Решение № 225 от 23.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Ямбол, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20252330102408 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Е. Н. А. установителен иск, с който се претендира признаване за установено по отношение на ответника Д. С. А. от гр. Я., че съществува вземането на ищеца за сумата от 9000,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № ****/2025 г. по описа на ЯРС.

Твърди се, че на 01.04.2025 г. в гр. С., между страните възникнало абстрактно търговско задължение, формализирано чрез издаване на запис на заповед от страна на ответника Д. С. А., в полза на ищеца Е. Н. А.. Съгласно запис на заповед, ответника се задължил безусловно да заплати на предявяване сумата от 9 000 лв., в брой, при местоизпълнение- гр. С.. Записът на заповед бил редовен от външната страна, като съдържал всички реквизити съгласно чл.535 ТЗ, като в същия ден ,в изпълнение на договореността между страните и въз основа на издадения запис на заповед, ищеца предал на ответника в брой сумата от 9 000 лв., предмет на абстрактното задължение.

За удостоверяване на реално получената сума ,ответника собственоръчно подписал разписка, с която признавал, че получил в брой цялата сума, без възражение и при пълно съгласие. Твърди се, че на 10.04.2025 г. записът на заповед бил надлежно предявен за плащане от страна на ищеца към издателя. Ответникът не изпълнил доброволно поетото задължение и отказал плащане, като по този начин станало изискуемо, както по силата на абстрактното задължение, така и съгласно чл.486 ТЗ, поради неплащане след предявяване. След отказа на ответника за доброволно плащане, на 23.04.2025 г. ищеца подал заявление по чл.417, т.9 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и ИЛ, като било образувано ч. гр. дело № ****/2025 г. по описа на ЯРС, като заявлението било уважено и била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и ИЛ. Ответника възразил, че не дължи.

Претендира се уважаване на предявения иск и присъждането на разноски.

1

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответника.

Предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан, като се иска неговото отхвърляне.

Оспорва се твърдението, че на посочената дата ищеца предал на ответника и съответно последния получил сумата от 9000 лв. Представения запис на заповед не бил предявяван за плащане на 10.04.2025 г., съответно подписа (парафа) в част втора от документа, удостоверяваща предявяването, както и имената „Д. С. А.“ не били изписани от него. Оспорва се техническото оформяне на документа, което обективно не било възможно, като ответника не бил получил сумата от 9000 лв. Подписите и имената изписани в разписката от 01.04.2025 г. не били на ответника. Твърди се, че последния бил работил в дружество собственост на ищеца, като бил обвинен в присвояване на суми. В тази връзка бил принуден да подпише четири документа, без да му бъдело обяснено какво представляват те. Положил бил подписите си и бил изписал имената си само на едно място, като не бил подписвал както частта на предявяването, така и разписката за предадената сума от 9 000 лв.

Срещу ответника от същия ищец били образувани 4 бр. заповедни производства с представени записи на заповед и след възраженията от негова страна били образувани четири граждански дела по чл.422 ГПК.

Претендира се отхвърляне на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В с.з. страните, редовно уведомени, не се явяват и не се представляват.

Съдът, съобразявайки доводите и процесуалните действия на страните и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №****/2025 год. на ЯРС и издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите – 9000 лв. – главница по запис на заповед, лихва за забава от подаване на заявлението до изплащане на вземането , както и разноски в заповедното производство.

В законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което и заявителя е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.

По делото е приложен запис на заповед , издаден на 01.04.2025 год. в гр. С. , с поемател- ищеца и издател – ответника, предявен за плащане на 10.04.2025 год.

В подкрепа на твърденията си ищецът е представил още разписка с дата 01.04.2025 год. , с която ответникът е удостоверил получаването на сумата от 9 000 лв. в брой.

Към отговора на ИМ ответникът е представил доказателства по повод образувани между същите страни още три броя граждански дела пред ЯРС, с правно основание чл. 422 ГПК, както и копие от трудов договор ***/15.06.2023 год. , сключен между ответника и „*******“ЕООД, като видно от справка за актуално състояние от ТР управител на дружеството – работодател е ищецът по настоящото производство.

Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК.

Съдът приема иска за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство в предвидения в закона едномесечен срок от 2 уведомяването, че длъжникът е възразили срещу издадената заповед.

