Решение № 4072 от 20.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4072 гр. София, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100504170 по описа за 2022 година

Э

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № ||-55-20006582/24.01.2022г. по гр.д. № 13758 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 55-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 22004955/09.03.2021г. на В.А., Булстат **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** срещу Г. М. М. , ЕГН********** с адрес: гр. София, ул. **** с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 109, ал.1 от Закона за здравното осигуряване за признаване за установено, че Г. М. М. , ЕГН********** дължи на В.А., Булстат **** заплащане на сумата от 700лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 26.07.2019г. , до изплащането й, представляващи неплатена стойност на предоставена медицинска услуга за периода от 14.10.2015г. До 16.10.2015г., за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 43399/2019г. по описа на Софийски районен съд.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25013714/17.02.2022г. по регистъра на СРС от ищеца В.А., Булстат **** в частта, в която исковете са отхвърлени. Навело е твърдения, че решението в тази част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

Посочило , че на 14.10.2015г. Ответникът постъпил като пациент в Спешното отделение на ВМА с диагноза „токсично въздействие на алкохол“, извършен му бил преглед от лекар – токсиколог и бил насочен към 1 хоспитализация, защото било преценено , че състоянието му не може да бъде успешно овладяно в спешен кабинет. Същият ден ответникът бил пирет за болнично лечение в Клиниката по спешна токсикология в МБАЛ-София към ВМА, лечението продължило 3 дни . През този период ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни права, до изписването му не бил възстановил същите, поради което и на основание на чл. 109, ал.1 от ЗЗО дължал заплащане на стойността на оказаната му медицинска помощ.

Установено било че ответникът бил уведомен че ако до напускане на болницата не възстанови здравноосигурителните си права ще трябва да заплати медицинската услуга по ценоразписа на болницата , че стойността на същата е 700лв. Неправилно районният съд тълкувал разпоредбата на чл. 7 от наредба № 25/04.11.1999г. За оказване на спешна медицинска помощ.

Разходите за оказване на спешна медицинска помощ до момента на хоспитализиране се поемали от държавата-аргумент от чл. 99 от Закона за здравето. Спешно е онова състояние, което е остро и внезапно възникнала промяна на здравето на човека, изискваща незабавна медицинска помощ. Тази помощ целяла предотвратяване на смърт или на тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи. Дейностите, включващи се в спешната медицинска помощ били посочени в чл. 2 от Наредба № 25/1999г. В хипотези, в които състоянието на пациента изисква хоспитализация, извършените медицински дейности се заплащали по общия ред – от бюджета на НЗОК за здравноосигурени лица и от самите пациенти, ако не са здравноосигурени или са с прекъснати здравноосигурителни права. Така спешната медицинска помощ била безплатна само ако пациент не се хоспитализира. Максималният допустим период за престой на пациент в спешно отделение бил 24 часа съгласно т.1.1.1. от Глава четвърта, раздел 1 на Наредба № 3/06.10.2017г. За утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“. В случая ответникът бил приет в Спешното отделение на 14.10.2015г. , веднага след прегледа е напуснал спешното отделение , насочен е за стационарно болнично лечение и в 19:22ч. На 14.10.2015г. Бил приет в Клиниката по спешна токсикология. За прегледа в спешния кабинет ответникът не дължал заплащане, но дължал заплащане на стойността на медицинските услуги осъществени в клиниката по токсикология след хоспитализацията му в периода от 14.10.2015г. До 16.10.2015г. Претендирало е разноски.

Въззиваемият- ответник по исковете Г. М. М. , ЕГН********** не е изразил становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.

№

22004955/09.03.2021г. на В.А., Булстат **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** срещу Г. М. М. , ЕГН********** с адрес: гр.

София, ул. **** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл.

415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 109, ал.1 от Закона за здравното осигуряване да признае за установено, че Г. М. М. , ЕГН********** дължи н а В.А., Булстат **** заплащане на сумата от 700лв., ведно със законната 2 лихва от подаване на заявлението - 26.07.2019г. , до изплащането й, представляващи неплатена стойност на предоставена медицинска услуга за периода от 14.10.2015г. до 16.10.2015г., за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 43399/2019г. по описа на Софийски районен съд. Навело е твърдения, че в периода от 14.10.2015г. До 16.10.2015г.

Ответникът бил лекуван в Клиниката по спешна токсикоглогия по клинична пътека № 293, диагнозата била „токсично въздействие на алкохол, подписал декларация за информирано съгласие, като бил запознат с финансовите условия за болничното му лечение. При проверка било установено, че към 16.10.2015г. Бил с прекъснати здравноосигурителни права, поради което и направените за лечението му разходи от 700лв. следвало да бъдат заплатени от него. ДСП Лозенец отказало да заплати тези разходи, защото ответникът не отговарял на условията на Постановление № 17/2017г. За определяне на условията за разходите на целеви средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на лица, които нямат доход. Така на основание на чл. 109 от ЗЗО ответникът следвало сам да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ. Справката от НАП за 2017г. Не се отразявала на процесния случай, който бил от 2015г. Действително имало дело за плащане на стойност на лечение на ответника при ищеца през 2017г., но същото ищецът поискал да се прекрати , защото било установено че тогава ответникът е бил здравно осигурен. Претендирало е разноски.

Ответникът Г. М. М., ЕГН********** е оспорил исковете. Посочил е, че за всичките си престои във ВМА бил платил всичко на болницата, секретарят на ВМА при искани от него проверки го уведомила, че няма дължими суми, болницата пак започнала някакво дело, но се оказало че е грешка, защото не проверили правилно. Квитанцията от НАП доказвала, че бил платил всичко.

