Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 25 от 19.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 508/2022
Вид
Определение № 25
Подписан
19.01.2023
В сила
29.03.2023
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. Пловдив, 19.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно търговско дело № 20225001000508 по описа за 2022 година Производство по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба от „Д. з.“АД ,представляван от адв.Д. Х. за допълване на решение № 493/17.11.2022 г. ,постановено по настоящето дело в частта на разноските като на молителя бъдат присъдени и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция ,така както е поискано с въззивната жалба.

Ответниците по молбата Д. М. А. , Е. М. А. и С. Е. А.,представлявани от адв.Е. Б. поддържат ,че искането за допълване на решението в частта на разноските е неоснователно и преклудирано доколкото с първоинстанционното решение разноски на молителя – там ответник ,не са присъдени ,поради което считат за недопустимо едва с въззивното решение такива да бъдат присъждани.Заявяват искане молбата за това да се остави без уважение.

Пловдивски апелативен съд намира за установено следното :

Предмет на въззивно разглеждане е предявен от М. Й. А. ,починал в хода на делото и заместен от неговите наследници Д. М. А. , Е. М. А. и С. Е.

А. иск против „Д. з. „АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ,претърпени в резултат на ПТП,от което същият е пострадал, в размер на 50 000 лв.,частично предявен от общо сумата от 70 000 лв. ,ведно със законна лихва върху тази сума ,считано от датата на увреждането 27.06.2020 г. С решение № 260024/04.03.2022г. ,постановено по гр.д. № 105/2021г. по описа на ОС- Стара Загора „Д. з.” АД, с ЕИК********, е осъден да заплати на С. Е. А., Д. М. А., и Е. М. А., - наследници на М. Й. А., ЕГН ********** сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания, вследствие на причинените увреждания от ПТП на 1

27.06.2020 г., ведно със законната лихва от 16.07.2020 г. до окончателното и изплащане като за разликата до 50 000 лв. искът е отхвърлен.Със същото решение,поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 260060 / 20.05.2022 г. ответникът е осъден да заплати на адв.Е. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 2 070 лв. с ДДС за осъществена безплатна правна помощ на ищците ,а по сметка на ОС – Стара Загора сумата от 1 600 лв. държавна такса и 212 лв. разноски за вещи лица ,платени от бюджета на съда.

С решението ,постановено по настоящето дело ,образувано по въззивна жалба на ответника „Д. з. „АД , въззивният съд е отменил решението на ОС – Стара Загора в частта ,в която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния уважен размер от 40 000 лв. като за тази разлика съдът е отхвърлил иска,потвърдил е решението на първоинстанционния съд в частта ,в която е уважен иска за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв.

,отменил е решението в частта ,в която ответникът е осъден да заплати на дав.Б. адвокатско възнаграждение над сумата от 1 356 лв. с ДДС за осъществена безплатна помощ като същата сума е присъдена и за осъществената такава пред настоящата инстанция ,както и ищците ,тук въззиваеми са осъдени да заплатят на жалбоподателя „Д. з. „АД разноски съобразно отхвърлената част на иска от въззивния съд.

Констатира се обаче ,във връзка с постъпилата молба от „Д. з. „АД по реда на чл.248 от ГПК ,че въпреки заявеното от дружеството искане с въззивното решение да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции, настоящият съд е присъдил на последния в качеството му на жалбоподател и предвид изхода на спора разноски само за въззивното производство.Доколкото въззивната жалба е частично уважена и решението на ОС – Стара Загора е отменено за част от присъдената сума в размер на 20 000 лв. и за тази сума искът е отхвърлен ,то съобразно този резултат на жалбоподателя – ответник в първоинстанционното производство , се дължат разноски и за последното. Не е преклудирано искането за присъждане на разноски за първонистанционното производство, както се твърди от въззиваемите ,тъй като същото е заявено своевременно с въззивната жалба ,а разноски за производството пред ОС – Стара Загора се дължат на ответника – тук жалбоподател,предвид резултата от въззивното обжалване.Обжалваемият интерес в конкретния случай е 40 000 лв. като решението на първостепенния съд е отменено в частта ,в която искът е уважен над размер от 20 000 лв. и за тази част искът е отхвърлен.Т.е. уважената част на иска като резултат от въвзивното обжалване е в размер на 20 000 лв. ,а отхвърлената част е в същия размер.При първоинстанционното разглеждане на делото ответникът – тук жалбоподател е направил разноски в размер общо от 4356 лв. ,от които 3 156лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 1 200 лв. депозити по съдебни експертизи ,поради което и предвид отхвърлената част на иска от въззивната инстанция на жалбоподателя се дължат разноски за

2 първоинстанционното производство в размер на 2 178 лв.

Предвид изложеното се налага извода ,че искането за допълване на постановеното по делото решение в частта на разноските ,дължими на жалбоподателя за производството по делото пред първостепенния съд е основателно и същото следва да се уважи като се допълни решението в посочената част и въззиваемите бъдат осъдени да му заплатят разноски в казания по-горе размер. Също така като резултат от въззивното обжалване решението на ОС – Стара Загора в частта, в която ответникът е осъден да заплати държавна такса следва да бъде отменено над сумата от 800 лв. до присъдения размер от 1 600 лв.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 493/17.11.2022 г. ,постановено по в.т.д.508 / 2022 г. по описа на АС – Пловдив в частта на разноските както следва :

ОСЪЖДА С. Е. А., ЕГН ********** (съпруга), Д. М. А., ЕГН ********** (дъщеря) и Е. М. А., ЕГН ********** (син), всички с адрес: с.К., о. К., ул. А. М. № * /наследници на М. Й. А., ЕГН **********/ да заплатят на Д. з.” АД, с ЕИК********, гр. С., бул. К. А. Д. № ** разноски за първоинстанционното производство в размер на 2 178 лв.съобразно изхода от въззивното обжалване.

ОТМЕНЯ решение № 260024/04.03.2022г. ,постановено по гр.д. № 105/2021г. по описа на ОС- Стара Загора,поправено с решение № 260020 / 20.05.2022 г. в частта ,в която Д. з.” АД, с ЕИК********, гр. С., бул. К. А. Д.

№ ** е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт държавна такса над сумата от 800 лв. до присъдения размер от 1 600лв.

Определението подлежи на касационно обжалване с касационна частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3