Определение № 290 от 31.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 290 гр. Пловдив, 31.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500098 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 279, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 418, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба депозирана от „Първа Инвестиционна Банка“ АД , с ЕИК: 831094393 против Разпореждане обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 10608/13.12.2024г., издадено по ч.гр.д. №17784/2024г., по описа на Районен съд – гр.Пловдив, XXIV гр. състав, в частта, с която се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и на изпълнителен лист за сумата над 2222,70 лв. до пълната претендирана такава от 3464,95 лв. - договорена лихва за периода 28.03.2024г. – 10.09.2024г., 733,63 лв. – наказателна лихва за периода 28.04.2023г. – 10.09.2024г. и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер. В жалба се твърди, че първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно е отказал издаване на заповед за незабавно изпълнение, за посочените суми по съображения подробно изложени в същата. Иска се отмяна на разпореждането, в отхвърлителната част като вместо заявлението бъде уважено за посочените суми.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени представените по делото доказателства и наведените доводи, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 5 ГПК, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по отношение на претендираните вземания, заповедният съд е приел, че с оглед служебните правомощия по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК за проверка дали искането отговаря на закона и добрите нрави, е констатирал противоречие със закона. Посочил е, че предсрочната изискуемост по договора е настъпила на 21.03.2024 г. и от тази дата кредиторът няма право да начислява договорна лихва. След настъпването на изискуемостта на кредита не се дължи наказателна лихва, чийто размер съставлява сбор от договорната лихва(лихвен процент, прилаган от банката + 6 %) и наказателна надбавка в размер на законната 1 лихва, тъй като противоречи на чл.33 от ЗПК.

Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд. Предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. В разглеждания казус се установява, че предсрочната изискуемост на вземането по процесния договор е настъпило на 21.03.2024г. Размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането - т. 2 на ТР 3/2017 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС. След настъпването на предсрочна изискуемост длъжникът не дължи договорна лихва.

Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение. Възнаградителната лихва по всеки договор за кредит се дължи за предоставената от кредитора възможност длъжникът да ползва определена сума за определен период от време. На падежа на всяка отделна вноска длъжникът погасява натрупаната върху неизискуемата част от кредита възнаградителна лихва за периода и част от главницата, с което последната постепенно намалява. Възнаградителната лихва винаги се начислява за неизискуемата част от главница. През тези периоди кредиторът не може да иска изпълнение на задължението за връщане на кредита (извън включената във всяка падежираща вноска част от главницата). За този срок на изчакване (предоставената от него услуга), получава възнаграждение, изразяващо се в уговорената лихва. С настъпването на уговорения падеж, на периодична вноска или с обявяване на предсрочна изискуемост, уговореният срок за ползване изтича, длъжникът губи правото си да ползва предоставената сума (изцяло или за част от нея), а кредиторът получава правото да иска изпълнение. След като изискуемостта е настъпила (предсрочна или на падеж) и кредиторът може да иска изпълнение, той вече не предоставя услугата, а именно: възможността длъжникът да ползва сумата. Вярно е че длъжникът не е върнал кредита, но това негово поведения представлява неизпълнение и следва да бъде санкционирано като такова, съобразно предвидените в ЗПК правила.

Кредиторът не би могъл едновременно да има право да иска изпълнение, чрез връщането на кредита поради предсрочна изискуемост и да получи възнаградителната лихва. Независимо по какъв начин е наречена, всяка лихва дължима върху главницата по кредита след настъпването на нейната изискуемост (изцяло или частично), представлява обезщетение за забавено изпълнение, а то не може да превишава размера определен в чл. чл. 33, ал. 2 ЗПК. Следва да се посочи, че в тази насока са и разясненията дадени в т. 2 на ТР 3/2017 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС. Според въззивния съд предвиденото в т. 15 от договора за банков кредит задължение на длъжника да заплащат наказателна лихва в размер равен на сбора от договорения лихвен процент и наказателна надбавка, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Ето защо клаузата по т. 15 и в частта на номинално зададения в нея размер 2 на наказателната лихва е неравноправна по критерия на член 143, т. 5 от ЗЗП .

Ето защо е налице обоснована вероятност претенциите на заявителя да се основават на неравноправни клаузи , поради което и заявлението за издаване на заповед за изпълнение за правилно е било отхвърлено. Обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 10608/13.12.2024г., издадено по ч.гр.д. №17784/2024г., по описа на Районен съд – гр.Пловдив, XXIV гр. състав, в частта, с която се отхвърля заявлението на „Първа Инвестиционна Банка“ АД , с ЕИК: 831094393, за издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и на изпълнителен лист против длъжника В. П. П., с ЕГН: ********** за сумата над 2222,70 лв. до пълната претендирана такава от 3464,95 лв. - договорена лихва, начислена по договор за банков кредит № 006LD-R-021453 от 06.08.2021г. за периода 28.03.2024г. – 10.09.2024г., за сумата от 733,63 лв. – наказателна лихва за периода 28.04.2023г. – 10.09.2024г. и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3