Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4095 от 26.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 5/2026
Вид
Определение № 4095
Подписан
26.09.2026
Състав
Елена Радева

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.602, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.25 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.4 и 6 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.25, ал.4 и 6 · Закон за юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.49 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4095 гр. София, 26.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Радева като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20261100900005 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба ищецът С. Н. З., ЕГН **********, чрез адв. М.

Ш.-М. със съдебен адрес гр.****, твърди, че е член на ответника – Синдикат на служителите в Министерство на вътрешните работи, ЕИК 175854058.

Твърди, че е и член на управителното тяло на синдикалната организация.

Ищецът твърди, че на 27 и 28 март 2025г. в учебен център „Орел“ на ответника в с. Рибарица, проведено Национално синдикално събрание, при посочен в исковата молба дневен ред. В исковата молба и уточнителната такава се твърдят нарушения на процедурата по свикване на Националното синдикално събрание. Моли се съда, да отмени решенията, взети от този орган на 29 и 30 ноември 2025година.От депозираната уточнителна молба става ясно, че се атакуват решенията, взети от този орган на проведеното на 29 и 30 ноември 2025г. заседание.

Съдът е връчил препис от исковата молба на насрещната страна по реда на чл.50, ал.4 ГПК и в срока за отговор ответникът СИНДИКАТ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ не е депозирал такъв.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Съдът намира, че предявените отменителни искове са недопустими.

Видно от изисканото от съда доказателство за удостоверение за актуално състояние на ответника се установява, че това е юридическо лице, чиято правосубектност е възникнала на основание чл.602, ал.2 ГПК вр. с чл.49 КТ вр. с параграф 2 от ПР на ЗИДКТ с решение от 16.12.2015г. по ф.д.№71/2011г. на ФО на СГС и е вписан като синдикална организация с наименование „СИНДИКАТ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ

РАБОТИ“със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, ул.“6-ти септември“№29.

1

Видно от това удостоверяване, извършено с издадения от 5-ти състав по ф.д.№71/2011г. на ФО на СГС официален свидетелствуващ документ, ответникът е синдикална организация.

Регламентацията на този тип сдружения, с оглед целите и спецификата на средствата за постигането и м е в КТ. Създадената от законодателя нормативна база е твърде ограничена, с оглед на това, че намесата на държавата следва да е минимална и се ограничава в рамките на законовите предписания, а това е предпоставено от специфичните цели и публичния интерес от подобен тип сдружаване.

Законовата рамка не предвижда приложение на нормата на чл.25 ЗЮЛНЦ.

Не е налице препращане към тази норма, като възможност за член на синдиката да дири съдебна защита на своите индивидуални права и интереси, при твърдяна от негова страна незаконосъобразност на решенията на органите на синдикалната организация.

Възможност за приложение на закона по аналогия е изключено, тъй като не са налице предпоставките по чл.46, ал.2 ЗНА, според която разпоредба следва да са налице следните условия: правоприлагането по аналогия предпоставя непълнота на нормативния акт и наличие на сходство между уредения и случая, за който се цели прилагане на закона по аналогия.

В случая такова сходство между създаването, устройството, уредбата на правата и задълженията на членовете на сдружението на доброволен принцип с нестопанска цел и синдикалната организация не е налице.

Вярно е, че и в двата случая членството е доброволно, но целите на сдружението по ЗЮЛНЦ и тези на синдикалната организация са съвсем различни, както са различни и средствата за постигането им.

Въз основа на горното се налага извод, че членството в синдикална организация не е защитено чрез иска по чл.25 ЗЮЛНЦ и той се явява недопустим способ за правна защита, тъй като в случая законодателят е дал превес на публичния интерес, който защитава синдикалната организация и който е свързан предимно със защита на социалните права, придобивки, трудовите права на работници и служители, възможността синдикатът да преговаря в работодатели и държава. Ето защо на отделния синдикален член не е предоставен път на защита, с който да иска отмяна на решение на орган на такава организация и поради това следва да се приеме, че той следва да се подчини/търпи решения на организацията, респ. да я напусне, ако приеме, че членството в организацията е неприемливо поради определени обстоятелства.

Да се възприеме теза, че за отделният член в синдикална организация е налично и признато от закона потестативно право да атакува решенията на органите, означава да се даде превес на това индивидуално право / потестативно право, което впрочем не е регламентирано в закона, поради което не може да се приеме, че член в синдикална организация има право на отменителен иск. Това ограничение на индивидуалните права е предотвратяване на възможността чрез упражняването им, с предявява на отменителен иск да се постави под въпрос, да се блокира и застраши решение, 2 взето от синдиката, въз основа на което последният формира своята политика и участие в обществения живот, взаимодействие с държавни, работодателски и др. органи/.

След като не е признато такова потестативно право на член на синдикална организация, като елемент от членственото правоотношение със синдикалната организация /а по нашето право, с оглед високия им интензитет, потестативните права са изрично уредени в закона/, то той не може да упражни и процесуален способ за негова защита, какъвто е конститутивният иск.

Индивидуалните права, с които са нарушават синдикални и/или трудови права могат да получат защита по реда, предвиден в КТ.

Ето защо по виждане на състава производството по т.д.№5/2026г. следва да бъде прекратено, поради недопустимост на предявените искове по чл.25, ал.4 и 6 ЗЮЛНЦ.

Водим от изложеното съдът на основание чл.130 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№5/2026г. по описа на СГС, ТО, 66 състав, поради недопустимост на предявените от С. Н. З., ЕГН **********, чрез адв. М. Ш.-М. със съдебен адрес гр.****, срещу синдикална организация с наименование „СИНДИКАТ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ В МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ“ със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, ул.“6-ти септември“№29, искове по чл.25, ал.4 и 6 ЗЮЛНЦ, за отмяна на взети от Националното синдикално събрание на ответната синдикална организация, проведено на 29 и 30 ноември 2025година, решения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3