Решение № 165 от 13.10.2025, Районен съд - Девин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Девин, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20245410100348 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.77 и чл.79 ЗС по вписана искова молба, дв. вх. № 912, вх. рег. 921, акт № 143, том I, Д № 524/22.08.2024г., предявена от К. М. К., с ЕГН **********, от **********, чрез пълномощник адв. Ж. Ч., от гр. Д., ул. А. К- № ** да се установи по отношение на Община Девин, със седалище и адрес на управление гр. Девин, ***, представлявана от З. И. - кмет на Община Девин, чрез процесуален представител адв. Е. Д. - Р. от АК Смолян, със съдебен адрес гр.

С., бул. Б. *, обособена част А, че е собственик по давностно владение с начало 01.01.1996г. в продължение на повече от 28 години, което продължава непрекъснато до настоящия момент на имот с идентификатор ***, в кв.19 по плана на с. Г., с площ от 277 кв.м., при съседи на имота:

***, ***, *** и ***. Претендира за направените разноски по водене на делото.

Ищецът поддържа, че от 1996г. в с. Г., общ. Девин в поземлен имот с идентификатор ***, в кв.19 по плана на с. Г., с площ от 277 кв.м., при съседи на имота: ***, ***, *** и

*** има построена сграда за търговия с идентификатор *** на един етаж, със застроена площ от 67 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 14 кв.м. Твърди, че владението му е с начало от 01.01.1996г., продължава спокойно и непрекъснато до настоящия момент, което упражнява като собственик и заплаща дължимите данъци като собственик, декларирал го с декларация с вх. № 09003/24.02.1998г., поради което претендира да е придобил собствеността на основание чл.77 и чл.79 ЗС. Ответникът оспорва правото на собственост, със съставен акт за публична общинска собственост №754/11.07.2024г., предвиден за улична регулация и за озеленяване.

1

Моли съда на основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.77 и чл.79 ЗС да приеме за установено по отношение на ответната страна Община Девин, че е собственик по давностно владение с начало 01.01.1996г., което упражнява спокойно и непрекъснато до настоящия момент на поземлен имот с идентификатор ***, в кв.19 по плана на с. Г., с площ от 277 кв.м., при съседи на имота: ***, ***, *** и

***. Претендира за направените разноски по водене на делото.

От ответника в срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. От приложените към исковата молба писмени доказателства - скица на поземлен имот № 15272940/14.03.2023г. на СГКК гр. Смолян, три бр. съобщения за плащане на данък НИ и ТБО, Разрешение за строеж № 65/10.09.1996г. на Община Девин и Фактура № 216/23.04.1998г., не се установява тъждество между процесния и действително съществуващия имот, спрямо който се иска признаване на право на собственост. Исковата претенция е недопустима поради липса на правен интерес предвид законоустановената невъзможност процесния имот да бъде придобит по давност. Ищецът манифестира собственическо отношение спрямо имот с идентификатор ***. Видно от данъчната декларация ищецът е „ползвател“ на поземления имот, който е „държавен“ в самата декларация. Отразеното в данъчната декларация право на собственост и представената от ищеца Фактура №216 се отнасят до поставения в имота павилион, явяващ се търговски обект. Единствено заплащането на данък и такса битови отпадъци се явява недостатъчно като поведение за обосноваване на намерение за своене. „Всички действия на владелеца трябва ясно, явно и несъмнено да сочат на това, че той счита имота за свой, а не за собственост на трето лице. “ ( Решение № 18/24.03.2021 г. по гр.д. № 418/2020 г. на ВКС, IV г.о.). Не са налице категорични и достатъчни доказателства нито за установяване на началния момент на придобивната давност, нито за релевантна демонстрация на собственическо намерение. Спрямо имот с идентификатор *** няма данни и доказателства да е отстъпено право на строеж в полза на ищеца или свързани с него лица. С Договор за наем, сключен на 25.09.1996г. между Община Девин и ЕТ „К.“, представляван от Д. Ф. К., както и Скица № 199/15.08.1996г., издадена от Общински народен съвет - Девин от 15.08.1996г., че ЕТ „К.“ притежава права на наемател спрямо имота, но не и вещно право на строеж или други вещни права. В скицата изрично е отразено обстоятелството, че имотът е отреден за „озеленяване“ и представлява общински имот. Предметът на договора, съгласно чл. 1 от същия е „определяне на наема и други условия за ползване на площи ... за будки и павилиони, поставени в площта и ползвани за търговски цели“. При наличие на сключен договор за наем на процесния имот, е изключена вероятността за упражняване на владение по смисъла на чл. 79 и сл. от ЗС, тъй като наемното отношение е основание за упражняване на държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, но не и владение, защото изключва субективният момент – намерението за своене. Ищецът не може да придобие имот общинска собственост чрез давностно владение, съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за общинската собственост - публична общинска собственост ( ДВ, бр. 26 от 12.03.1999 г., а преди това, в редакция ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г.), „имотите и вещите - общинска собственост, не могат да се придобиват по давност“. Относно имотите 2 частна общинска собственост има действаща ограничителна разпоредба параграф 1 към Закон за допълнение на Закона за собствеността (Обн. -ДВ, бр.

