Решение № 337 от 04.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Пловдив, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20225001000240 по описа за 2022 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 160 от 23.12.2021 година, постановено по т. дело № 1072/2021 година по описа на Окръжен съд – С., е осъдено „З.“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ***, район „И.“, бул. „Х.“ № 43, да заплати на И.С.И., ЕГН **********, с настоящ адрес град С., ул. „А.“ № 13, вх. Б, ет. 4, ателие 4-3, сумата от 166 000 лв., представляваща допълнително застрахователно обезщетение, над изплатеното му такова в размер на 84 000 лв. по щета № ***/2019г., за репариране на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 23.09.2018г., при което е починал неговият син С. И., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.01.2019г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата, ведно със сумата от 12087.63 лв. представляваща законната лихва върху вече изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета № 1

***/2019г. в размер на 84 000 лв., считано от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 14.01.2019г. до деня преди изплащането на обезщетението — 14.06.2020г. включително, както и разноските по делото в размер на 5900 лв. заплатен адвокатски хонорар Осъдено е „З.“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

С., п.к. ***, район „И.“, бул. „Х.“ № 43, да заплати на С.Д.С., ЕГН **********, с настоящ адрес град С., ул. „А.“ № 13, вх. Б, ет. 4, ателие 4-3, сумата от 96 500 лв., представляваща допълнително застрахователно обезщетение над изплатеното й такова в размер на 3 500 лв. по щета № ***/2019 г., за репариране на реално претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 23.09.2018г., при което е починал нейният внук С. И., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.02.2020г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата, ведно със сумата от 106.95 лв., представляваща законната лихва върху вече изплатеното на ищцата застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по щета № ***/2019 г. в размер на 3 500 лв., считано от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 26.02.2020г. до деня преди изплащането на обезщетението - 14.06.2020г. включително, както и разноските по делото в размер на 3700 лв. заплатен адвокатски хонорар.

Осъдено е осъдено „З.“ АД , ЕИК ***, да заплати в полза на Старозагорския окръжен съд дължимата по делото държавна такса от 10987,78 лв., както и 50 лв. за експертиза, платени от бюджета на съда.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от „З.“ АД като незаконосъобразно в следните части: в частта, с които на ищеца И.С.И. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размера над 36 000 лева до 166000 лева и в частта, с която на ищцата С.Д. С. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 96500 лева. Искането е да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърлят предявените искове за немуществени вреди от двамата ищци в тези части. Доводите във въззивната жалба са за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, довели до постановяване на незаконосъобразно решение. Не били посочени конкретни 2 обективни обстоятелства, установени по делото, въз основа на които съдът е приел, че общият размер на дължмото обезщетение за ищеца И.С.И. / включващ и извънсъдебно заплатената сума/, е 250 000 лева. Твърди се, че тази сума надхвърля почти двукратно присъжданите суми, без да има мотиви, в които да са посочени особеностите на конкретния случай, дали основание за определяне на такова обезщетение. Освен това при преценка на обществено-икономическите условия в страната съдът взел предвид само нарастващите нива на застрахователните лимити, без да съобрази други обстоятелства, свързани със стопанския живот и нивото на стандарт, като размера на минималната работна заплата към датата на увреждането – 510 лева, следният разход на домакинство за съответната година – 5772 лева, средната месечна работна заплата – 1171 лева. По тези съображения жалбоподателят поддържа, че определеният общ размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на законовия принцип за справедливост, както и на съдебната практика в сходни случаи.

Същите съображения са изложени и във връзка с обжалването на решението, касаещо присъденото обезщетение на ищцата С.Д.С.. Посочено е, че определеното парично обезщетение е несправедливо, по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените от нея вреди, установени по делото със събраните доказателства. Липсвали мотиви на съда за съществувалата връзка между баба и внук.

Искането е да се отмени решението в посочените части и да се отхвърлят предявените искове.

Във въззивната жалба са изложени и втора група доводи, свързани с недопустимост на първоинстанционното решение в частта, с която на ищеца И.С.И. е присъдена сумата от 12087,63 лева, а на С.Д.С. – сумата от 106,95 лева,представляващи обезщетение за забавено изплащане в размер на законната лихва върху извънсъдебно изплатените им обезщетения. Доводите са, че за да може да възникне правото за претендиране по съдебен ред на лихвите за забава като част от застрахователното обезщетение съгласно чл.

