Определение № 2370 от 14.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2370 гр. Пловдив, 13.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. И.

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Борис Д. И. Въззивно частно гражданско дело № 20225300502604 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, чрез пълномощника му по делото адв. З. Ц., против Определение №9619 от 09.09.2022г., постановено по гр. д. №9068/2022г. на Районен съд- Пловдив, ХХІІ гр.с., с което е върната подадената от дружеството искова молба вх.№50933/22.06.2022г. и е прекратено производството по делото в частта му относно предявените от дружеството против З. И. Ч. искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 237,08 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №622752227 от 13.01.2020г. и сумата от 54,30 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №622982335 от 09.03.2020г.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана 1 страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземания на „Йеттел България“ ЕАД спрямо З. И. Ч., произтичащи от договори за мобилни услуги №622752227 от 13.01.2020г. и №622982335 от 09.03.2020г. в общ размер от 492,39 лв. по общо 6 фактури, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В исковата молба и уточнителните молби към нея ищецът подробно е описал основанието и размера на отделните вземания по всеки от договорите и по всяка от фактурите.

За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че заповедта за изпълнение не е била издадена за вземания за неустойки, поради което и по отношение на претендираните вземания з а сумата от 237,08 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №622752227 от 13.01.2020г. и сумата от 54,30 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №622982335 от 09.03.2020г. липсва идентичност между издадената заповед за изпълнение и предявения установителен иск.

Частната основателна. жалба срещу така постановеното определение е

Неправилно съдът е приел, че е налице липса на идентичност между вземането по издадената заповед за изпълнение и това по установителния иск. Видно от исковата молба, същата почти дословно възпроизвежда съдържанието на т.12 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в което подробно е описан начина на формиране на общата претендирана сума от 492,39 лв. и обстоятелствата, от които произтичат отделните вземания по всяка от фактурите, включително и тези за сумата от 237,08 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №622752227 от 13.01.2020г. и сумата от 54,30 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №622982335 от 09.03.2020г. Действително в издадената заповед за изпълнение съдът не е описал отделните вземания съобразно т.12 от подаденото заявление, а е посочил само общата претендирана сума от 492,39 лв., която е определил като „главница, произтичаща от договори 2 за мобилни услуги и договори за лизинг от 13.01.2020г. и 09.03.2020г. по издадени фактури за периода 15.03.2020г.-18.06.2020г.“. Този подход на заповедния съд не може да бъде подкрепен, но независимо от това настоящият състав на съда не споделя крайният извод на съда в обжалваното определение за липса на идентичност в частта за неустойките между вземането по издадената заповед за изпълнение и вземанията, за които е бил предявен установителния иск. От съдържанието на исковата и уточнителните молби по несъмнен начин следва, че искът е предявен именно за вземанията, претендирани в заповедното производство, като неустойките в размер на 237,08 лв. и 54,30 лв. са част от сумата от 492,39 лв. по издадената заповед за изпълнение. Квалификацията в заповедта на посочената сума като „главница“ не води до други изводи, тъй като този термин е достатъчно общ и абстрактен и същият би могъл да се използва за всякакви лихвоносни парични вземания, включително и за такива за неустойка. Същественото в случая е, че в исковата молба ищецът е описал подробно вземанията си и за ответника и съда не може да има съмнение какъв е предмета на делото.

Именно по този предмет съдът следва да се произнесе с решението си, в което няма пречка да разграничи основанието и размера на отделните вземания, включени в обща сума от 492,39 лв. Липсата в заповедта за изпълнение на подробна разбивка на претендираните суми не може да вмени във вина на ищеца и същият не следва да понася неблагоприятни последици от действията на заповедния съд, включително като бъде задължаван да преценява дали да иска поправка на съдържанието на издадената заповед за изпълнение. Отделно от това следва да се има предвид и че исковото производство при предявен иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, се развива по общите правила на исковия процес и ищецът по него не е лишен от правата по чл.143, ал.2 от ГПК, стига да не се променя основанието на иска. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото- върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Направените в настоящото производство разноски от частния жалбоподател следва да бъдат претендирани пред първоинстанционния съд, който следва да се произнесе по тях съобразно крайния изход на 3 спора.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №9619 от 09.09.2022г., постановено по гр. д.

№9068/2022г. на Районен съд- Пловдив, ХХІІ гр.с., с което е върната подадената от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, искова молба вх.№50933/22.06.2022г. и е прекратено производството по делото в частта му относно предявените от дружеството против З. И. Ч. искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 237,08 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №622752227 от 13.01.2020г. и сумата от 54,30 лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №622982335 от 09.03.2020г..

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4