Решение № 2928 от 26.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2928 гр. София, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Ивелина Симеонова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100507517 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20052673/25.02.2021 г. по гр. д. № 22734/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав, са отхвърлени предявените от „Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ АД /сега „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ ЕАД/, ЕИК ****, с адрес: гр. София, пл. „*****, срещу „Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес: гр. София, бул. „**** искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата от 17 591,40 лв., представляваща регресно вземане за заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 07.12.2019 г., представляващо вреди по отношение на МПС марка „Ивеко“ с рег. № ****, застраховано по застраховка „Каско“ при ищеца, в резултат на пожар, възникнал от МПС марка „Ивеко“ с рег. № ****, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.06.2020 г., до погасяването; сумата от 301,95 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 28.03.2020 г. до 04.06.2020 г. и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ ЕАД, чрез адвокат Г. Я., с която решението се оспорва като неправилно и необосновано. Излагат се съображения, че исковете са доказани по основание и размер. Съдът неправилно е приел, че ищецът не е 1 придобил правото да претендира платеното застрахователно обезщетение, тъй като пострадалото лице и делинквентът/собственикът на вещта, причина за увреждането, са едно и също лице – „Обединена млечна компания“ ЕАД. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства, удостоверяващи този факт, а съдът неправилно го е извел от показанията на свидетеля, разпитан по делото и от Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 03.02.2020 г. на Районна прокуратура - гр. Варна. В тази връзка се посочва, че установяването на собствеността върху МПС със свидетелски показания е недопустимо на основание чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, с оглед изискването за форма на договора за придобиване на правото на собственост върху МПС - чл. 144 ЗДвП. Постановлението за прекратяване на наказателното производство също не доказва този факт, предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК и това, че доказателствата, събрани по друго дело, нямат доказателствена стойност в исковото производство. От друга страна, дори да се приеме, че двата автомобила са собственост на едно и също лице, искът не е неоснователен предвид чл.

50 ЗЗД и чл. 477, ал. 2 КЗ, тъй като застрахован се явява и лицето, под чиито надзор е оставен автомобилът, в случая МПС – тата са били в складова база на трето лице, поради което и под негов надзор, съответно на служителите му. Същите отговарят самостоятелно за причинени вреди, като тяхната отговорност се покрива по сключената при ответника застраховка. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Застрахователна компания Л.И.“ АД, чрез юрисконсулт Л.С., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че в хода на делото безспорно е установено, че пожарът е възникнал вследствие на технически неизправна електрическа инсталация. Уврежданията на процесното имущество не са в резултат на виновно поведение на трето лице спрямо собственика на увреденото имущество, а е налице изключението на чл. 477, ал. 3 КЗ, доколкото се претендира обезщетение за възстановяване на вредите, претърпени именно от лицето, което отговаря за тях – „Обединена млечна компания“ ЕАД, т. е. налице е сливане на качествата на кредитор и длъжник в един субект, а не са причинени вреди на трето лице, за обезщетяването на които да се отправя претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 2 ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав приема обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество и за правилно, като по релевираните с въззивната жалба доводи за неговата неправилност съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ, вр. с чл. 50 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 ГПК да установи съществуването на договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който, и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС или при наличие на някоя от хипотезите за ангажиране на безвиновната отговорност на застрахования по чл. 493, ал. 2, т. 3 до 7 КЗ, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът - застраховател носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът - застраховател да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, а по иска за лихва в тежест на ищеца е да докаже изискуемостта на вземането и изпадането на ответника в забава. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По делото е безспорно на етапа на въззивното производство, че на 07.12.2019 г. около 03:30 ч. в гр. Варна, на бул. „Трeти март“, в двора на складова база „КООП Търговия“ е настъпило застрахователно събитие – МПС марка „Ивеко“, модел „Дейли 35“, с рег. № ****, собственост на „Обединена млечна компания“ ЕАД се е запалило и изгоряло вследствие на запален в съседство автомобил – МПС „Ивеко“ с рег. № ****. По случая е образувано досъдебно производство № 1565/2019 г. по описа на трето РУ-Варна, пр. пр. № 15761/2019 г. по описа на РП-Варна, което е прекратено с постановление от 03.02.2020 г., на основание чл.

