Решение № 64 от 15.04.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Русе, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Александър И.

Явор Влахов при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора К. Й. К. като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234500600964 по описа за 2023 година Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 111 от 12.10.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 1174 по описа за 2023 г. на РРС, подс. Г. А. Г. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 17.08.2022 г. в гр. Русе извършил непристойни действия, нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, извършено при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес МЛ 300 ЦДИ МАТИК“ с рег. № *******, на публично място – на пътното платно на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Шипка“ препречил пътя на лек автомобил „Смарт МЦ 01“ с рег. № ***********, собственост и управляван от В. И. К. от с. Ново село, обл. Велико Търново, спрял пред него така, че да не може последният да продължи движението си, като по този начин пречел на преминаването на други МПС, демонстративно и агресивно викал, псувал, нанесъл побой на В. И. К., демонстративно с бухалка нанесъл щети по лек автомобил „Смарт МЦ 01“ с рег. № ***********, собственост и управляван от В. И. К., като Д.ието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм, поради което и на основание чл.

325, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК било отложено за срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Възпитателната работа с условно осъдения била възложена на началника на 1 съответното Районно управление Полиция.

Подсъдимият бил осъден да заплати на В. И. К. 1 800 лв. обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в причинени телесни увреждания, болки и страдания, ведно със законната лихва от 17.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият бил осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Русе сумата в размер на 624,17 лв. разноски на досъдебното производство и по сметка на РРС сумата от 207 лв. разноски за съдебното производство и държавна такса върху уважения иск.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от адв. Д. Ц., упълномощен защитник на подс. Г.. В жалбата се навеждат твърдения за неправилност на присъдата, като постановена в нарушение на материалния закон и при съществени отстраними процесуални нарушения. Сочи се, че установените фактически положения не се подкрепят от доказателствата по делото, а последните преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка не доказват по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Конкретизира се, че същественото отстранимо процесуално нарушение се свежда до приобщаване по делото на видеозапис, съдържащ се на компактдиск марка maxell, CD-R 700 MB/80 min, без обозначителни надписи, направен от св. Х. Т. с личния му мобилен телефон по време на конфликта между подсъдимия и пострадалия. Записът според защитата е бил неправилно кредитиран, тъй като не е бил приобщен по предвидения процесуален ред – чрез протоколи за изземване или доброволно предаване и не е ясно кой компетентен орган го е приел. Наред с това РРС не уважил искането на защитата за назначаване на допълнителна СМЕ, която да установи кога и как пострадалият е получил, увреждането от чуждо тяло в областта на окото, поради което съдебният акт бил постановен при непълнота на доказателствата. Конкретизира още, че по делото са останали неизяснени обстоятелства относно цялостното поведение на пострадалия и подсъдимия по време на възникналия конфликт. Счита, че анализът на показанията на свидетелите води до извод за несъставомерност на Д.ието и непълноти по отношение на факти от значение за разкриване на обективната истина. Твърди, че не може да бъде обосновано скандално управление на МПС от страна на подсъдимия в грубо нарушение и пренебрежение към правилата за движение, водещо до опасност и объркване в движението, страх и възмущение у движещите се по улицата граждани. Счита, че подсъдимият се е движил правомерно с управлявания от него автомобил в средната лента на пътното платно и в конкретния случай се касае за нарушение на правилата за предимство от страна на пострадалия, който е искал да се престрои, а подсъдимият е преценил да не отстъпи законовото си предимство. На следващо място развива съображения, касателно липсата на правни основания Д.ието да се квалифицира като отличаващо се с изключителен цинизъм. Твърди още, че от обективна и субективна страна то не съставлява непристойно действие, защото по своето съдържание не е насочено съм нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение съм 2 обществото. Моли първоинстанционният акт, като незаконосъобразен, да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг от страна на въззивната инстанция, с който подс. Г. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно пледира за отмяна на присъдата и изпращане на преписката на съответния компетентен орган по чл. 4 от УБДХ, ако бъдат констатирани достатъчно доказателства за административно нарушение по Указа за борба с дребното хулиганство. Пледира се и за отхвърляне на гражданския иск, като недоказан по основание и размер.

В съдебно заседание представителят на РОП счита жалбата за основателна само относно възраженията за доказателствената стойност на записа, предаден от телефона на св.

Х. Т., който намира, че следва да се изключи от доказателствената съвкупност. В останалата част намира жалбата за неоснователна и пледира първоинстанционният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Повереникът на пострадалия В. И. К., конституиран като граждански ищец и частен обвинител, взема становище за неоснователност на жалбата и счита, че същата следва да бъде отхвърлена, а присъдата – потвърдена, като правилна, законосъобразна, отговаряща на материалния закон и изцяло доказана от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счита, че извършеното от подсъдимия престъпление е правилно квалифицирано и той следва да понесе последствията на закона. Оспорва твърдението в жалбата, че присъдата е постановена при непълнота на доказателствата, защото са налице множество доказателства за времето и причинителя на телесната повреда на пострадалия. От разпитите на множеството свидетели, се доказва причинно-следствената връзка между Д.ието на подсъдимия и нараненото око на пострадалия.

