Решение № 7784 от 19.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7784 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100504959 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Б. В. М. срещу решение от 24.01.2025 г., постановено по гр.д. №26267/2024 г., по описа на Софийски районен съд, 45 състав, с което е отхвърлен предявеният от ищеца срещу „Фактор И.Н.“ АД осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 4299,98 лв., представляваща покупнопродажна цена на златна монета „Британия Чарлз III 1oz“ с код BRC31, на основание сключен на 06.05.2024 г. в 11:49 часа договор за покупко-продажба между ищеца като продавач и ответното дружество като купувач с предмет горепосочената монета, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.05.2024 г., до окончателно изплащане на вземането, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение като се твърди, че разпределените в доказателствената тежест на ответника правоизключващи и правопрекратяващи възражения са останали недоказани, противно на приетото от първоинстанционния съд. Жалбоподателят сочи, че издаденото и подписано от двете страни по сделката бордеро има силата на писмен договор за покупко-продажба, който не е развален и направеното сторно няма силата на писмено предупреждение. Твърди, че СРС неправилно и необосновано е приел, че твърдяното от ответника отклонение от теглото на процесната по делото монета е “съществено”, като поддържа, че обстоятелството, че процесната монета била по-тежка с 9 сантиграма от обявеното и каталожно тегло е недоказано. Счита, че липсва ясен критерий колко точно сантиграма в повече или по-малко биха били съществени, тъй като няма официален стандарт или документ, установяващ какво отклонение от каталожните параметри се приема за такова. Твърди, че продаваната вещ няма недостатъци, като поддържа, че по делото не са представени никакви доказателства, че продаваната вещ има скрит недостатък, който съществено намалява нейната цена или 1 нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора употребление. Счита, че след като ответникът е прегледал, премерил, претеглил и приел въпросната монета, издал е и подписал бордеро за покупката и, следва да изпълни задължението си за заплащане на продажната цена. Поради изложеното, моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постановите друго, с което да уважи изцяло предявения осъдителен иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Фактор И.Н.“ АД в срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.200 ЗЗД за реално изпълнение на задължението за заплащане на дължимата цена по сключен между страните договор за покупко-продажба с предмет инвестиционна златна монета „Британия Чарлз III 1oz“ с код BRC31.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената цена.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.

Договорът за покупко-продажба, уреден в чл.183

ЗЗД, е двустранен, консенсуален и възмезден договор, при който продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на дадена вещ или друго право, срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. С постигането на съгласие относно основните елементи на договора - обект и цена, последният се счита сключен. Правото на собственост преминава в момента на сключването на договора, като обстоятелството кога и дали е платена договорената цена касае изпълнението, а не самото съществуване на договора.

Уговореният начин на плащане също касае изпълнението на договора. Достатъчно е страните да са постигнали съгласие за цената и начина на плащането и, за да се приеме, че помежду им е възникнала облигационна връзка, имаща за последица прехвърляне правото на собственост от патримониума на продавача в патримониума на купувача /в този смисъл решение №42 от 09.02.2012 г. по гр.д. №376/2011 г., ІІ ГО на ВКС/.

От представените по делото бордеро №523938/06.05.2024 г. и фискален бон към него от същата дата, се установява, че страните са постигнали съгласие за покупко-продажба на инвестиционна златна монета „Британия Чарлз III 1oz“ с код BRC31, като е уговорена продажна цена в размер на 4299,98 лв. Посочените писмени доказателства свидетелстват за постигнатото съгласие между страните за сключване на процесната продажба, което е 2 достатъчно за завършване на фактическия и състав.

При тези данни, настоящият въззивен състав намира, между страните са налице договорни отношения по сключен договор за покупко-продажба с предмет инвестиционна златна монета „Британия Чарлз III 1oz“ с код BRC31 като за ответника е възникнало задължението да плати продажната цена в размер на сумата от 4299,98 лв.

По делото не е спорно, че ответникът не е заплатил продажната цена в размер на сумата от 4299,98 лв., но същият навежда твърдения, че процесният договор за покупкопродажба да е развален, съгласно чл.195 ал.1 ЗЗД, поради недостатъци на вещта.

