 2020 г. за един месец работил, заедно със свидетелката, в Белгия - брали ябълки и круши. След като свършил периода, в който бил на борсата, пробвал да се върне на старата си работа като шофьор, но не могъл да се справи и се отказал, в момента не работи, като и сега, две години след ПТП, все още има болки.

Предвид установените претърпени болки, страдания и негативни изживявания от ищеца, както в момента на удара, по време на оперативните намеси и степента и продължителността на възстановяването му след това, увреждане на нервите на крайника, все още невъзстановени, трудности при стъпване на него, наличието на продължаващи болки и все още затруднено движение, болки при промяна на атмосферните и метеорологичните условия, ограничения в областта на дясната тазобедрена става, с лека накуцваща походка и към настоящия момент - две години след получаване на травмата, дискомфорт в обичайните му ежедневни дейности, възрастта на ищеца (43 години към настоящия момент) - мъж в разцвета на силите си и промяната в здравословното му състояние, бит и възможности за работа към настоящия момент, с оглед вида, характера, силата, продължителността и интензитета им, на ищеца следва да се определи по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер общо на 50000 лева, съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД. Доколкото застрахователят е заплатил на ищеца доброволно част от така определеното обезщетение в размер на 20000 лева, искът в тази му част следва да се уважи за разликата от 30000 лева.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приетото заключение на СМЕ, се установява наличието на пряка причинноследствена връзка между претърпяното увреждане и направените разходи за заплащане ползването на самостоятелна стая и придружител при болничния престой на пострадалия в болница „Пирогов“, за които разходи ищецът е представил съответните документи, удостоверяващи заплащането им. Ето защо, искът за имуществени вреди следва да се уважи изцяло за сумата 2099.39 лева, която застрахователят е отказал да заплати на ищеца /извън доброволно заплатената му сума от 5730.61 лева/.

3

По оплакването в жалбата за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия следствие непоставен предпазен колан, съдът съобрази следното:

Това възражение е останало недоказано от застрахователя по категоричен и несъмнен начин. Тъй като първоначалните вещи лица са дали уклончиви и недостатъчно убедителни отговори на този въпрос въззивният съд е допуснал повторна СМЕ по същия въпрос. Вещото лице по тази експертиза – д-р В.С. е дало заключение и обяснения в с.з., че травмите са получени следствие на удар в областта на коляното, вероятно от таблото, което е било най-близко до пътника, и силата му се е предала по оста на бедрената кост, която при седнало положение на пътника и свит в коляното крайник е счупила тазобедрената ямка на таза. Крайният извод на вещото лице е, че описаните травматични увреждания биха могли да се получат както с поставен, така и без поставен обезопасителен колан. Съдът кредитира заключението на повторната СМЕ като компетентно и обективно. При това положение възражението за съпричиняване се преценява като неоснователно. Не са налице следователно предпоставките по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди и на ищеца следва да се присъди изцяло определеното му допълнително такова в размер на 30000 лева /извън вече платената му от застрахователя част от 20000 лева/.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната му изцяло осъдителна част, както и в частта за разноските.

Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на процесуалния представител на ответника по жалбата се присъжда адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1493 лева на основание чл.38, ал.2 - ЗА.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260050/03.11.2021 г. на Окръжен съд Търговище, в обжалваната му изцяло осъдителна част, както и в частта за разноските.

ОСЪЖДА ЗК „Уника“ АД - гр.София, ЕИК 040451865, да заплати на 4 адв. ЯВ. Д. Д. от САК, с адрес: гр.София, ул.“Алабин“ №36, ет.2, сумата 1493 лева - адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл.38, ал.2 - ЗА.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5