Упълномощеният защитник на подсъдимия поддържа жалбата, като сочи, че първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който е неправилен и постановен в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен. Поддържа допуснатото процесуално нарушение от страна на РРС, изразяващо се в неправилно приобщаване и кредитиране по делото на видеозапис от компактдиск maxell. Поддържа и допуснатото процесуално нарушение, тъй като поискал назначаване на СМЕ, която да даде отговор за механизма на получаване на увреждане на окото на пострадалия. Счита, че нараняването е възможно да бъде получено от удара, който пострадалия е нанесъл по задното странично стъкло на автомобила на подсъдимия. Позовава се на изложеното от вещото лице М., според която при такива увреждания болките са най-силни в момента на получаването им. От това прави заключение, че не би могло увреждането да се получи по твърдяния начин – при счупване от страна на подсъдимия на предното дясно стъкло на автомобила на пострадалия.

Счита, че е налице провокация от страна на пострадалия – свидетелските показания установявали, че той е замахнал с дясната ръка към лицето на подсъдимия и се опитал да го удари, но не успял. Свидетелите установявали, че двете страни са се били по между си и си разменяли обидни реплики. При намеса на гражданите конфликтът бил преустановен веднага, автомобилите продължили напред и на кръстовището отново възникнал скандал, при който се стигнало и до материални щети по автомобилите. Конкретизира също, че не е 3 налице квалифициращото обстоятелство хулиганските действия да са извършени от подс. Г. чрез използване на автомобил, тъй като не е извършил нарушения на ЗДвП, които да нарушават обществения ред и да създават опасност за другите участници в движението.

Подсъдимият се движил правомерно, а именно пострадалият е искал да премине в неговата лента. Счита, че Д.ието не се отличава с изключителна дързост и цинизъм, тъй като инцидентът е бил много кратък и при намесата на гражданите е бил мигновено прекратен.

Подсъдимият се присъединява към изложеното от защитника си. В последната си дума моли за отмяна на присъдата на РРС или да се върне делото за ново разглеждане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Убеждението на контролирания съдебен състав по фактите е формирано въз основата на правдив анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите В. К., Х. Т., Г. Д., В.ия А., П. Д., И. В., К. К., отчасти показанията на В. В., отчасти дадените от подсъдимия обяснения, заключението на назначените и изслушани по делото техническа експертиза и съдебно медицинска експертиза, справка за съдимост, справка с характеристични данни и на останалите писмени доказателства и доказателствени средства.

Първоинстанционният съд е приел фактология, която намира безусловна опора в събрания доказателствен материал. Изброените доказателства са относително еднопосочни, изключение съставляват единствено в отделни части показанията на св. В. за това, че пострадалият е удрял подсъдимия по време на конфликта между тях и правилно съдът не ги е кредитирал.

Неправилно обаче първоинстанционният съд е приел, че видеозаписът, който се съдържа на компактдиск марка maxell, CD-R 700 MB/80 min, без обозначителни надписи, направен от св. Х. Т. с мобилния му телефон по повод възникналия конфликт, може да има качеството на „случаен запис“. Решение № 224/14.03.2019 на ВКС, ІІІ н.о. по н. д. № 1033/2018 г., на което се позовава РРС, е неотносимо, поради обстоятелството, че записът от телефона на св. Т. не е приобщен към доказателствената съвкупност по законоустановения ред – не е съставен нито протокол за доброволно предаване, нито протокол за личен обиск или за претърсване и изземване. Няма данни записът да е предаден от св. Т. при разпита му в качеството на свидетел по образуваното досъдебно производство, а единствената писмена следа за този запис в делото е в саморъчните обяснения на Т. от предварителната проверка, в които е посочено, че предава диск със запис на инцидента от телефона си. Тези действия са извънпроцесуални, извършени преди образуване на досъдебно производство, поради което процесният диск не би могъл да бъде приобщен като доказателство по делото и следва да се изключи от доказателствената съвкупност без да се цени.

Не така стои въпросът със записа от системата за видеонаблюдение на Община Русе 4

– камера, разположена на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ с ул. „Шипка“. С писмо от 29.08.2022 г. на полицейските органи, извършващи проверката, бил предаден оптичен носител – СД с видеозапис, съдържащ един файл. Този запис има качеството на случаен видеозапис, не е направен нарочно и за целите на производството, а във връзка с видеонаблюдението на района с цел охрана на обществения ред. По тази причина записът от системата за видеонаблюдение на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ с ул. „Шипка“ за процесния инцидент се цени като допустимо веществено доказателство.