Определение № 17638 от 11.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 22811/2025
- Вид
- Определение № 17638
- Подписан
- 11.05.2026
- В сила
- 11.05.2026
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 302 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17638 гр. София, 11.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110122811 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ТРАНСА СПЕДИШЪН ГмбХ”, БУЛСТАТ 180708215 – чуждестранно юридическо лице, регистрирано и действащо съгласно законодателството на Република **********с място на стопанска дейност в България, чрез адв. А. срещу „ТТЛ“ ЕООД, ЕИК 130789887, с която с която са предявени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 8 270, 06 лв. – дължима, но незаплатена главница по Фактура № 0000001714/13.10.2023 г., представляваща цена на предоставени митнически услуги по минитническо манифестиране и оформяне на внос на локомотив, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, 1 168, 86 лв. – мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 13.11.2023 г. до 19.11.2024 г., за които е суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 69435/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в.
Ищецът твърди, че на 07.07.2023 г. е изпратил на ответника оферта № АN-147 за железопътен транспорт за три броя маневрени локомотива от товарен адрес в Швейцария до България, като офертата включвала и предоставянето на допълнителни услуги с добавена стойност по митническо обслужване вноса на локомотивите, в частност и задействане на транзитна минтническа декларация Т2 за обезпечаване на превозите. В отговор на офертата на 16.08.2023 г. ответникът отправил заявка до ищеца за превоз на товари, в която се съдържа искане за организиране на транспорт на два броя маневрени локомотива в студено състояние с общо тегло 146 тона от товарен адрес в Швейцария. Между страните били проведени допълнителни преговори и било възложено окончателно превоз на три броя локомотива, възложено било и митническо обслужване съгласно офертата от 07.07.2023 г.
Основната услуга била извършена от ищеца и платена от ответника. По отношение на дейностите свързани с минтническото обслужване била издадена процесната Фактура № 1
0000001714/13.10.2023 г., като дължимото възнаграждение за извършената допълнителна услуга по митническо обслужване се определя като процент от стойността на дължимия ДДС по издадените 6 бр. фактури за закупуване на трите локомотива по договора. Съгласно издадената фактура срокът за плащане на задължението по нея е 12.11.2023 г., поради което и на 13.11.2023 г. ответникът изпаднал в забава по отношение на претендираната сума. На 23.11.2023 г. ищецът изпраща по електронна поща покана до ответника да заплати дължими суми по фактури, сред които и процесната, но въпреки отправените впоследствие и други покани ответникът не заплатил задълженията си по издадената фактура за допълнителна услуга и изпаднал в забава. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Представя писмени документи, чието събиране като доказателства иска.
В срока по чл. 131 вр. чл. 60, ал. 6 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответнта страна „ТТЛ“ ЕООД, подаен чрез адв. С. Г., в който ответникът оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Ответникът не оспорва посочените от ищеца фактически обстоятелства относно изпратената оферта на 07.07.2023 г., която включва предоставянето на допълнителни услуги с добавена стойност по митническо обслужване на вноса на локомотивите, включително задействане на транзитна митническа декларация Т2 за обезпечаване на превозите. Твърди, че между страните са водени преговори по електронна поща, които ги обвързват във връзка със сключения договор за железопътна спедиция. Сочи, че дължимата такса към ищеца за митническо обслужване е формирана като 1.5 % от сумата 317 431, 20 лв. /общодължимите вземания към българската държава за вноса на трите локомотива/ и е размер на 4 761, 46 лв., поради което и оспорва размера на отразеното в процесната Фактура 0000001714/13.10.2023 г. вземане.
Твърди, че ищецът не е изпълнил свое договорно задължение по сключения договор за превоз, съгласно което е уведомил ответника за датата и мястото на започването на придружаването на трите локомотива на гара Шопрон, Унгария, вследствие на което ответникът претърпял имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи, командировъчни дневни, разходи за преспиване и престой на трима свои командировани служители в периода от 02.10.2023 г. до 04.10.2023 г., както следва 1 175, 01 лв. – командировъчни дневни за трима служители, 296, 95 лв. – разходи за нощувка и преспиване на територията на Унгария на 01.10.2023 г., 686, 06 лв. – разходи за нощувка и преспиване на територията на Чехия на 02.10.2023 г., 510, 53 лв. разходи за гориво за преминаване на територията на Унгария, Словакия и Чехия и 76, 28 лв. – пътни такси на територията на Сърбия, 105, 61 лв. - транспортно-винетни разходи за преминаване на територията на Унгария, Словакия и Чехия, в общ размер на 2 850, 44 лв. С писмо от 02.02.2024 г. ответникът уведомил ищеца за претърпени от него вреди от договорно неизпълнение в общ размер на 3 279 лв., включваща горепосочените суми, но ищецът не ги възстановява, поради което и изпада в забава, считано от 02.02.2024 г. до 11.10.2024 г., като дължимото обезщетение за забава за този период е в размер на 274, 94 лв. Следователно и във връзка с изложените твърдения за договорно неизпълнение ответникът счита, че към 11.10.2024 г. ищецът му дължи сумата от 3 125, 38 лв. „ТТЛ“ ЕООД отправило до „ТРАНСА СПЕДИШЪН 2
ГмбХ“ изявление за прихващане за сумата от 3 125, 38 лв. с дължимото от „ТТЛ“ ЕООД на „ТРАНСА СПЕДИШЪН ГмбХ“ възнаграждение за такса митническо обслужване. Заявено, че остатъкът от дължимото възнаграждение в размер на 1 636, 08 лв. ще бъде заплатен след като издадената Фактура 0000001714/13.10.2023 г., която според ответника съдържа неверни данни, бъде анулирана, но това не било сторено, поради което и дължимата сума не била платена.
