Определение № 515 от 17.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 515 гр. С.З., 17.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500202 по описа за 2025 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 Образувано е по частна жалба на ответника „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от главен юрисконсулт М. М., против определение № 228/22.01.2025 г. по гр. д. № 3210/2024 г. на Районен съд – С.З., VI граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на дружеството решение № 1051/09.12.2024 г. по гр. д. № 3210/2024 г. на Районен съд – С.З., VI граждански състав, да бъде изменено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските чрез намаляване на определеното в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Навежда довод, че същото не е съобразено с ниската фактическа и правна сложност на делото. Предвид изложеното, моли обжалваното определение да бъде отменено, а молбата за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважена, като на насрещната страна бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Въззиваемият Д. П. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния представител – адв. М. М., е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който твърди, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното определение – да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за разглеждането й държавна такса.

Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна.

1

Разгледана по същество, същата е основателна.

С решение № 1051/09.12.2024 г. по гр. д. № 3210/2024 г. на Районен съд – С.З., VI граждански състав, е уважен предявеният от Д. П. Д., представляван от адв. М. М. на основание чл. 38 ЗАдв., срещу ответника „Е.М.“ ЕООД отрицателен установителен иск, като съдът е признал за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2201,83 лева – главница п договор за кредитна карта Visa от 29.03.2010 г., сключен с „Ю.Б.“ АД, поради изтекла погасителна давност.

Със същото решение ответникът „Е.М.“ ЕООД е осъден да заплати в полза на Еднолично адвокатско дружество „М.“ сумата от 624,22 лева с ДДС адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

С молба от 27.12.2024 г. ответникът „Е.М.“ ЕООД е поискал така постановеното решение да бъде изменено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта му за разноските чрез намаляване на определеното в полза на ЕАД „М.“ адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. поради прекомерност.

В обжалваното определение № 228/22.01.2025 г., с което молбата по чл.

248, ал. 1 ГПК е оставена без уважение, първоинстанционният съд е приел, че определеното с решението възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е в минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ и напълно съответства на положения от адвоката труд. Ето защо същото е определено правилно и в случая не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното определение е неправилно.

При наличие на отговорност на насрещната страна за разноски съгласно правилата на чл. 78 ГПК, за да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да се установи наличието на изявления за оказване на безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. В чл. 38 ЗАдв. липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв. и той не може да бъде лишен от него, щом са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за присъждането му.

С оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа.

Следователно приетата от Висшия адвокатски съвет наредба, към която чл. 38 ЗАдв. препраща, не намира приложение в никоя част, тъй като противоречи на правото на ЕС. Ето защо, според настоящият въззивен състав 2 определянето на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се извърши само чрез остойностяване на положения от адвоката труд съобразно фактическата и правна сложност на делото пред първата инстанция, вида и обема на предоставената защита, а не според материалния интерес/размера по всеки един от уважените искове /чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/2004 г./ и след сборуване /чл. 2, ал. 5 от Наредбата/. В тази връзка в определение№ 2289/13.05.2024 г. по ч. гр. д. № 3051/2023 г. на ВКС, I V г.о., е прието, че горният извод е съобразен с цитираното решение на СЕС по дело С-438/22, което е задължително за всички национални съдилища. В този смисъл е и възприетото в определение № 800/19.02.2025 г. по ч. гр. д. № 413/2025 г. на ВКС, IV г.о., становище, според което видът, броят и материалният интерес на исковете са относими към фактическата и правна сложност на делото и към обема на извършената работа.

В конкретния случай ищецът е предявил един иск със сравнително нисък материален интерес, а по делото са събрани единствено писмени доказателства, като по отношение на спорните между страните въпроси е налице съдебна практика по сходни казуси пред националните съдилища. В случая за разглеждането на делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца се е явил, поддържайки изложеното в исковата молба правно становище. Предвид изложеното съдът намира, че делото се характеризира с ниска фактическа и правна сложност. Следва да се отбележи, че в случая действително извършената работа от процесуалния представител на ищеца се изчерпва единствено с изготвяне и подаване на исковата молба.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че присъденото от районния съд адвокатско възнаграждение в размер на 624,22 лева с ДДС в полза на ЕАД „М.“, се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Същото следва да бъде намалено до сумата от 480 лева с ДДС, която според настоящият съдебен състав съответства на посочените по-горе критерии и представлява адекватно и справедливо възнаграждение за положения от процесуалния представител на ищеца труд.

Предвид изложеното, частната жалба е основателна. Обжалваното определение, с което е оставена без уважение подадената от ответника молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, е неправилно и следва да бъде отменено.

Първоинстанционното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото в полза на ЕАД „М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 624,22 лева с ДДС следва да бъде намалено на сумата от 480 лева с ДДС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ определение № 228/22.01.2025 г. по гр. д. № 3210/2024 г. на Районен съд – С.З., VI граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***********, за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на решение № 1051/09.12.2024 г. по гр. д. № 3210/2024 г. на Районен съд – С.З., V I граждански състав, в частта за разноските чрез намаляване на определеното в полза на Еднолично адвокатско дружество „М.“, ЕИК ******, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 1051/09.12.2024 г. по гр. д. № 3210/2024 г. на Районен съд – С.З., VI граждански състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на присъденото в полза на Еднолично адвокатско дружество „М.“, ЕИК ******, с адрес: гр. С.З., ул.

*********, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от 624,22 лева с ДДС на сумата от 480 лева с ДДС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4