Решение № 507 от 06.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Бургас, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20232100500430 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от В. И.

К., от гр.Н*****, съдебен адрес: гр.Н*****, адв.Ж. И. против решение № 463/22.12.2022г , постановено по гр.д.№697/2022г на РС –Несебър, в частта му относно определения режим на лични отношения между въззивника и детето И. К., който да се осъществява без преспиване в дома на бащата, както и в частта относно размера на дължимата издръжка. В открито съдебно заседание въззивникът В. К. е оттеглил въззивната си жалба в частта относно определения от съда размер на месечната издръжка и производството в тази част е прекратено. Твърди се в жалбата, че решението в обжалваната му част е неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано, при липса на мотиви.Съдът не е изложил мотиви относно режима на лични отношения с детето при условие „без преспиване в дома на бащата“.При постановяване на решението в тази част не са взети предвид всички установени факти и обстоятелства и не са обсъдени събраните доказателства. Възрастта на детето позволява режимът на лични отношения да се извършва с преспиване в дома на бащата.От приетия 1 социален доклад и показанията на свид.В. се установява, че бащата има добри битови условия за отглеждане на детето, държи на него и системно осъществява лични контакти с него. От показанията на посочената свидетелка се установява също, че детето е привързано към баща си и иска да се среща с него.Възприетият от съда режим на лични отношения не е в интерес на детето, тъй като то няма да има възможност пълноценно да контактува с баща си, с брат си и роднините си по бащина линия.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.К., процесуален представител на А. В.. Жалбата е оспорена като неоснователна.

Счита, че при определяне на режима на лични отношения съдът се е съобразил с установените факти и обстоятелства и всички събрани гласни и писмени доказателства. Правилно е преценено, с оглед възрастта на детето, че то не бива да бъде принуждавано да преспива в дома на бащата от съда, а, ако е привързано към баща си, само ще пожелае това. Установено е по делото, че детето плаче и не иска да отива при баща си / в този смисъл показанията на свид.В./, а освен това е силно привързано към майка си и не желае да остане да спи дори при баба си и дядо си, без нея. При постановяване на решението в тази му част съдът се е съобразил изцяло с най-добрия интерес на детето.

Моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да се присъдят разноски в настоящата инстанция.

Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 ГПК, не установи съществуването на пороци, водещи до нищожност или недопустимост.

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното:

Не е спорно по делото, че по време на фактическото съжителство на страните, на ******г. е родено детето И. В. К.. Двамата родители се разделили когато детето навършило три години, като то е останало да живее в дома на майката. Не е спорно и обстоятелството, че В. К. има и друго детеД. В.ов К..

С исковата молба майката е посочила, че при определяне режима на лични отношения на детето с бащата, детето не следва да остава с преспиване при ответника предвид ниската възраст на детето и силната му привързаност 2 към майката.Ищцата счита ,че режима на свиждане следва да е всяка първа и трета събота от месеца от 10 до 17 часа. С отговора на исковата молба, бащата е заявил, че има възможност ежедневно да се среща с дъщеря си, тъй като жилището му се на намира в близост до това на майката, както и, че детето е еднакво привързано и към двамата си родители. Оспорва предложения режим на лични отношения като твърде ограничен.

Видно от доказателствата по делото, а и от изготвения социален доклад, детето И. К. към настоящия момент е на 4 години и половина, в добро общо здравословно състояние. Детето посещава ДГ „******“ гр. Н., живее при своята майка, в апартамент собственост на А. В., с всички необходими условия.

Бащата живее в собствено жилище, което също разполага с всичко необходимо за отглеждането на едно дете. Според така изготвения доклад, бащата показва добра информираност относно нуждите и интересите на детето, старае се да ги удовлетворява, както и желае да прекарва повече време с дъщеря си.

От показанията на свидетеля Й. В. – майка на ищцата се установява, че заедно с бащата на ищцата, й помагат в отглеждането на детето И..Заявява, че се е случвало да се грижат за нея през деня, само когато то е болно и много рядко, само в подобни случаи тя е оставала да спи при тях. Свидетелката споделя, че детето е привързано към баща си и иска да прекарва време с него, чака с нетърпение да я вземе. Бащата я водил на разходки, кино, купувал й дребни подаръци.

Във въззивното производство е разпитана свидетелката Й. К. – майка на въззивника. Свидетелката заявява, че тъй като живее в София, детето е идвало само веднъж на гости, общува с него основно по вайбър, когато то е с баща си. Споделя, че И. е много привързана към въззивника, че е щастлива, когато е с него. Твърди, че по-големият й внук Д. остава с преспиване при баща си и И. много иска да си играе с него.

