Акт № 265 от 29.10.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Ботевград, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател:**** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело № 20261810200301 по описа за 2026 годИ.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Предметът на делото:

Наказателно постановление /НП/ № 22/23.03.2026 г., издадено от директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - София /РИОСВ/, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 166, т. 3, вр. чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 022, 58 евро/ 2 000. 00 лева за нарушение на чл. 14, ал. 4, вр. чл. 166, т. 3 от ЗООС.

Становищата на страните:

Недоволно от това Наказателно постановление е останало наказаното лице Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, което подава жалба чрез упълномощения си представител - главен юрисконсулт ****, в срок. В подадената жалба е описано искане за отмяна на така издаденото НП като незаконосъобразно, неправилно и издадено при съществени нарушения на адиминстративнопроизводствените правила. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният жалбоподател, Агенция пътна инфраструктура, редовно 1 призован за съдебни заседания, не се явява. За него се явява упълномощеният му представител – главен юрисконсулт ****. Заявява, че подържа жалбата. В хода по същество моли РС-Ботевград да отмени Наказателното постановление по подробно изложения съображения в жалбата и в хода на съдебната прения.

Въззиваемата страна, директор на РИОСВ, редовно призована, изпраща Наско Станимиров, с удостоверение за юридическа правоспособност, директор на отдел Административни, фИ.нсови и правни дейности в РИОСВ- София. В съдебно заседание оспорва жалбата. Иска РС-Ботевград да постанови решение, с което да потвърди обжалваното Наказателно постановление. Твърди че в хода на наказателното производство не са допуснати нарушения и е налице съответствие във фактическата обстановка от АУАН и Наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

На 24.09.2025 г. бил съставен АУАН № 110 на АПИ, за нарушение по чл.

14, ал. 4, вр. чл. 166, т. 3 от ЗООС, за това че на 10.09.2025г., републикански път Ботевград-Монтана ІІ-17 (ПИК), от км 1+000 до км 2,800, отляво и отдясно актосъставителят е констатирал, че на основание чл. 14, ал. 4 от ЗООС на АПИ е дадено предписание № 58/10.06.2021г. на Директора на РИОСВ- София изпратено с писмо с изх. № 5153/10.06.2021г. и получено от АПИ с вх.

№ 32-00-64/10.06.2021г.: т. 2 Да се предприемат мерки и действия по предотвратяване на нерегламентираните замърсявания с отпадъци, както и своевременното им почистване. Срок: постоянен.

На 10.09.2025г., във връзка с постъпил парламентарен въпрос на народен представител ***** относно нерегламентирано сметища по републикански път І-1 Монтана-Ботевград, извършена проверка на място, при която е установено следното: На посочения пътен участък се констатира нерегламентирано замърсяване с битови отпадъци и опаковки от двете страни на скоростния път. От двете страни на пътното платно има асфалтирани банкети, които се използват за аварийно спиране, по продължението на участъка са поставени 19 броя бетонови пръстени, предназначени за изхвърляне на битови отпадъци от прилежащите терени, които са препълнени.

Проверката е отразена в констативен протокол № ККФОС-ДН- 2

100/10.09.2025г., с което АПИ не е изпълнила т. 2 от даденото задължително предписание № 58/10.06.2021г. на Директора на РИОСВ-София.

АУАН e връчен и предявен за запознаване със съдържанието на 13.10.2025г., на упълномощен представител на АПИ. Обстоятелство удостоверено с подписа му.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя е постъпвало писмено възражение.

Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление № 22/23.03.2026 г., издадено от директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - София /РИОСВ/, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 166, т. 3, вр. чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 022, 58 евро/ 2 000. 00 лева за нарушение на чл. 14, ал. 4, вр. чл. 166, т. 3 от ЗООС. Словесното и юридическо описание на нарушенията по акта и наказателното постановление съвпада по признаци.

По доказателствата:

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП. Към преписката е представен констативен протокол ККФОС-ДН-100/10.09.2025г., за извършената на място проверка от служители на РИОСВ – София, цитиран в АУАН. В него е отразено, че при извършена извънредна проверка на място, във връзка с постъпил парламентарен въпрос от народен представител на републикански път І-1 Монтана-Ботевград, от км 1+000 до км 2,800, стопанисван от АПИ, служителите на РИОСВ констатирали нерегламентирано замърсяване с битови отпадъци и опаковки от двете страни на скоростния път. От двете страни на пътното платно имало асфалтирани банкети, които се използват за аварийно спиране, по продължението на участъка са поставени 19 броя бетонови пръстени, предназначени за изхвърляне на битови отпадъци от прилежащите терени, които са били препълнени. Отразено е, че по данни на представителя на ОПУ-София, участъкът се почиства регулярно на 2-3 месеца, според степента на замърсяване. Посочва се, че при предходна проверка на 01.06.2021г. е дадено предписание № 58 от 10.06.2021г. на АПИ да предприеме мерки и действия по предотвратяване на нерегламентираните 3 замърсявания с отпадъци, както и своевременното им почистване. Предвид констатираните замърсявания в деня на проверката, даденото предписание не било изпълнено. С констативния протокол са дадени и предписания със срок за изпълнение: Постоянен.

