Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3112 от 19.08.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 15132/2023
Вид
Решение № 3112
Подписан
19.08.2025
Състав
Александър Валентинов Цветков

Цитирани разпоредби

  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.352 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.69, ал.2 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 3112 гр. Варна, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. А. като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20233110115132 по описа за 2023 година

С влязло в сила Решение № 4129/19.11.2024г. е допусната до делба следните недвижими имоти, находящи се в ****: 1) Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 491 кв.м. (по първичен документ 482 кв.м.), трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при квоти: 1/3 ид.ч. за Н. Х. С., ЕГН **********, с адрес ****, и 2/3 ид.ч. за Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес ****; 2) Сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ 79 кв.м. (по първичен документ 80 кв.м., по удостоверение за данъчна оценка 76 кв.м.), предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи: 1, при квоти: 1/3 ид.ч. за Н. Х.

С., ЕГН **********, с адрес ****, и 2/3 ид.ч. за Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес ****; 3) Сграда с идентификатор ***.2, със застроена площ 46 кв.м., предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи: 1, при квоти:

2/3 ид.ч. за Н. Х. С., ЕГН **********, с адрес ****, и 1/3 ид.ч. за Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес ****; 4) Сграда с идентификатор ***.3, със застроена площ 11 кв.м., предназначение: селскостопанска сграда, брой етажи: 1, при квоти: 2/3 ид.ч. за Н. Х. С., ЕГН **********, с адрес ****, и 1/3 ид.ч. за Д. Г.

Д., ЕГН **********, с адрес ****.

За съвместно разглеждане в рамките на делбеното производство са приети претенции по сметки от Н. Х. С., ЕГН **********, с адрес ****, срещу Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес ****, който е представляван от особения представител адв. Т., назначена по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, частично изменени по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК по отношение на техния размер, в следния смисъл:

За осъждане на ответника Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на ищцата Н. Х. С., ЕГН **********, с адрес ****, по 1 претенцията на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствените имоти за периода от 01.12.2023 г. (датата на получаване на нотариалната покана) до 11.12.2024 г. (датата на влизане в сила на решението по допускане на делбата), в размер на 500 лева месечно, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска от изпадането в забава до окончателното изплащане на задължението, като предметът на претенцията е обезщетение за пропусната полза поради лишаване от ползване на съсобствените имоти съобразно квотите на ищцата.

За осъждане на ответника Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес ****, да заплаща на ищцата Н. Х. С., ЕГН **********, с адрес ****, сумата от 500 лв. месечно, представляваща обезщетение за еднолично ползване на същите имоти, считано от датата на влизане в сила на определението по чл. 344, ал. 2 от ГПК до влизане в сила на решението по извършване на делбата, като предметът на претенцията е обезщетение за продължаващо лишаване от ползване на съсобствените имоти след влизане в сила на определението по приемане.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените писмени доказателства се установява, че съсобствеността между страните произтича от наследяване от тяхната майка е. Г. В., починала на *** г., както се вижда от Удостоверението за наследници.

С Решение № 4554/23.12.2010 г. по гр. д. № 3849/2001 г. на ВРС, процесните имоти са поставени в общ дял на ищцата Н. Х. С. (посочена в решението с фамилия Х., чиято идентичност е установена с Удостоверение за идентичност на лице с различни имена), ответника Д. Г. Д. и тяхната сестра В. Г. М., при равни квоти от по 1/3 идеална част за всеки. Впоследствие, с Нотариален акт № 197 от 31.08.2015 г., ответникът Д. Д. придобива от сестра си нейната 1/3 идеална част от Поземления имот (...343) и от Сграда с идентификатор ...343.1, с което делът му в тях става 2/3 ид. части. С Нотариален акт № 171 от 17.10.2023 г., ищцата Н. С. придобива от сестра си нейната 1/3 идеална част от Сграда с идентификатор ...343.2 и Сграда с идентификатор ...343.3, с което делът в тях става 2/3 ид. части. Актуалният статут на имотите е удостоверен със скици от СГКК-Варна, а фактът на писмено поискване за обезщетение е установен с нотариалната покана, получена от ответника на 01.12.2023 г., в която ищцата подробно описва лишаването си от ползване и претендира обезщетение.

От гласните доказателства, ангажирани чрез разпита на свидетеля А.

Ж. Н., се установява, че ответникът Д. Г. Д., осъществява пълна и изключителна фактическа власт върху всички процесни имоти от поне 2023 г. насам, като лишава ищцата Н. Х. С., от всякакъв достъп и ползване съобразно нейните квоти. Свидетелят, който е близка съседка на имота и го наблюдава ежедневно от дълго време, подробно описва, че ответникът живее самостоятелно в сграда с идентификатор ***.1, използва я за жилищни цели, включително за спане, хранене и отдих, като е поставил собствени брави и не допуска никого друг в нея; за сграда с идентификатор ***.2 – ползва я еднолично за складови и стопански нужди, съхранявайки лични вещи и 2 инструменти, без да позволява на ищцата да влезе; за сграда с идентификатор ***.3 – използва я за селскостопански цели, като държи животни или инвентар, и отново препятства достъпа на ищцата; а за поземления имот – ползва го изцяло за дворни нужди, паркиране и градинарство, без да допуска ищцата да стъпи в него. Свидетелят пояснява, че е наблюдавалa опити на ищцата да влезе в имота през 2023 г. и 2024 г., но тя е била отблъсната от ответника, който твърди, че имотът е негов и не позволява съсобствено ползване, принуждавайки ищцата да отсяда в хотел при посещенията си в България от Германия, където пребивава постоянно. Тези показания са детайлни, съгласувани с останалия доказателствен материал. Съдът дава пълна вяра на свидетелските показания, тъй като те са обективни, основани на пряко наблюдение, безпротиворечиви и не съдържат противоречия, а съответстват на събраните по делото доказателства