Съгласно чл.195 ал.1 ЗЗД, при продажба на вещ с недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Първата от трите възможности предпоставя преустановяване на облигационната връзка между страните, а останалите две възможности са приложими при запазване на правоотношението. Доколкото продажбата на вещ с недостатъци представлява неизпълнение на договора за продажба от страна на продавача /неточно изпълнение по отношение качеството на вещта/, то преустановяването на облигационната връзка между страните се осъществява чрез разваляне на сключения между тях договор. Правото на купувача да върне на продавача вещта с недостатъци представлява всъщност упражняване на правото да развали едностранно договора за продажба. Касае се за един особен случай на приложение на установеното в общата разпоредба на чл.87 ЗЗД право за разваляне на договорите поради неизпълнение, чиято специфика е единствено в това, че не се изисква неизпълнението да е виновно и не се предоставя подходящ срок за изпълнение, но не и досежно начина, по който се разваля договора - чрез едностранно изявление /така решение №156 от 30.10.2012 г. по т.д. № 772/2011 г., ІІ ТО на ВКС/.

В настоящия случай между ищеца и ответника е сключен договор за покупкопродажба на 06.05.2024 г. Установява се от данните по делото, че след преглеждане на стоката, купувачът е отказал да приема вещта и тя е върната на продавача, за което и между страните не се спори.

Задължение на купувача е да прегледа стоката. При всички случаи обаче след откриване на недостатъци - явни или скрити, купувачът трябва незабавно да уведоми продавача за тях. Това правило е без изключение. Няма значение кога са открити недостатъците - веднага, понеже са явни, или по-късно, понеже са скрити и не са могли да бъдат забелязани веднага. Същественото в разпоредбата на чл.194 ал.1 ЗЗД е задължението за незабавно уведомяване, тъй като, ако не е незабавно, тогава правата на купувача се преклудират. В същия смисъл е и чл.324 ТЗ за преглед на стоката при търговска продажба /решение №10 от 07.03.2011 г. по т.д. №475/2010 г., І ТО на ВКС/.

Задължение на продавача е да предаде вещта на купувача, като същата следва да отговаря на уговореното качество, и съгласно чл.193 ЗЗД, не трябва да има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или годност. Купувачът не е длъжен да получи вещ, която не отговаря на уговорените качества.

В производството по делото не се установява, че монетата е отговаряла на уговореното качество, т.е., че същата не е страдала от недостатъци. По предявен иск за реално изпълнение в тежест на продавача е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на точно изпълнение на своите задължения по договора, което включва и това, че продаваната вещ отговаря на уговореното и притежава съответните спецификации, които я правят качествена. В случая ищецът не е ангажирал доказателства в тази насока.

Според практиката на ВКС, правото на купувача да върне на продавача вещта с недостатъци представлява упражняване на правото му да развали едностранно договора 3 поради неточно изпълнение в качествено отношение. Реституцията на разменените престации се явява само закономерна последица от развалянето на договора. Именно защото е последица от развалянето на договора, връщането на вещта не може да се разглежда едновременно с това и като условие за настъпването му /в този смисъл решение №156 от 30.10.2012 г. по т.д. №772/2011 г., ІІ ТО на ВКС/.

Поради изложеното, настоящият въззивен състав счита, че с отказа да приеме монетата /което не е спорно по делото/ купувачът е упражнил правото си да развали едностранно договора, съгласно чл.195 ЗЗД. Продавачът няма право да претендира заплащане на цената по договор, който е развален. Ето защо, предявеният иск за реално изпълнение е неоснователен.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на СРС - потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 750,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА и з ц я л о решение от 24.01.2025 г., постановено по гр.д.

№26267/2024 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав.

ОСЪЖДА Б. В. М., ЕГН **********, адрес: гр. София, съдебен адрес: гр. **** – чрез. адв. Т., да заплати на „Фактор И.Н.“ АД, ЕИК 121399009, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Янко Сакъзов“ №3, ет.2, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата в размер на 750,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4