Разпитани по делото са свидетелите Д. Н. Н. – актосъставител, И. Д. М. – присъствала при установяване на твърдяното нарушение и И. В. Ц. - присъствала само при съставяне и връчване на акта. Показанията на Д. Н. и И.

М. са информативни, вътрешно логични, житейски правдиви и кореспондират с останалия писмен доказателствен материал. Същите са относими към основния въпрос в настоящото производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Доколкото другият свидетел И. Д. М. не е очевидец на установяване на нарушението, съдът определя показанията й като неинформативни по отношение на основните факти от предмета на доказване. Показанията му са относими единствено по отношение на участието му при съставянето на АУАН. В тази връзка думите му намират опора в самия Акт.

Писмените доказателства, надлежно приобщени по реда на НПК, допълнително спомагат за правилното изясняване на делото в пълнота, като са в синхрон с депозираните показания на свидетелите и затова съдът изгради своите изводи по фактическите обстоятелства въз основа на тях. Предвид безпротиворечивостта на доказателствения материал подробното му обсъждане е ненужно – арг. от чл. 305, ал. 3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, която норма следва да намери приложение и към съдържанието на мотивите към постановеното по реда на ЗАНН съдебно решение, предвид липсата на изрична норма в тази насока в ЗАНН.

От правна страна:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт, в законоустановения срок.

Съставеният АУАН и обжалваното наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица по смисъла на чл. 167 и чл. 168 от ЗООС.

При извършената проверка съдът обаче служебно констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени 4 процесуални нарушения - на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН (липса на точна дата на извършване на нарушението поради липса на конкретен срок в самото предписание). Отговорността на дружеството е ангажирана за деяние, осъществено чрез бездействие, поради което е следвало да бъде въведена обосновка в тази насока. Предписанието по смисъла на ЗООС представлява индивидуален административен акт, който следва да указва на адресата конкретно, ясно и точно поведение, което трябва да предприеме. В случая вмененото нарушение (неизпълнение на предписание) е такова на просто извършване, осъществено чрез бездействие и се счита за довършено в първия ден след изтичане на срока за изпълнение. От съдържанието на предписание № 58/10.06.2021г. на Директора на РИОСВ-София, се установява, че последният е определил срок „постоянен“ и е използвал субективното понятие „своевременно“ почистване. При постоянен срок, същият никога не изтича, респ. никога не може да се определи датата на извършено нарушение.

По този начин е осъществено съществено процесуално нарушение, тъй като е лишило санкционираното лице от възможността да организира адекватна защита, а въззивната съдебна инстанция – да упражни контрол относно спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН.

Наред с това се констатира непълнота и неяснота на административното обвинение. Нормата на чл. 14, ал. 4 от ЗООС не въвежда правило за поведение, а регламентира, че директорите на РИОСВ могат да издават предписания. Нормата пък на чл. 166, т. 3 от ЗООС е санкционна спрямо лицата, които не спазват предписанията. Нито една от посочените разпоредби не съдържа състава на вмененото на жалбоподателя нарушение, поради което е налице нарушение и на чл. 42, ал. 1, т. 5, респ. на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното производство и съставляват предпоставка за отмяна на атакуваното НП.

Мотивиран от изложеното съдът приема жалбата, с която е сезиран за основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно издадено.

По разноските:

Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били 5 защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ, а съгласно нея възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 150 до 190 лева. В настоящото производство жалбоподателя е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил жалба и се е явявал в съдебни заседания. Съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 76,69 евро /150 лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.

По правилото на чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, а именно – Регионална инспекция по околната среда и водите - София.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Районен съд- Ботевград, въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22/23.03.2026 г., издадено от директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - София /РИОСВ/, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 166, т. 3, вр. чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 022, 58 евро/ 2 000. 00 лева за нарушение на чл. 14, ал. 4, вр. чл. 166, т. 3 от ЗООС.

ОСЪЖДА РИОСВ да заплати на АПИ, разноски по делото в размер на 76,69 (седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента), в левова равностойност 150 /сто и петдесет/ лева.