Решение № 1483 от 23.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1483 гр. С, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20211110212907 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от АН. П. Г., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №9938 от 27.11.2020г., издадено от комисар Г.Г. - на длъжност Началник на03 РУ - СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.257, ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за неизпълнено правно задължение по чл.64, ал.2 от ЗМВР.

В депозираната жалба се оспорва оценката на обществената опасност на извършеното от Г. и отказът на наказващия орган да приложи нормата на чл.28, б.“А от ЗАНН. Бланкетно се споменават и възражения за допуснати съществени процесуални нарушения на императивните разпоредби на чл.42 и 57 от ЗАНН. Формулирана е молба за цялостната отмяна на наказателното постановление и се предявява претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. От упълномощения му адвокат, преди даване ход на делото пред въззивната инстанция, е постъпило писмено допълнение към жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок . В тази насока съдът намира, че извършеното върху санкционния акт отбелязване относно връчване при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН е необосновано и незаконосъобразно. Този извод се налага не само предвид обстоятелството, че видно от приложените по делото документи, така и по повод призоваването на въззивника в настоящото производство, жалбоподателят може да бъде намерен на адреса за получаване на кореспонденция, посочен от него пред административните органи. Противен извод досежно този факт не налага приобщената към материалите по делото докладна записка на полицейски орган, доколкото описаните в нея причини за невръчване на санкционния акт не могат да бъдат свързани с виновно поведение на лицето, чиято отговорност е ангажирана. Отбелязаната лаконична констатация, че към датата на еднократното посещение на адреса Г. не е намерена, съчетана със съобщеното от касиера на входа, че много рядко я вижда, не дава нужната информация относно обстоятелството, дали се касае до прекъсване на връзката между предоставения на органите за кореспонденция административен адрес и въззивника, така че да обуслови извод, че последният е напуснал трайно мястото и не съществуват други възможности за връзка с него. Не е посочен час на посещение, поради което не може да се изключи вероятността лицето да се е намирало на адрес по своята месторабота- подробност, която не е изследвана.

Изводът се налага на още по- голямо основание, тъй като настоящият съдебен орган е призовал лицето редовно именно от така ангажирания адрес. Същевременно в материалите по делото никъде не се открива сведение, жалбоподателката да е търсена допълнително.

Първият момент, за който съществуват убедителни доказателства, че санкционният акт е станал достояние като съдържание на въззивника, е датата 17.08.2021г., отразена като такава на генериране на справка от НАП за общите задължения на лицето. Спрямо него жалбата се явява подадена в установения от чл.58, ал.1 от ЗАНН преклузивен 7-дневен срок.

Като допълнение следва да се сподели и принципното разбиране на този състав, че при установяване на невъзможност да се връчи наказателното постановление за административнонаказващия орган е възникнало задължението да предприеме активни действия по създаване на организация за придобиване на информация от достоверен източник относно неговото местонахождение. Наказващият орган е бил длъжен да събере данни, още овече че разполага със служебен достъп до множество регистри, в които се обработват лични данни за гражданите на Република България, относно възможните други адреси, на които Г. би могл а да се намира, включително и такива на работодател, което и съгласно приложимите норми за връчване на книжа, установени с НПК, се явява и единствено законосъобразната процедура. Този подход се налага от цялостния прочит на формулировката на текста на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Последната предвижда като задължително изискуеми, кумулативно дадени две предпоставки за приложение на цитирания нормативен текст, а именно – нарушителят да не бъде „намерен” на адреса и новият му такъв да „не е известен”, което предполага инициатива на наказващия орган категорично да се убеди, че не е възможно да връчи постановлението на лицето, което се явява и единствена гаранция за законосъобразност. Като не е проявил активност, а прибързано е възприел приложимостта на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, АНО е 2 предпоставил допускането на съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да настъпят правните последици, които законът свързва с проявлението на материалната законна сила на издадения санкционен акт.

П о горните аргументи, съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление, доколкото съществуването на последното като факт е узнато едва няколко месеца по- късно и предвид липсата на други обективни данни относно датата на узнаването за него извън наведените от самия жалбоподател, се явява подадена в законоустановения 7дневен срок. Същата изхожда от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от аргументите, изложени в нея.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С Решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020г. в страната било обявено извънредно положение. След отмяната му, с Решение № 325 на Министерски съвет от 14 май 2020 г. , била обявена извънредна епидемична обстановка, чийто срок бил удължаван с поредица от решения на същия държавен орган, едно от които и Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г. Във връзка с тези решения министърът на здравеопазването издавал различни заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България, в които било установено като правило и носенето на защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба на закрити обществени места.

Н а 20.11.2020г., около 20:15 часа, в гр.С, АН. П. Г., ЕГН ХХХ, се намирала, придружена от неустановено лице от мъжки пол, на перона на метростанция „С.“. Тя не била поставила на лицето си защитна маска за еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата.

По същото време свидетелят Ц.Д. Ц. – старши полицай при сектор „Метрополитен“, ООП – СДВР, изпълнявал служебните си задължения на метростанция „С.“. Той забелязал придвижващата се без поставена на лицето маска Г.. Приближил се към нея и придружаващо я лице, легитимирал се и я поканил да сложи предпазното средство или да напусне метростанцията. Тя отказала да изпълни рапореждането. Полицейският служител обаче нястоял за подчинение, при което Г. му отвърната с обиди, отказвайки да представи дори документите си за самоличност.

Поведението на жалбоподателката мотивирало свид. Ц. да потърсил съдействие от свои колеги чрез дежурната част на СДВР. По този повод на метростанция „С.“ пристигнал свид. КР. В. Б. – старши полицай към сектор „Метрополитен“, ООП – СДВР, който по същото време изпълнявал служебните си задължения на разположен в близост пост.

Вторият полицейски служител възприел поведението на Г. от разказа на своя колега, като 3 лично наблюдавал и продължаващите й откази да постави маска или да напусне метростанцията. Жената била задържана и отведена в сградата на 03 РУ – СДВР, където в нейно присъствие и в това на свид. Б., свид. Ц. съставил акт за установяване на административно нарушение Серия АА №644399/20.11.2020г., за това, че: „На 20.11.2020г., около 20:15 часа, в гр.С, бул.“М.Л.“ и бул.“Т.А.“, на метростанция „С.“, на перона, при извършена полицейска проверка и многобройните устни разпореждания да напусне метростанцията, лицето отказа и отказа да постави предпазно средство или аналогично, което да покрива носа и лицето.“ Като накърнена била посочена разпоредбата на чл. 64, ал.

2 от ЗМВР. Въззивникът отказал да подпише АУАН и да приеме копие от него, което било удостоверено с подписа на свид. П.Б. П. – служител на 03 РУ - СДВР. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили възражения срещу акта в писмена форма.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление №9938 от 27.11.2020г., с което на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, при упоменаване единствено датата и мястото и обобщаване на фактологията относно механизма на нарушението с дословен цитат на част от диспозицията на санкционната норма на чл.257, ал.1 от ЗМВР („Лицето не е изпълнило издаденото му полицейско разпореждане и след надлежно предупреждение, съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“), на жалбоподателката е наложено наказание „Глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева. НП не било връчено на наказаното лице, като за издаването му то разбрало след генерирана спрака от НАП за задължения на 17.08.2021г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели Ц., Б. и П., писмените доказателства по делото: докладна записка и извлечение от регистър на НАП, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК.

Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите Ц., Б. и П., като ги намира за логични, достоверни и безпротиворечиви относно реда за иницииране и провеждане на проверката спрямо Г. и съставянето на АУАН. Ц. и Б. изрично потвърждават обстановката, в която е реализирано нарушението, в частност демонстративното поведение на жалбоподателя, с което е отказал да изпълни издадените към него устно ясни разпореждания от полицейски орган. Категорични са те, че макар свидетелят по АУАН да е пристигнал по- късно на метростанцията, той лично е успял да възприеме поведението на Годподинова, такова, каквото му е било пресъздадено и от неговия колега. В този смисъл не се споделят възраженията на въззивника досежно степента на участието на свид. Б. в процедурата по съставяне на АУАН.

В показанията на свидетелите не се откриват белези на преднамерено отношение към Г.. Принадлежността на свидетелите към структурата на МВР не е достатъчен аргумент, за да се обосновава недостоверност на техните сведения и заинтересованост от изхода на делото. Противното разбиране е поставено в ярко противоречие с основен принцип на наказателния процес, установен в нормата на чл.14, ал.2 от НПК, приложим по аргумент от чл.84 от ЗАНН и в производството по ЗАНН, съгласно която доказателствата и средствата за 4 тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от З АНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

Съдът след извършена проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на н е г о НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, коит о са ги издали. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния давностен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.