За посочения от ищеца период здравноосигурителните му права не били прекъснати.

По делото е приложено заповедно дело № 43399/2019г. по описа на СРС, съгласно което по заявление вх. № 3053823/26.07.2019г. е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено Г. М. М. , ЕГН********** да заплати на В.А., Булстат **** сумата от 700лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 26.07.2019г. , до изплащането й, представляващи неплатена стойност на предоставена медицинска услуга за периода от 14.10.2015г. до 16.10.2015г., за който период не бил здравноосигурен, за което била издадена фактура от 16.12.2015г., както и съдебни разноски от 25лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 01.12.2019г., на 16.12.2019г. е подал възражение, сочещо че си бил платил здравните вноски и всичко което е трябвало на ВМА на каса, на 11.02.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 09.03.2021г.

По делото е прието неоспорено от страните направление за хоспитализация издадено от доктор Детелина П. от ВМА-МБАЛ София, съгласно което на 14.10.2015г. на Г. М. М. е издадено направление за хоспитализация по клинична пътека № 293 с насочваща диагноза „етанол“, 3 приемащото заведение е ВМА-МБАЛ-София, като е приет по „спешен“ с приемна диагноза „токсично въздействие на алкохола“, постъпил е в стационара на 14.10.2015г., изписан е в 14,00ч. на 16.10.2015г., направени са ЕКГ, изследване на кръв, токсикологично изследване на кръв, стомашна промивка, инжекция на антидот, инжекция на др.ин.средство.

Приети са лист на история на болестта, анамнеза, общ статус, , диагностично-лечебен план, резултати от лабораторни изследвания , фиш за информация от химичен анализ, лист за ход на болестта, съгласно които на 14.10.2015г. в 19:22ч. Г. М. М. е приет за лечение във ВМА по клинична пътека 293, диагнозата му е била „токсично въздействие на алкохола“, постъпил е по спешност докаран от близки с частен транспорт, настанен е на легло, дрегер е показвал 3,05 промила алкохол в кръвта, като е приет за наблюдение , лечение и контрол, бил е с увредено общо състояние, направена е била спешна промивка, кръвни изследвания, , изследване на урината, , на протромбиново време, , биохимични изследвания, както и химичен анализ.

Вечерта на 14.10.2015г. при визитацията в 20,30ч. е бил алкохолно повлиян в 20,30ч., на сутринта на 15.10.2015г. при визитация е бил в съзнание, контактен и ориентиран за място, време, собствена личност, с тремор на крайници, направена е консултация с психолог и с психиатър, в 20:30ч. е бил спокоен, на 16.10.2015г. в 14 ч. е изписан. На първа страница на листа за история на болестта е изписан ръкописан текст без посочен автор и без положен подпис и дата „с прекъснати здравноосигурителни права“.

Приета е неоспорена от страните епикриза от 16.10.2015г., издадена от ВМА-МБАЛ София, съгласно която на 14.10.2015г. Г. М. е постъпил с диагноза „токсично въздействие на алкохол“, постъпил е по спешност, клинична пътека № 293, МКБ : Т51.0. , с изследвания от дрегер сочещи 3,05 промила алкохол в кръвта, приет е за детоксикация, лабораторен контрол и клинично наблюдение, направени са изследвания на кръв, урина, биохимия, хемостаза, ТХА, ЕКГ, консултации с психолог и с психиатър. Проведенто лечение било стомашна промивка, форсирана диуреза, антидотно, гастропротективна, витамин от гр. В, хепатопротективна; дормикум; депакин; хлорпротиксен; тритико; беталок; еналаприл, изписан е на 16.10.2015г.

Приет е лист за информирано съгласие за болнично лечение, носещо подпис, положен за ответника , съгласно който на 14.10.2015г. ответникът е информиран от ищеца за това какво ще стане след постъпването в болницата и за лечението и се е съгласил със същото.

Приета е декларация за информирано съгласие, носеща подпис, положен за ответника, съгласно която на 14.10.2015г. ответникът е бил уведомен от ищеца за финансовите условия за болничното му лечение от доктор П. дежурен лекар, като е декларирал, че знае, че като социално слаб не дължи заплащане на потребителска такса, като не е отбелязал дали е с непрекъснати здравноосигурителни права в специално място за същото в образеца на документа, нито е направил такива отбелязвания и за това, че ще възстанови прекъснати такива права до края на болничния му престой, че в противен случай ще следва да заплати стойността на оказаната медицинска помощ 4 съгласно чл. 109 от ЗЗО.

Приета е молба от 16.10.2015г. , декларации, спецификация, съгласно които на 16.10.2015г. ответникът е подал чрез ВМА молба до Дирекция „Социално подпомагане“ - София за отпускане на средства за заплащане на стойността на оказаната му болнична помощ от ищеца, като е посочил, че не е здравноосигурен, няма доходи и имущество, спецификацията съставена от ищеца сочи, че дейността по клинична пътека 293-отравяне и токсични ефекти от лекарства и битови отрови при лица над 18г., оказана на ответника е на стойност от 700лв.

Прието е писмо изх. № 92-638/03.12.2015г. от Дирекция „Социално подпомагане“, с което е отказано да се предоставят целеви средства за диагностика и лечение на Г. М., защото не отговарял на условията по чл. 1, ал.4, т.1 и т. 4 на ПМС № 17/31.01.2007г. за определяне на условията и реда за разходване на целеви средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на лица, които нямат доход и / или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес.