Решение № 6672 от 05.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6672 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100503879 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.

С решение №191 от 04.01.2024г., постановено по гр.дело №52247/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, е признато за установено по предявения от М. М.

Н., с ЕГН **********, срещу "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК 121830616, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 2485.84 лв., частичен иск от обща сума в размер на 3735.84 лв. /различна от сумата в размер на 1250 лв. като част от 3735.84 лв., за чиято недължимост е налице влязло в сила решение между същите страни, постановено по частичен отрицателен установителен иск в производството по гр.дело №60622/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав/, която сума е претендирана от ответника като дължима по договор за кредит Експресо №305755, сключен между ищцата и "Сосиете Женерал Експресбанк" АД /чийто правоприемник е "БАНКА ДСК" АД/. С решението е осъдена "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК 121830616, да заплати на М. М. Н., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК общо сумата от 99.43 лв., сторени разноски по делото. С решението е осъдена "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК 121830616, да заплати на адв.Кр. Б., от АК-Русе, с ЕГН **********, в качеството й на пълномощник на М. М.

Н., с ЕГН **********, сума в размер на 550 лв., адвокатски хонорар.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК 121830616, чрез процесуален представител юрисконсулт С.К., с надлежно учредена 1 представителна власт, с която се обжалва решение №191 от 04.01.2024г., постановено по гр.дело №52247/2022г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, с което е уважен предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като са инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства. Твърди се, че за да уважи предявения частичен иск първоинстанционният съд е приел, че вземането на кредитора по договор за кредит Експресо №305755, сключен между ищцата и "Сосиете Женерал Експресбанк" АД /чийто правоприемник е "БАНКА ДСК" АД/ е погасено по давност към 07.12.2020г., но не е отчетено обстоятелството, че погасяването на едно вземане не е равнозначно на несъществуването му и съгласно чл.118 ЗЗД погасеното по давност вземане може да бъде изпълнено доброволно. В тази връзка се поддържа, че неправилно първостепенният съд е уважил предявения отрицателен установителен иск. Излага се още, че след като "БАНКА ДСК" АД не спори относно факта, че вземането по процесния договор за кредит е погасено по давност, то за ищцата не е налице правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск и същият се явява недопустим. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение на СРС и вместо него да се постанови друго, с което да отхвърли предявения частичен отрицателен установителен иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл.80 ГПК за сторените разноски във въззивното производство.

Въззиваемата страна - М. М. Н., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.К. Б., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Излага доводи за допустимост на предявения частичен отрицателен установителен иск. Поддържа се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и при съобразяване със задължителните разяснения, дадени в т.2 от ТР №3/22.04.2019г. по тълк. дело №3/2016г., ОСГТК на ВКС е приел за установено, че предявеният частичен отрицателен установителен иск е основателен и доказан и като такъв е уважен. По горните аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ на ищцата.

Предявен е от М. М. Н., с ЕГН **********, срещу "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК 121830616, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 2485.84 лв., частичен иск от обща сума в размер на 3735.84 лв. /различна от сумата в размер на 1250 лв. като част от 3735.84 лв., за чиято недължимост е налице влязло в 2 сила решение между същите страни, постановено по частичен отрицателен установителен иск в производството по гр.дело №60622/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав/, която сума е претендирана от ответника като дължима по договор за кредит Експресо №305755, сключен между ищцата и "Сосиете Женерал Експресбанк" АД /чийто правоприемник е "БАНКА ДСК" АД/, поради погасяването й по давност.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен предявения частичен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението по същество е правилно и законосъобразно, съответства на събраните по делото доказателства. За да обоснове окончателен извод за основателност на предявения от М. М. Н., с ЕГН **********, срещу "БАНКА ДСК" АД, с ЕИК 121830616, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата о т 2485.84 лв., частичен иск от обща сума в размер на 3735.84 лв., която сума е претендирана от ответника като дължима по договор за кредит Експресо №305755, сключен между ищцата и "Сосиете Женерал Експресбанк" АД /чийто правоприемник е 3

"БАНКА ДСК" АД/, поради погасяването й по давност, първостепенният съд е приел, че след като е налице влязло в сила решение по гр.дело №60622/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав, с което е признато за установено между същите страни по частичен отрицателен установителен иск, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 1250 лв. като част от 3735.84 лв., следва да намери приложение задължителното разяснение, дадено в т.2 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. п о тълк.дело №3/2016г., ОСГТК на ВКС, съгласно която решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В тази връзка е обоснован извода, че съдът е длъжен да приложи силата на присъдено нещо относно правопораждащите факти /в случая - че процесното вземане е погасено по давност/, което обосновава извод за основателност на предявения частичен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Така обоснованият краен извод на СРС е правилен и законосъобразен, съответствие на правилното тълкуване и прилагане на материалния закон и на събраните по делото доказателства. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения частичен отрицателен установителен иск, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадената въззивна жалба досежно незаконосъобразност на обжалваното решение, които счита за неоснователни, поради следните съображения:

Като неоснователни следва да се преценят основните доводи на ответника изложени във въззивната жалба за недопустимост на обжалваното решение. Съгласно задължителната съдебна практика - т.9 от ППВС №1/1985г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. В настоящия случай обжалваното решение на Софийски районен съд е допустимо, тъй като е постановено 4 по допустим иск, надлежно предявен от легитимирана страна при наличието на необходимите положителни процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки. Обжалваното първоинстанционно решение е допустимо не са нарушени процесуалните изисквания за постановяването му, не са налице процесуални пречки или липсата на положителни процесуални предпоставки за предявяването на иска. Обжалваното решение е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Неоснователни са доводите на ответника изложени във въззивната жалба, че е недопустимо предявяването на частичен отрицателен установителен иск. Доводите изложени в тази насока от ответника не отчитат особеностите на производствата по частични искове. При решение, с което се уважава частичен отрицателен установителен иск, диспозитивът не разпростира действие за непредявената част, защото отричането на част от задължението, не налага извод за съществуването или несъществуването на останалата част от него. Такъв е именно и процесният случай.

Възможно е частичният отрицателен установителен иск да бъде уважен както в хипотеза когато цялото задължение изобщо не е възникнало валидно, така и когато е погасена само част от задължението, която е въведена като предмет на производството. При отхвърляне на частичния отрицателен установителен иск обаче силата на присъдено нещо на отхвърлителния диспозитив разпростира действието си и за непредявената част, защото това означава, че цялото оспорвано от ищеца вземане съществува в пълен размер. Именно поради това са неоснователни доводите във въззивната жалба, че с обжалваното решение се формира СПН относно пълния размер на вземанията за главница в размер на 3735.84 лв. Липсва такова произнасяне и в диспозитива на решението. В т.18 от ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието, че със сила на присъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, изразено в диспозитива му като констатация относно спорното право /в този смисъл е определение № 60521/28.09.2021 г. по т.дело № 1532/2020 г. на ВКС, I т.о./. В конкретния случай процесният предявен иск е допустим доколкото липсва сила на присъдено нещо относно непредявената по гр.дело №60622/2020г. по описа на СРС, І Г.О., 30-ти състав сума в размер на 2485.84 лв., частичен иск от обща сума в размер на 3735.84 лв., която сума е претендирана от ответника като дължима по договор за кредит Експресо №305755, сключен между ищцата и "Сосиете Женерал Експресбанк" АД /чийто правоприемник е "БАНКА ДСК" АД/. Противно на доводите във въззивната жалба, съдът счита, че за ищцата е налице правен интерес от предявяването на процесния иск, който се обуславя въз основа на твърденията, изложени в исковата молба, че е получила на 02.09.2020г. покана за доброволно изпълнение на процесното вземане, възлизащо на 3735.84 лв., в срок от 5 работни дни, като в противен случай, че ще бъде осъдена да заплати освен сумата по процесния договор и допълнителни 5 съдебни разноски. Следователно се налага извода, че за ищцата е налице правен интерес да предяви частичен отрицателен установителен иск за непредявената част от задължението, претендирано извънсъдебно от ответника.