Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2479 от 26.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1866/2026
Вид
Определение № 2479
Подписан
26.06.2026
В сила
26.06.2026
Състав
Христина Михайлова, Галина Христова Нейчева, Михаела Петева Михова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2479 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20261100601866 по описа за 2026 година Производството пред Софийски Градски съд е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по жалба от Л. А. А., с която се атакува определение от 20.11.2025 г., постановено по НЧД № 11268/2025 г. по описа на СРС, 21-ви състав, с което е потвърдено постановление от 21.07.2025 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 39/2025 г. по описа на ГПУ-София, пр.пр. № 24769/2025 г. по описа на СРП.

В жалбата се излагат доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт от първата инстанция, респ. цитираното прокурорско постановление. Твърди се, че са били нарушени правата на жалбоподателката като пострадало лице, доколкото не й е осигурен превод на родния език, а само на английски. Възразява се срещу водене на производството за престъпление по чл.143, ал.1 от НК, а не такова по чл.159а159г от НК, както и срещу компетентността на СРП да се произнесе за престъпление по чл.159в от НК, като се сочи, че фактическият състав на същото не изисква пострадалото лице да е идентифицирано преди това като жертва на трафик, което е в противоречие с ЕКБТХ. Изразява се становище, че лицето е държано в принудително подчинение и се иска връщане на делото на прокуратурата за продължаване на разследването.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и като обсъди възраженията, изложени в депозираната жалба, приема 1 за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което и същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения:

Досъдебно производство № 39/2025 г. по описа на ГПУ-София, пр.пр.

№ 24769/2025 г. по описа на СРП е образувано по реда на чл.212, ал.2 от НПК и е водено за това, че На 22.05.2025 г. в гр. София, Летище София, Терминал-2 е принудил другиго да извърши нещо против волята му, като е злоупотребил с властта си - престъпление по чл.143, ал.1 от НК.

Въз основа на събраните и приобщени доказателства в хода на разследването, Софийски районен съд е приел следната фактическа обстановка:

Свидетелката Л. А. А. е родена на ******** г., гражданка на Кения. На 05.05.2025 г. тя пристигнала в гр. Доха, Емирство Катар, където живеело семейството на свидетелите М.Д.А.А. и Ф..А А А., за да работи като домашна помощница при тях.

Семейство А. провели преди това комуникация със съпруга на свидетелката А. /който се представял пред тях за неин вуйчо/, като впоследствие от свидетелите А. била изпратена покана за Л. А. и бил сключен трудов договор, като посочен от семейството трудов агент в Кения изготвил договора.

Свидетелката А. пристигнала в гр. Доха, след което разбрала, че трудовото й възнаграждения щяло да бъде в размер на 1000 катарски риала (QAR), вместо обещаните й 1200 катарски риала. Тя се съгласила и започнала работа в дома на семейство А..

От 1990 г. свидетелите М.Д.А.А. и Ф..А А А. били собственици на къща, намираща се в с. Момино, общ. Раковски, обл. Пловдив, ул. „********.

Няколко пъти в годината те посещавали България, като в пътуванията винаги ги придружавала домашна помощница.

В тази връзка семейство А. уведомили свидетелката А. след пристигането й в гр. Доха, че им предстои пътуване до Република България и й предложили да ги придружи. Свидетелката А. нямала никакви въпроси и 2 възражения и приела. По този повод същата се явила в Консулската служба към посолството на Република България в гр. Доха, Катар на 06.05.2025 г., придружена от свидетелката Ф. А. и свидетелката А. подала заявление за издаване на краткосрочна виза. С нея било проведено интервю, като на въпросите относно транспорта и мястото й на отсядане в Република България, отговаряла свидетелката Ф. А., но свидетелката А. не изразила несъгласие или възражения. Без наличие на риск или притеснение от нейна страна, доброволно й била снета биометрия в отделно помещение. Отделно била проведена и среща само между консула и Л. А., на която тя не е съобщавала за упражнена принуда във връзка с пътуването й до Република България, както и не е дала и индикация за такова нещо.

За самото пътуване до Република България самолетен билет за свидетелката А. бил закупен от свидетелката Ф. А..

Около 12:30 часа на 22.05.2025 г. свидетелката Л. А. пристигнала на ГКПП - Аерогара София с полет QR228 от Доха. Същата била с паспорт № ******** с издадена еднократна виза тип „С“ и разрешен срок за пребиваване с цел туризъм за 90 дни, считано от 20.05.2025 г. до 01.09.2025 г. и пътувала заедно със свидетелите М. и Ф. А.. По време на пътуването свидетелят М. А. съхранявал документите на свидетелката А., като тя му ги била предала доброволно.

Свидетелите В.Г. и П.П. са служители на ГПУ-София. На 22.05.2025 г. те били уведомени, че е пристигнало лице, което попадало в рисков профил за нелегална миграция, във връзка с което двете провели разговор със свидетелката Л. А.. Същата заявила пред тях, че е пристигнала от гр.Доха с палестинските граждани М. и Ф. А., за които започнала да работи като домашна помощница по силата на сключен договор преди около месец, като описала лошите условия на труд, на които тя и другата домашна помощница били подложени в дома на семейство А. в гр.Доха, Катар.

В хода на наказателното производство няма привлечени към наказателна отговорност лица.

След извършване на всички възможни действия по разследването, с постановление от 21.07.2025 г. наблюдаващият прокурор е прекратил воденото наказателно производство, приемайки, че не е налице извършено 3 престъпление.

