Решение № 2926 от 30.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2926 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100508649 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 9233 от 20.05.2025г., постановено по гр. дело № 68346/2024г. по описа на СРС, 157-ми състав е осъдена на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД К. И. Г. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 445,28 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., за имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „********, аб. № ********, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба15.11.2024г., до окончателно изплащане на сумата, сумата от 96,69 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 31.10.2024г. и сумата от 17,12 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2022г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 15.11.2024г., до окончателно изплащане на сумата и са отхвърлени предявените искове за горницата над 96,69 лева до пълния предявен размер 97,45 лева, обезщетение за забава от 15.09.2022г. до 31.10.2024г. и за сумата от 4,13 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2022г. до 31.10.2024г. като неоснователни. С решението е осъдена К. И. Г. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 550,19 лева – разноски в исковото производство. С решението е осъдена „Топлофикация София” ЕАД да заплати на К. И. Г. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 4,34 лева – разноски за производството за адвокатско възнаграждение.

1

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от К. И. Г., с която се обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 445,28 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „********, аб. № ********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 15.11.2024г., до окончателно изплащане на сумата, сумата от 96,69 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2022г. до 31.10.2024г. и сумата от 17,12 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2022г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 15.11.2024г., до окончателно изплащане на сумата. В жалбата са изложени съображения, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че неправилно съдът бил приел, че в процесния период страните били във валидна облигационна връзка. Твърди, че имотът не се владеел от нея и не живеела в него, предвид което нямала качеството потребител. Отделно от това липсвал Акт за разпределение на кубатура и скица, справка за отчет на общ топломер, протокол за извършен монтаж и демонтаж и проверка на топломер, свидетелства за проверка на топломер, които да касаели имота. Липсвали и изравнителните сметки, издавани на името на титуляра на партидата от „Техем Сървисис“ ЕООД, от които да било видно, че ставало въпрос точно за процесния апартамент и абонат и реалния разход за топлинна енергия за имота за отделните периоди от процесния период. Поддържа, че нямала качество на потребител по смисъла и на пар. 13 от ДР към ЗЗП, както и по смисъла на пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. Искането към съда е да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че решението е правилно и законосъобразно и постановено в съответствие с установената съдебна практика по този вид правни спорове. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД- „Термокомплект“ ООД, не е подал отговор на въззивната жалба.

Решение № 9233 от 20.05.2025г., постановено по гр. дело № 68346/2024г. по описа на СРС, 157-ми състав в частта, с която са отхвърлени предявения иск за мораторна лихва за разликата над 96,69 лева до пълния предявен размер от 97,45 лева, както и за сумата от 4,13 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2022г. до 31.10.2024г. като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не са нарушени и императивни материалноправни норми.

По правилността му настоящият съдебен състав намира следното:

За уважаването на предявените искове ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай правилно СРС е приел, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на облигационно правоотношение между страните. От събраната по делото съвкупност в частност от приетия препис от Нотариален акт за покупко-продажба на вещно право на строеж за изграждане на недвижим имот № 164, том Първи, рег. № 2580, нот. дело № 140/2005г. на нотариус Н.Д. от 29.09.2005г. се установява, че „Риск мениджмънт консултинг“ ООД е продало на И.Л.Б. вещното право на строеж за изграждане на следния недвижим имот, а именно апартамент № 7, на втория жилищен етаж на предвидената за застрояване в гр. София, община Столична, кв. „Павлово-Бъкстон“, ул. „********, масивна многофамилна жилищна сграда с магазини, сладкарници и гаражи с разгъната площ от 3860 кв.м. и застроена площ от 519,20 кв.м, списък на присъствалите етажни собственици към Протокол от проведено общо събрание на етажните собственици от 13.01.2002г. /л. 20/, удостоверение за наследници на И.Л.Б., както и от подписаните главни отчети за процесния период, издадени на името на наследодателя на въззивника-ответник. Предвид гореизложеното се установява, че наследодателят на К. Г. е бил собственик на процесния 3 имот, а след неговата смърт на 18.04.2021г. /преди началото на процесния период/ собствеността е преминала върху ответницата в качеството й на негов единствен наследник по закон. По делото не се твърди и не се установява К. Г. да се е отказала от наследството на своя баща – И.Б..

Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал.

1 от ЗЕ, съдът приема, че през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. между „Топлофикация София“ ЕАД и ответника К. Г. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни да е упражнено правото на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.

По отношение на довода във въззивната жалба, че доколкото не живее на процесния адрес, въззивницата не притежава качеството на потребител, настоящият съдебен състав намира същият за неоснователен, доколкото кое лице фактически ползва имота е ирелевантно за предмета на спора, доколкото не са изложени твърдения имотът да се ползва от трето за спора лице /примерно наемател/, който от своя страна да е сключил договор с „Топлофикация София“ ЕАД. С оглед на което ответницата в качеството си на собственик на имота е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията за заплащане на топлинна енергия независимо от обстоятелството дали обитава имота лично или не.

На следващо място, неоснователно е възражението, че приложение следва да намерят разпоредбите на ЗЗП, тъй като разпоредбата на чл. 153 ЗЕ е специална по отношение на разпоредбите на ЗЗП. Нещо повече, с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017г. по тълкувателно дело № 2/2016г. на ОСГК на ВКС е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда- етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП вр. пар.

1 от ДР на ЗЗП. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие и не може да стана въпрос за 4 приложение на пар. 1 ДР ЗЗП.

По отношение на довода във въззивната жалба, че по делото не били представени акт за разпределение на кубатура, скица, справка за отчет на общ топломер, протокол за извършен монтаж и демонтаж, проверка на топломер и свидетелства за проверка на топломер, касаещи адреса й, както и изравнителните сметки, издавани на името на титуляра на партидата, въззивният съд намира, че същите са неоснователни, доколкото с отговора на исковата молба изрично е посочено, че не се оспорва размера на начислената топлинна енергия и липсва спор по отношение на претендираната сума за консумирана топлинна енергия. Посочено е, че спорът е кой е материално отговорен да плати процесната сума, а не нейният размер. Предвид процесуалното поведение на ответника не е допускана и съдебнотехническа експертиза от първоинстанционния съд, който след изслушване на становището на страните в проведеното съдебно заседание на 28.04.2025г. е приел, че същата не е необходима предвид липсата на спор по отношение на доставеното количество топлинна енергия. В този смисъл предвид липсата на оспорване на доставената топлинна енергия ищцовото дружество не е било длъжно, а и не са релевирани такива искания от страна на ответницата, да бъдат представени гореописаните документи. На следващо място, с определението от 05.03.2025г. съдът е задължил третото лице-помагач да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия през исковия период 01.05.2021г. до 30.04.2023г. С молба от 21.03.2025г.