Решение № 1331 от 10.11.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 1331 гр. Горна Оряховица, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. С.ков при участието на секретаря Силвия Д. Н.а като разгледа докладваното от Трифон П. С.ков Гражданско дело № 20254120102156 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 12 и следващите от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие подадена от Т. А. Х. срещу лицето, с което е била във фактическо съпружеско съжителство – М. Д. Н..

За конкретния акт на домашно насилие се твърди следното:

На 17.08.2025 г.,около 18 ч., молителката била с детето с в Централен градски парк в гр. Л.. Появил се ответникът, който поискал от нея да се съберат отново и да оправят отношенията си. Х. му отговорила, че могат да поддържат отношения свързани с детето им М. М. Н.. Ответникът станал агресивен, започнал да я обижда с думите: ***. Заплашил я с думите: „Ще видиш ти, какво ще ти се случи!“. Опитал се да я дръпне за раницата, която била на гърба й, както и да издърпа телефона от ръцете й. Била прегърнала с ръце детето им, когато усетила, че залита към фонтана в парка. Посочва, че акта на домашно насилие не е изолирана постъпка на ответника. Почувствала се застрашена за живота и здравето си от последния акт на насилие от ответника. За случилото се подала жалба чрез Началника на РУ-МВР гр. Горна Оряховица, от където е изпратена преписката по случая.

1

В съдебно заседание молителката се явява лично и с процесуалния си представител – адв. М. Н.а от АК - В. Търново. Иска от съда да уважи молбата като основателна и доказана.

Ответникът М. Д. Н., чрез процесуалния си представител С. Л. от АК В. Търново оспорва депозираната молба. Заявява, че скандалът е бил предизвикан от Х., която започнала да му се дръвчи. Твърди, че молителката скъсала блузата му, а дори имал и следи от нокти по него, оставени от нея.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК , намира за установено следното от фактическа страна:

В подкрепа на молбата от Т. А. Х. са представени декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от 18.08.2025 г.(стр.13) и от 03.09.2025 г. (стр.45), съдържаща подробно описание на процесния акт на домашно насилие.

Не е спорно между страните, че са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, от което имат родено на 19.02.2024 г. дете.

От приложените по делото справки за съдимост се установява, че страните са неосъждани.

От справка от гражданско деловодство на РС - Г. Оряховица се установява, че между страните е имало образувано друго гр. дело № 1131/2024 г., което е било прекратено на 27.06.2024 г. поради оттегляне на иска по ЗЗДН от страна на Т. Х..

Видно от писмо на Център за психично здраве - Велико Търново, страните не се водят на психиатричен отчет.

Приети като доказателства по делото са копия на материалите по преписка № 268000-9642/18.08.2025 г. по описа на РУ на МВР – Г. Оряховица.

От показанията на свидетелката Т.Г. – майка на молителката, се установява, че на 17.08.2025 г. дъщеря й излязла на разходка в гр. Л.. Била в централния парк на града. Свидетелката била в магазина си, който се намирал срещу парка. Виждала дъщеря си. Видяла, че ответникът се приближава към нея. Дъщеря й държала детето си на ръце, а ответника я блъскал и въртял.

Отишла към тях и го попитала, какво става. Чула го да казва, че на Т. щяла да се случи случка, че нещо лошо ще й се случи. Взела детето от ръцете на 2 дъщеря си. Чула зад гърба си ответника да вика: „Ще ви оправя, ще ви оправя!“. Детето било уплашено и ревяло. Случилото се разиграло пред фонтана в парка. В парка били една възрастна жена с внучето си и ромско семейство.

Съдът прецени показанията на Георгиева съобразно разпоредбата на чл.

172 ГПК, като ги кредитира, защото намира, че са логични, последователни и обективни, непротиворечащи помежду си и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

От показанията на водения от ответника свидетел П. И. – негова майка, се установява, че в края на м. август минала с автомобила си през центъра на гр. Л.. Видяла в парка сина си, Т., синът им и майката на Т.. Не забелязала да има драма или скандал, или нещо, което да предвещава, че ще се случи нещо лошо. Малко по-късно М. дошъл при нея. Видяла по тялото му следи от издиране от нокти, някъде покрай шията и рамото му. Фланелката му била скъсана. Забелязала, че е разгневен. Споделил й, че Т. започнала да го блъска, а малко след това посегнала и майка й, за да го удари. Знаела от сина си, че молителката след описания инцидент се е опитвала да се срещне с него.