46 от 06.06.2006 г.; в сила от 01.06.2006 г.; изм., бр. 105 от 22.12.2006 г.; изм., бр. 113 от 28.12.2007 г., в сила от 31.12.2007 г.; изм., бр. 109 от 23.12.2008 г., в сила от 31.12.2008 г.; изм., бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г.; изм. и доп., бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 31.12.2014 г.; изм., бр. 7 от 19.01.2018 г., в сила от 31.12.2017 г.; доп., бр. 18 от 28.02.2020 г.; изм., бр. 18 от 04.03.2022 г. с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС на РБ по к. д. Л° 16 / 2021 г.), ал 1:

„Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г. включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование“. Съставен е акт за общинска собственост по отношение на имот с идентификатор *** - Акт № 3140 за публична общинска собственост, съставен на 05.07.2024г., вписан в Службата по вписванията с дв. вх. №747, вх. peг. № 754/2024г., акт №126, том III, дело № 438/2024г. Актът за общинска собственост е съставен на основание пар.7, ал.

1, т. 4 от ПРЗ на ЗМСМА. Цитираната разпоредба гласи: „С влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: ... 4. общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване;

“. Цитираното нормативно основание се е осъществило ех lege, с влизането в сила на самия ЗМСМА, станало на 17.09.1991г. Действаща към този момент е била нормата на чл. 6 от Закона за собствеността (отм.), в редакцията й от ДВ, бр. 31 от 17.04.1990 г., гласяща: ,Държавна, съответно общинска собственост са вещите, обявени от Конституцията и законите за изключителна тяхна собственост, както и вещите, които държавата или общините придобиват.

Държавна собственост са и вещите, които нямат друг собственик“. Редакцията от ДВ, бр. 19 от 08.03.1985 г. на чл. 6 ЗС (отм.) „Държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. " Това нормативно положение съществува още от 1951г., когато редакцията на чл. 6 ЗС (отм.) (Обн. - Изв., бр. 92 от 1951 г.) „Държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик.“ До настоящия момент няма установена собственост върху процесния имот въз основа на валидно придобивно основание, от което и да е трето лице, освен Държавата, а в последствие и Общината. До момента на влизане в сила на пар.7, ал. 1, т. 4 от ПРЗ на ЗМСМА, станало през 17.09.1991г., поземлен имот с идентификатор *** няма предишен собственик, поради което по силата на действалите тогава разпоредби на Закона за собствеността, той се явява държавна собственост. Предвид устройствения статут на процесния имот като попадащ в предвижданията на регулационния план и напречните профили на улиците на с. Г., съгласно Заповед №31 от 20.02.1967г. на председателя на Окръжен народен съвет гр. Смолян, скица с нанесена регулация на Община Девин, скица №15-659101-27.06.2024г. на СГКК гр. Смолян, поземлен имот с идентификатор *** е част от уличната регулация, поради което оспорва иска като неоснователен. Моли съда да го отхвърли и присъди 3 сторените разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Ж. Ч. поддържа иска по съображения, че от представените доказателства ищецът е установил придобиване на собственост по давност, чрез явно и непрекъсвано владение в продължение на повече от 25 – 30 години, демонстрирано чрез заплащане на данъци. Оспорва съставения акт за публична общинска собственост, тъй като от заключението на вещото лице е установено, че предвижданията на имота за улична регулация и за озеленяване, не са изпълнени, поради което е съставен в нарушение на закона. Прави възражение за прекомерност.

Ответникът, чрез адв. Р., поддържа изложените в отговора доводи з а отхвърляне на иска. Актът за публична общинска собственост има констативно действие и не създава право на собственост, тъй като това право на общината съществува още с приемането на плана от 1989г., а така и по предишните планове, с предвиждане за озеленяване по реда на ЗТСУ, т.е по силата на закона в собственост на държавата преминават всички отредени терени за обществени мероприятия и улична регулация. Ищецът е бил ползвател, не е декларирал този имот и не е заплащал данъци, поради което няма упражнявано от него владение, годно да го направи собственик.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и от Удостоверение изх. № У – 672/31.05.2024г., издадено от Община Девин се установи, че имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Г., одобрена със заповед № РД-18-380/03.06.2019г., участва в улична регулация в кв.19 по плана на с. Г., одобрен със заповед № 31/20.02.1967г. Върху имота има построена сграда за търговия с идентификатор *** на един етаж, със застроена площ 67 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 14 кв.м., видно от скици № 15443513/28.04.2024г. и № 15-443511/28.04.2024г.

От Скица № 15-272940/14.03.2023г. на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Г., одобрени със Заповед № РД18-380/03.06.2019г. на ИД на АГКК, с площ 277 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване за търговски обект, комплекс с номер по предходен план 438, кв.33, парцел III, със съседи: ***, ***, ***, ***.

Собственици по данни от КРНИ: 1. 000614895, Община Девин. Няма данни за идеалните части. Няма документ за собственост. Няма данни за носители на други вещни права по данни от КРНИ. Сгради, които попадат върху имота са 1. Сграда ***, със застроена площ 67 кв. м., брой етажи 1, предназначение - Сграда за търговия и 2. Сграда ***, със застроена площ 14 кв. м., брой етажи 1, предназначение - Селскостопанска сграда.

На 23.09.1991г., с Фактура № 216 Д. Ф. К. е извършила плащане в полза на РПК „Е.“ – Девин за продажба на основни средства – павилион в с. Г., съгласно оценителен протокол от 23.04.1991г. и протоколно решение № 5/11.04.1991г. на управителния съвет на кооперацията за сумата 3 300.00 лева.

На 10.09.1996г. е издадено Разрешение за строеж № 65 на Д. Ф.

К., от с. Г., съгласно одобрени проекти от 02.09.1996г. от Главен архитект за 4