429, ал. 2, т. 2 от КЗ, е необходимо те да бъдат предявени за разглеждане в предвиденото в чл. 380 от ГПК специално рекламационно производство, което не било сторено, поради което съдът не следвало да се произнася по тези искови претенции. По тези съображения се иска обезсилване на 3 решението в посочените части и прекратяване на производството поради недопустимост на исковите претенции.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищците И.С.И. и С.Д.С. чрез процесуалния им представител адвокат Ж.З.. В него са оспорени доводите за незаконосъобразност в решението в частта за размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Поддържа се, че при постановяване на решението са съобразени събраните по делото доказателства и установените с тях факти и обстоятелства, свързани с търпените от ищците неимуществени вреди. Посочено е, че по делото са събрани доказателства за изключително близките отношения между ищеца И.И. като единствен родител, полагащ грижи и неговия 18 годишен син.

Били съобразени обичайните за ситуацията крайно негативни психоемоционални изживявания за бащата след загубата на единствения му син, както и социално-икономическите условия в страната, индиция за които били нормативно определените лимити за застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“. Становището е, че определеният размер на обезщетението съответства на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливост и е съобразен с всички доказателства, имащи отношение към реално претърпените от ищеца И. болки и страдания, включително с общодостъпните данни в сайта на НСИ, свързани с икономическата конюнктура в страната и със съдебната практика.

По жалбата срещу решението, касаещо присъденото обезщетение на ищцата С.С., в писмения отговор се поддържа неоснователност на оплакванията на жалбоподателя. Сочи се, че съдът е съобразил съдебната практика, включително задължителната такава – ТР № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС и е приел въз основа на анализа на събраните по делото доказателства наличие на изключителна емоционална близост между ищцата и нейния внук и изключително силни и продължаващи и до момента негативни изживявания за нея след загубата му. Определеният размер на обезщетението бил справедлив, съобразен с икономическите условия в страната и съдебната практика.

С писмения отговор са оспорени доводите във въззивната жалба, касаещи недопустимост на първоинстанционното решение в частта, с която на двамата ищци са присъдени обезщетения за забава върху извънсъдебно 4 изплатените им обезщетения от застрахователя от датата на завеждане на щетите до датата на плащането. Твърди се, че възражението за недопустимост поради неспазване на процедурата по чл. 380 от ГПК е въведено за първи път едва пред въззивната инстанция с жалбата. То било и неоснователно, с оглед на непротиворечивата съдебна практика, според която при пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в дължимото обезщетение по чл. 429 от КЗ се включвало и обезщетението за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. от предявяване на застрахователната претенция.

Законната лихва при непозволено увреждане от датата на деликта не представлявала отделен иск, чийто размер ищецът следвало да сочи, а била законна последица от уважаването на иска за обезщетение, което важало и застрахователя, чиято отговорност била функционално обусловена от отговорността на прекия причинител.

Искането е за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу част от осъдителното решение, като е спазен и предвидения в чл. 259 от ГПК срок.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно.

При проверка на допустимостта на решението в обжалваната част, съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът намира, че решението е допустимо в обжалваните части.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба за недопустимост на решението в частите, с които на ищеца И.С.И. е присъдена сумата от 12087,63 лева, а на С.Д.С. – сумата от 106,95 лева, представляващи обезщетения за забава в размер на законната лихва върху изплатените им извънсъдебно обезщетения.

Установено е по делото със събраните доказателства, че смъртта на С.

5

И. И. е настъпила на 04.10.2018 година в резултат на травматични увреждания, получени при ПТП, станало на 23.09.2018 година, виновно причинено от М.Е.С. при управление на лек автомобил „С.К.“ с рег. № ***, застрахован в ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на настъпване на ПТП. Тези обстоятелства, както и липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия С. И. са приети за установени от първоинстанционния съд с постановеното решение. Те са извън спорния предмет, по който въззивната инстанция дължи произнасяне, очертан с въззивната жалба.

След смъртта на С. И. ответното дружество „З.“ АД е сезирано с две застрахователни претенции от ищците за заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди.

Ищецът И.С.И. като баща на С. И. е подал молба за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, която е получена от ответника на 14.01.2019 година, видно от известието за доставяне на стр. 60. Въз основа на тази молба е образувана щета

***/2019 година. С писмо изх. №

522/4/02.03.2020 година И.И. е уведомен, че застрахователното дружество е определило сумата от 84 000 лева за заплащане като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му, след като е приело наличие на съпричиняване от пострадалия в размер на 30 %. Ищецът е изразил несъгласие в писмен вид с определения размер и с приетото съпричиняване, като изрично е заявил, че ако въпреки това застрахователното дружество желае да заплати определената сума, той претендира законна лихва върху нея от датата на увреждането / писмото на стр. 66/. По делото е безспорно установено, че той е получил сумата от 84 000 лева на дата 15.06.2020 година, когато тя е преведена по посочената сметка на процесуалния му представител.