Прави възражение за прихване със сумата от 3 125, 38 лв., представляваща сбора от претърпените от ответника имуществени вреди по повод договорното неизпълнение на задълженията на ищеца и дължимата мораторна лихва.
Счита, че предвид направеното извънсъдебно възражение за прихващане не е изпаднал в забава.
Представени са писмени документи, чието събиране като доказателства се иска. Моли се назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по поставен въпрос. Иска се събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
При условията на евентуалност в случай, че исковете на „ТРАНСА СПЕДИШЪН ГмбХ“ бъдат уважени, „ТТЛ“ ЕООД е предявил насрещен иск, уточнен с молба от 11.02.2026 г., за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 850, 44 лв. Твърди се, че между страните е налице валидно облигационно отношение, възникнало от сключен договор за железопътна спедиция на три броя локомотиви. Според ищеца добрата търговска практика изисква предварително уведомяване за точната дата и място на започване на придружаването на локомотивите.
Твърди се, че „ТРАНСА СПЕДИШЪН ГмбХ“ не е осъществил дължимо поведение относно своевременно предоставяне на точна информация относно датата на началото на придружаването, вследствие на което „ТТЛ“ ЕООД извършил неоправдани разходи за командироване на служители, представляващи разходи за транспорт, командировъчни, преспиване, гориво и пътни такси в периода от 01.10.2023 г. до 04.10.2023 г. на територията на Унгария, Чехия и Сърбия. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на претендираното вземане на 02.02.2024 г., когато е поканен да плати. Претендира се обезщетение за забава в размер на 655, 90 лв., дължимо за периода от 02.02.2024 г. до 29.09.2025 г. Претендира разноски.
Поддържат се същите доказателствени искания като в отговора на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск „ТРАНСА СПЕДИШЪН ГмбХ“ чрез адв. А., в който исковете се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва съществуването на процесното търговско правоотношение по Договор за железопътна спедиция, но поддържа, че в него не е предвидно задължение да уведомява насрещната страна относно конкретни дати и часове на пристигане на товара в съответните гари от маршрута на превоза, такова задължение не може да бъде изведено и от разпоредбата на чл. 302 ТЗ. Оспорва да е налице причинноследствена връзка между твърдяното нарушение на договора и претърпените вреди. Освен 3 това дружеството ответник е предоставило на ищеца цялата налична информация относно спедицията на локомотивите. Оспорва се размера на предявения иск, като се твърди, че не е било необходимо командироването на трима служители, не е необходимо преминаване и престои в Чехия и Словакия, не се установява икономическа целесъобразност на направените разходи. Прави възражение за погасителна давност. Оспорва акцесорния иск за мораторна лихва.
Възразява срещу доказателствените искания за събиране на гласни доказателства.
Представя писмени документи, чието събиране като доказателства, както и искане за събиране на гласни доказателства относно водената комуникация и уведомяване относно движението на товара.
Съдът намира предявения иск и насрещен иск за редовни и допустими. Следва да бъде изготвен ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
И зложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение на ответника, както следва: главница в размер на 8 270, 06 лв., представляваща задължение по издадена Фактура № 0000001714/13.10.2023 г. за заплащане на възнаграждение на допълнителни услуги с добавена стойност по митническо обслужване по сключен договор за превоз на локомотиви, както и сумата от 1 168, 86 - мораторна лихва върху главница за периода от 13.11.2023 г. до 19.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 69435/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговореното възнаграждение за допълнителна услуга в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установява на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже своите възражения, включително и наличие на задължение по претендираната сума, по отношение на която е направил възражение за прихващане. При доказване на посочените обстоятелства от ищеца в тежест на ответника е да докаже, че е платил.
Предявени са при условията на евентуалност и насрещни осъдителни искове с правно основание с чл.79, ал.1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на неизпълнение на договорно 4 задължение по сключения договор за превоз на локомотиви в размер на 2 850, 44 лв., както и присъждане на мораторна лихва върху за периода от 02.02.2024 г. до 29.09.2025 г. в размер на 655, 90 лв.
В тежест на ищеца по насрещния иск е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за страна относно конкретни дати и часове на пристигане на товара в съответните гари от маршрута на превоза, както и че вследствие неизпълнение на посоченото задължения за ищеца са настъпили имуществени вреди в претендирания размер. В тежест на ищеца е и да докаже прекъсване на погасителната давност предвид направените възражения от ответника..