В производството по чл. 422 ГПК съдът е длъжен да установи дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. С т.17 от ТР № 4/ 18.06.2014 год. на ВКС по тълк. дело № 4/ 2013 год. е прието, че предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422 ал.1/ ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т.9/ ГПК е съществуване на вземането, основано на запис на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, като всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията, и са обуславящи за претендираното, съответно отричано право – за съществуването или несъществуването на вземането по записа на заповед. В това производство ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.

Записът на заповед е едностранна сделка, която поражда парично задължение за издателя към поемателя за заплащане на сумата по записа. Същият се подчинява на формални изисквания по отношение на реквизитите му, които следва по несъмнен начин да установят безусловно поетото задължение да се плати определена сума по конкретния запис на заповед и лицето, в чиято тежест е възникнало менителничното задължение. Формата и съдържанието на тази ценна книга е установена в закона - чл.

535 от ТЗ и неспазването на определените изисквания лишава менителничния ефект от правна сила. В този смисъл съдът намира, че приложеният към заявлението по чл. 417 ГПК запис на заповед отговаря на съдържателните изисквания на чл. 535 ТЗ, поради което е редовен от външна страна.

По заявеното в исковото производство оспорване на положения от ответника подпис под процесния запис на заповед , е открито производство по чл. 193 ГПК.

Въпреки указаната от съда доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства във връзка с оспорването. Нито в предоставения срок, нито до датата на второто по делото о.с.з. /отложено именно по искане на ответника и с цел изслушване на поисканата от него експертиза/ е представил доказателства за заплащане на определения от съда депозит по допуснатата съдебно-почеркова експертиза. Не е представен и необходимия сравнителен материал, като с протоколно определение от 18.02.2026 год. на страната са указани последиците от бездействието й. Поради изложеното, оспорването автентичността на документа остана недоказано.

В обобщение и тъй като представеният запис на заповед съдържа всички законоустановени реквизити, същият е действителен и е породил валидно менителнично задължение.

С оглед тълкуванията дадени в т.3 от Тълкувателно решение №1 от 28.12.2005 год. на ВКС по т.д. №1/2004 год. на ОСТК, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. В същото време не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на заповед за пращане и непредявяването на посочения менителничен ефект за пращане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана отговорността на неговия издател по реда на чл.417 от ГПК. Единствено в хипотезата, при която падежът на записа на заповед е „на предявяване“, каквато не е настоящата, с акта на предявяването на ефекта се определя самия падеж на задължението и настъпва изискуемостта му.

3

В процесния случай твърдение за наличие на каузално правоотношение е въведено от ищеца в процеса, който предвид оспорванията на ответника е посочил, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по повод устен договор за заем.

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.

240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. При оспорване на иска ответникът следва да докаже възраженията си, които е релевирал в предвидения в чл. 131 ГПК срок за отговор на исковата молба: че средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята; че задължението е погасено; други възражения. /така Решение №142/27.04.2015 год. по гр.д. № 5917/2014 год. на ВКС и др./ В случая според съда ищецът е релевирал годни доказателства установяващи всички елементи на договора за заем. Производство по чл. 193 от ГПК е открито и по повод автентичността на приложената по делото разписка за получаване на сумата от 01.04.2025 год. По горните мотиви съдът намира, че оспорването остава недоказано.

Ответникът не е ангажирал твърдения за наличие на годно правно основание за преминаване на сумата в паримониума му. Липсват каквито и да е доказателства във връзка с твърденията му по отговора, че записът не обезпечава каузално правоотношение, а е бил принуден да подпише четири документа, без да му е обяснено какво представляват те, въпреки указаната с доклада по делото доказателствена тежест .

Предвид горните мотиви и съображения и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът счита,че претенцията се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.

Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство в размер на 680 лв./ 347, 67 евро/.

Уважаването на иска води до уважаване претенцията на ищеца за разноски в настоящото производство, които са в размер на 680 лв. /347, 67 евро / – държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Я Р С

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. А., ЕГН ********** , че дължи на Е. Н. А., ЕГН ********** , следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ****/2025 г. по описа на ЯРС- 9000 лв. /4601, 62 евро/ главница по запис на заповед от 01.04.2025 , ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.04.2025 г. до изплащане на вземането.