Съдът, в спора за режима на лични отношения с детето, не е обвързан от предложенията на родителите, а следва да определи подходящ такъв, съобразявайки най-добрия интерес на детето, за който следи служебно.

Налице е трайно установена съдебна практика на ВКС, според която при вземане на решение за режима на лични отношения на детето с родителя, 3 комуто не е предоставено упражняването на родителските права, се преценява най-добрия интерес на детето според критериите по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето , както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от 2009 г., доразвити и в многобройната практика на ВС и ВКС. Тези обстоятелства са: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие, неговите физически, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителя, за когото се предписват мерките на лични контакти; полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето, умението му да поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя, пола и възрастта му; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата помежду им, във връзка с детето, както и спрямо детето, умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва така да бъде определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато 4 трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат комуникацията на детето с другия родител. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му/ Решение № 50179 от 7.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1012/2022 г./В конкретния случай съдът намира, че са налице доказателства/свидетелски показания на разпитаните две свидетелки/, установяващи силна привързаност на детето към баща му и желание за комуникация с него; неговата възраст и развитие позволяват режима на лични отношения да се осъществява с преспиване в дома на бащата и не налагат изключителни грижи и непрекъснато присъствие на майката; въззивникът показва добра информираност относно нуждите на детето и неговите интереси и се старае да ги удовлетворява/ в този смисъл социалния доклад на ДСП Поморие/; няма данни и доказателства по делото, внА.щи съмнение в неговите качества като родител или във възможността му да се грижи да детето през периодите на осъществяване на режима на лични отношения; бащата е в състояние да осигури добри материални условия, както и всичко необходимо за попродължителен престой на детето; няма твърдения и доказателства бащата да има поведение, застрашаващо физическото и психическо здраве на И..

Възможно най- широкото общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и емоционално развитие и е в негов интерес. Според съда наличието на силна привързаност на детето към майката е напълно нормално предвид факта, че на същата е предоставено упражняването на родителските права и тя полага основните грижи за него, но според доказателствата по делото детето има изградена и функционираща емоционална връзка и с другия родител.Бащата също така се съобразява и с желанията на детето, извод, който се подкрепя и от изричното заявление на майката в съдебното заседание, проведено във въззивното производство, че ако то, в конкретен момент не желае да бъде с него, К. реагира според желанието на детето и го връща на майката. Обстоятелството, че двамата родители живеят на разстояние 500 м един от друг, както и съобразяването на всеки един от тях с желанията на детето е предпоставка за бърза реакция от страна и на двамата родители при евентуално възникнал проблем по време на осъществявания режим на лични отношения. Не на последно място следва да се отбележи, че един по-разширен режим на лични отношения, с преспиване 5 на детето в дома на бащата, ще допринесе и за изграждане на връзка между И. с нейния по-голям брат Д. В.ов К..

Предвид гореизложеното режимът на лични отношения следва да се определи така: бащата ще взема детето И. В. К. от ДГ „******“ всеки вторник и четвъртък не по – рано от 16.30 часа и ще връща детето в дома на майката не по – късно от 19.00 часа – за периода от време, в който детето посещава детска градина; всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата; по време на Коледните празници- всяка четна календарна година детето ще бъде при майката, а всяка нечетна при бащата на 24 –ти, 25 – ти и 26 – ти декември за времето от 10.00 часа на 24-ти декември до 19.00 часа на 26-ти декември, с преспиване в дома на бащата; по време на Новогодишните празници - на всяка четна календарна година на 31.12 и 01.01. детето ще бъде при бащата за времето от 10.00 часа на 31.12 до 19.00 часа на 01.01. с преспиване в дома на бащата , а всяка нечетна в дома на майката; по време на Великденските празници- през четните години бащата да взема детето И. на Велики петък в 10 часа и да го връща в 17 часа на последния почивен ден от Великденските празници, а през нечетните години по време на Великденските празници детето да е при майката; на рождения ден на детето - на всяка четна календарна година детето ще бъде при майката, а всяка нечетна при бащата за времето от 10.00 часа до 19.00часа; за именния ден на детето - на всяка четна календарна година детето ще бъде при майката, а всяка нечетна при бащата за времето от 10.00 часа до 19.00 часа, както и през лятото – детето ще бъде при баща си 20 дни по споразумение с майката, а ако такова не се постигне: от 20 юли до 8 август.