Според нея до известно време страните много се обичали.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителката и ответникът.

От дефиницията, дадена в чл. 2 от ЗЗДН , следва, че целта на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.

В настоящия случай молбата е подадена от и срещу легитимирани по закон лица, с оглед разпоредбите на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН и предвид това, че страните по делото са били фактически съжители и имат общо дете. Също така, основана на твърдения за осъществени по отношение на молителката 3 актове на физическо и психическо насилие на 17.08.2025 г., съдът приема, че молбата е депозирана в предвидения по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН преклузивен срок.

Поради горното, същата е допустима за разглеждане.

Преценена по същество, съдът намира подадената молба за основателна:

Доказано в хода на производството е осъщественото от ответника поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените в чл. 2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява физическо и психическо такова спрямо Т. А. Х.. За този извод съдът кредитира приложените от молителката декларации от 18.08.2025 г.(стр.13) и от 03.09.2025 г. (стр.45) за осъществено спрямо нея домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН , е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН . С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН . В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направено оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. Действително, съобразно нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН , но по изложените по – горе съображения в това спорно производство ответникът не установи липсата на действия, които могат да се квалифицират като домашно насилие. Законът за защита от домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12, ал. 1 и чл.

15, ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл. 13 от ЗЗДН. Точно по този начин е защитено и правото на защита 4 на ответника в производството, който има възможността да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН , установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН , чрез представяне на съответни доказателства. В конкретния случай в съответствие със заявената от него процесуална позиция, оспорваща молбата за защита от домашно насилие и изложените в нея факти и обстоятелства, ответникът не успя да опровергаване доказателствената стойност на декларацията. Показанията дадени от водената от ответника свидетелката П. И. от една страна са откъслечни, т.к. не е присъствала по време на насилието, а от друга страна приповтарят казаното, думите на ответника. Дори и да се приеме, че по тялото на ответника е имало следи от издиране от ноктите на молителката, то няма как да се изключи, че тези рани са му нанесени вследствие на защита и отблъскване на нападението му.

Във връзка с изложеното настоящият съдебен състав приема, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от 18.08.2025 г.

(стр.13) и от 03.09.2025 г. (стр.45) съставлява доказателство, доколкото същата не е опровергана от насрещните доказателства на ответника. Липсват убедителни доказателства от ответника в насока на доказване на неговите твърдения за инцидента. Константна е практиката, че обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които я оборват. Видно от горното, в конкретния случай не бяха ангажирани доказателства, които да оборят обвързващата доказателствена сила на декларацията. В случая изложеното в декларациите за психическите и физически актове на насилие на 17.08.2025 г. се подкрепя и от доказателствата по делото – както писмени такива, така и гласни доказателства, събрани посредством разпита на свидетеля Т.Г., която подробно описва случая, който е видяла непосредствено.

Индиция за осъщественото домашно насилие е и предходното образувано между страните гр. дело № 1131/2024 г. по ЗЗДН, което е било прекратено от Т. Х. на 27.06.2024 г. поради оттегляне на иска.

По изложените съображения за съда не е налице основание да не даде вяра на декларираното от Т. А. Х. и да не приеме, че на 17.08.2025 г., около 18 ч., ответникът М. Д. Н. е упражнил спрямо нея физическо и психическо насилие – като в гр. Л., пред фонтана на Централния градски площад е започнал да я обижда с думите: ***. Заплашил я с думите: „Ще видиш ти, 5 какво ще ти се случи!“. Опитал се да я дръпне за раницата, която била на гърба й, както и да издърпа телефона от ръцете й. Била прегърнала с ръце детето им, когато усетила, че залита към фонтана в парка.

Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие върху лицето и евентуалните последици. Въз основа на посочените критерии, съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН мерки, а именно да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Т. А. Х., да бъде забранено на извършителя да приближава молителката, нейното жилище, месторабота и местата за социални контакти и отдих, както и забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

Тези мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителката и ще накарат ответника да преосмисли поведението си към нея. Налагането на мерките за закрила, предвидени в закона, не е самоцелно, а следва да е адекватно и в зависимост от проявлението на домашното насилие, като същевременно следва да се държи сметка да не се навлиза необосновано в правната сфера на ответника.