243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 НПК, поради това, че не е изпълнен съставът на престъплението по чл. 330, ал. 1 НК – палеж, както и на друго престъпление от общ характер по НК, като в постановлението е вписано, че всички МПС, вккючително това, от което е тръгнал пожарът, са били собственост на „ОМК“ ЕАД.

Не се спори от страните, че между собственика на МПС „Ивеко“, модел „Дейли 35“, с рег.

№ **** – „Обединена млечна компания“ ЕАД от една страна, като застрахован и 3

„Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ АД от друга страна, като застраховател, е сключен договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ – по застрахователна полица № 4704191200000574 със срок на действие от 26.02.2019 г. до 26.02.2020 г. и застрахователна сума в размер на 25 000 лв., с основно покритие „Пълно Каско“ и допълнителни покрития „Помощ на пътя“ и „Доверен сервиз“.

Във връзка с процесното застрахователно събитие при ищцовото дружество е заведена щета под № 470419191966308, нанесените в резултат на пожара щети на застрахования автомобил са описани в описи-заключение и калкулация по щета, като е прието, е автомобилът е изгорял на 90 %, т. е. налице е „тотална щета“ /регистрацията на автомобила е прекратена на 17.01.2020 г./, ищецът е заплатил на собственика на автомобила „Обединена млечна компания“ ЕАД сумата от 18 875,03 лв. /90 % от действителната стойност на автомобила/, представляваща стойността на нанесената от пожара щета, с преводно нареждане от 20.02.2020 г.

Безспорно между страните е и обстоятелството, че към датата на описаното застрахователно събитие за товарен автомобил МПС „Ивеко“ с рег. № **** е имало сключен с ответника „Застрахователна компания Л.И.“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с валидност от 03.05.2019 г. до 02.05.2020 г.

Не е спорно също, че с писмо с изх. № 01667/10.03.2020 г. ищецът е поканил ответника да му заплати сумата от 15 754,19 лв., представляваща част от заплатеното застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, както и че от ответното дружество е последвало писмо с изх. № 3412/03.04.2020 г. с отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, по съображения, че събитието не е довело до причиняване на вреди на трети лица по смисъла на чл. 477, ал. 1, вр. с чл. 477, ал. 3 КЗ.

В първоинстанционното производство е назначена комплексна автотехническа и пожаротехническа експертиза, която съдът кредитира като пълна и обоснована. От същата се установява, че на 07.12.2019 г. около 03:30 часа е възникнал пожар в товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № ****, паркиран в двора на складова база „КООП Търговия“ в гр. Варна на бул. „Трети март“. Местоположението на огнището на пожара се е намирало зад предна лява врата на лекотоварен автомобил „Ивеко“ с ДКН ****. На това място е бил разположен термоагрегатът „Релек Фруид“, вързан към стационарната електрическа мрежа за поддържане на температурния режим в хладилния фургон на лекотоварния автомобил.

Версията за възникване на пожара в резултат на палеж, както и версията за възникване на пожара от техническа неизправност в двигателя на лекотоварен автомобил „Ивеко“ с ДКН **** са изключени. Според вещото лице непосредствената причина за възникване на пожара е техническа неизправност в електрическото оборудване на лекотоварен автомобил „Ивеко“ с ДКН ****. Имайки предвид, че процесното МПС е било паркирано /намирало се е в покой/ най-вероятният източник на запалване, който е могъл да се прояви при тези условия, е високо преходно съпротивление в някоя от връзките на електрическата инсталация на термоагрегата. Установено е, че високото преходно съпротивление води до нагряване на електрическата връзка, в която е възникнало, до висока температура, значително над 4 температурата на възпламеняване на изолацията на проводниците. Това е причина за запалване на изолацията на проводниците в мястото на високото преходно съпротивление.

Освен това високото преходно съпротивление може да бъде причина за възникване на искрене в мястото на връзката и дори до възникване на късо съединение. Температурата на електрическата дъга при възникване на късо съединение е в границите от 1500 до 4000 и повече градуса по целзий. Изолационните обвивки на кабелите са изпълнени от PVC.