В производството по съдебен контрол на прокурорското постановление, с което се прекратява наказателното производство по реда на чл.243 от НПК, в правомощието на съда е да провери неговата обоснованост и законосъобразност. За да се прекрати едно наказателно производство поради липса на извършено престъпно деяние, следва да са изчерпани всички доказателствени способи, относими към разкриване на обективната истина.

Съдът счита, че атакуваното определение на СРС е правилно, обосновано и законосъобразно. Приема изцяло изнесената фактология, кореспондираща със събраните по делото доказателства, както и направените правни изводи, които се споделят изцяло от тази инстанция.

Настоящият състав се солидализира с изводите на първата инстанция, че е извършено пълно и всестранно разследване, за да се установи така приетата фактическа обстановка. В тази връзка следва да се отбележи, че са установени и разпитани в качеството на свидетели всички лица, имащи отношение към случая, като показанията на същите са еднопосочни и непротиворечиви относно започване на работа на свидетелката А. в дома на семейство А., както и съвместното им пътуване до Република България.

Самата свидетелка Л. А. /пострадала/ заявява, че въпреки намаляването на уговореното възнаграждение от 1200 на 1000 риала, тя се е съгласила да започне работа. Посочила е също, че се е съгласила да замине със семейството за България, тъй като работи за тях. Тези факти се допълват от показанията на свидетелите М. и Ф. А., които заявяват, че са тръгнали с Л. А. за България с нейно съгласие, като всички документи са били у свидетеля М. А., за да не се загубят.

За осъществяване състава на престъплението по чл.143, ал.1 от НК, е необходимо под въздействието на употребена принуда пострадалият да извърши, пропусне или претърпи нещо, което е противно на волята му, като деянието се реализира чрез употреба на сила, заплашване или злоупотреба с власт от страна на дееца.

Събраните по делото доказателства не позволяват и на въззивния съд да изгради обоснован извод за това, че свидетелката А. е пристигнала в Република България противно на волята си след употреба на сила, заплашване или злоупотреба с власт от страна на свидетелите М. и Ф. А.. По делото е 4 установено, че последните са предприели пътуването с мисълта, че пострадалата е съгласна да пътува заедно с тях до Република България, където да продължи да работи като домашна помощница, което изключва субективната страна на твърдяното престъпно поведение от тяхна страна.

Настоящият състав намира, че заключението на прокурора за липса на осъществен състав на престъпление по чл.143, ал.1 от НК е правилно, тъй като след събирането на всички възможни доказателства, не би могъл да се формира извод за извършване на соченото престъпление от общ характер.

Съвсем прецизно е посочено, че дори да са налице данни за неправомерно поведение на свидетелите М. и Ф. А., свързано с условията на труд, това не се е случило на територията на Република България, съответно не е в компетентността на българската прокуратура.

Относно наведените твърдения за евентуално извършено престъпление по чл.159а-159г от НК, следва да се посочи, че, както районният съд, така и прокурорът, в своите актове са обсъдили този въпрос и подробно са се аргументирали защо не е налице осъществен състав на такова престъпление.

Правилно е посочено, че, за да бъде съставомерно едно деяние по чл.159а от НК, е необходимо транспортирането на лицето да бъде извършено с някоя от целите, посочени в чл.159а, ал.1 от НК - използване за развратни действия, за принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност или за да бъде държано в принудително подчинение независимо от съгласието му. В конкретния случай, с оглед установените факти, подлежат на обсъждане единствено хипотезите на транспортиране на лице с цел да бъде използвано за принудителен труд или за държане в принудително подчинение. Първата от посочените цели е свързана с експлоатация на пострадалия, с оглед осъществяване от него на трудова дейност против неговото съгласие. Обстоятелството, че пострадалата А. е пристигнала на територията на Република България доброволно, за да полага труд като домашна помощница на свидетелите М.Д.А.А. и Ф..А А А., на базата на сключен преди това трудов договор, обективиращ съгласието й да работи при определените в същия условия, както и че впоследствие липсва изразено несъгласие да изпълнява трудовите си задължения, изключва възможността семейство А. да са извършили действия по принуждаването й да работи за тях, още по-малко – да са осъществили това умишлено. По тези 5 причини не може да се приеме и наличието на цел – държане в принудително подчинение, доколкото свидетелката А. доброволно се е съгласила да работи за семейство А., във връзка с което и доброволно е пристигнала в Република България, което самата тя сочи в разпитите си, поради което не се установяват принудителни действия по отношение на лицето.

Липсата на целите, предвидени в чл.159а, ал.1 от НК, изключва възможността за осъществяване на деянието по чл.159б, ал.1 от НК, като правилно е посочено, че не са налице и данни за прехвърляне на лицето извън пределите на страната по смисъла на т.4 от ТР №2/2009г. на ОСНК на ВКС.

Несъстоятелно е възражението в жалбата, че фактическият състав на престъпление по чл.159в от НК не изисква пострадалото лице да е било жертва на трафик (за което и не са налице данни по делото) с аргумент, че такова условие не се съдържа в посоченото Тълкувателно решение, тъй като то произтича от самия текст на законовата разпоредба.

За пълнота следва да се посочи, че и в двата предходни акта правилно е отбелязано обстоятелството, че изразените от свидетелката А. оплаквания във връзка с условията, при които се е трудила в гр.Доха, Катар, са извън компетентността на Прокуратурата на Република България, съответно не попадат в предмета на настоящото производство.

След извършен самостоятелен преглед на доказателствената съвкупност настоящата инстанция не намери основание за промяна на крайния извод на първоинстанционния съд за липса на безспорни доказателства относно извършване на престъпно деяние, поради което намира, че законосъобразно първостепенният съд е приел, че в процесния случай е налице именно първата хипотеза на чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като деянието изобщо не е извършено.