По делото е приета съдебно-техническа и оценителна експертиза от инж. М. А.. В заключението си вещото лице дава категоричен извод, че всички делбени имоти са реално неподеляеми съгласно нормите на ЗУТ. Определена е обща пазарна стойност на имотите в размер на 145 000 лева, като стойността на дела на ответника е 85 000 лева, а на ищцата – 60 000 лева. Във връзка с предявените претенции по сметки, експертизата установява, че общият пазарен наем за сградите за периода от 01.12.2023 г. до 11.12.2024 г. възлиза на 6 963 лева за сграда ...343.1, 3 954 лева за сграда ...343.2, и 785 лева за сграда ...343.3.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон следва да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на делбата т.е. за имотите, допуснати до делба и между лицата, титуляри на правото на собственост или техни законни правоприемници. В тази аспект налице е пълна обвързаност на делбения съд от решението по допускане на делбата досежно обекта на делба, съпоставен с обектите, определение от експертно становище, във втората фаза, относно за евентуалната поделяемост и обособяване на дялове в натура с оглед на което становище съдът ще базира изводите си относно законосъобразния способ , по които следва да се извърши делбата.

По отношение способа на извършване на делбата:

Предвид липсата на претенция за възлагане по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, приложение намират останалите определените в ГПК способи за прекратяване на съсобствеността при извършване на съдебна делба; теглене на жребий по чл.352 ГПК; разпределение по чл.353 ГПК и извършване на публична продан по чл.348 ГПК. Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, действа принципът, заложен в чл.69, ал.2 ЗН, според който всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура.

Ако субектният състав на съсобствеността в допуснатите до делба имоти е различен, във всяка от делбените маси броят на имотите е по-малък от броя на съделителите, както е в настоящия случай, извършването на делбата следва да стане чрез изнасяне на имотите на публична продан, като в 3 посочения смисъл относно приложимостта на способа по чл. 348 от ГПК е трайната съдебна практика, обективирана например в Решение № 146 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 1238 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение и много други. В решението за извършването на делбата чрез посочения способ пазарната стойност на имота не е елемент от съдебното решение, за разлика от случаите по чл. 349, ал. 4 и, ал. 6 от ГПК и чл. 353 от ГПК, когато същата е задължителен елемент на решението, с оглед на уравнението на дяловете - така Решение № 50246 от 14.11.2022 г. по гр. д. № 3160 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

Поради изложеното, и с оглед категоричните заключения и на приетата по делото СТЕ относно реалната неподеляемост на делбените имоти и невъзможността да бъдат обособени реални дялове, съответстващи на дяловете в съсобствеността,последната следва да бъде прекратена чрез изнасянето им на публична продан.

По претенциите по сметки: Претенциите представляват обективно съединени осъдителни искове, свързани с отношенията между съсобствениците по повод управлението и използването на съсобственото имущество, и са допустими за съвместно разглеждане по чл. 346 от ГПК, тъй като са предявени своевременно в рамките на делбеното производство преди влизане в сила на решението по допускане. Претенцията е с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС е частично основателна. За нейната основателност е необходимо да се установи еднолично ползване от страна на ответника и отправено писмено поискване от ищцата. От показанията на свидетеля Н., които съдът намира за безпротиворечиви и убедителни, се установява по безспорен начин, че ответникът еднолично упражнява фактическа власт върху имотите и активно възпрепятства достъпа на ищцата, която не притежава ключ и е принудена да отсяда на хотел при посещенията си в България. Писменото поискване е осъществено с нотариална покана, считано от 01.12.2023 г. Размерът на дължимото обезщетение се определя от заключението на вещото лице за пазарния наем за процесния период, съотнесен към квотите на ищцата. Изчислението е както следва: За Сграда ...343.1: 6 963 лв. (общ наем) * 1/3 (квота) = 2 321 лева; За Сграда ...343.2: 3 954 лв. (общ наем) * 2/3 (квота) = 2 636 лева и За Сграда ...343.3: 785 лв. (общ наем) * 2/3 (квота) = 523,33 лева. Общият размер на дължимото обезщетение е 5 480,33 лева. Искът е предявен за 6 000 лева, поради което следва да бъде уважен до установения размер от 5 480,33 лева и отхвърлен за разликата до 6 000 лева като неоснователен.

Претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК е изцяло основателна. Дължимото месечно обезщетение, изчислено по актуалните пазарни цени от вещото лице, е в размер на 526,67 лева. Тъй като искът е предявен за по-ниска сума от 500 лева, той следва да бъде уважен изцяло.

По разноските и държавните такси: Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищцата направените разноски съразмерно с уважената част от исковете по сметки. При предявени разноски от 3700 лева и уважена част от исковете по сметки в размер на 91.34% (5480.33/6000), ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 3379,58 лева разноски. На основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, страните дължат такса от 4% върху стойността на своите дялове. Ответникът дължи 3 400 лева (4% от 85 000 лв.), 4 а ищцата – 2 400 лева (4% от 60 000 лв.). Ответникът дължи и такса от 219,21 лева (4% от 5 480,33 лв.) върху уважения иск по сметки. На особения представител на ответника следва да се изплати възнаграждение в размер на 1 500 лева от внесения от ищцата депозит, съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК.