Решение № 1498 от 24.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1498

20.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

V състав

На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100502212 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на

МВР-ВАРНА вх.№ 45728/10.07.2020г. срещу решението на ВРС-ХІХс-в № 2495/22.06.2020г по гр.д.№ 18233/2019г, с което е осъдена да заплати на М. С. Н. ЕГН 7606299121 от гр.Варна, сумата от 1595,55лв, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 5.11.2016г до 30.09.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 5.11.2019г до окончателното изплащане на задължението, сумата от 213,73лв, представляващ сбор от обезщетение за забава начислено считано от падежа на всяко задължение, сумата от 400лв–сторени от ищеца разноски по делото, на осн.чл.78 ал.1 ГПК, както и по бюджета на съдебната власт, по сметката на ВРС сумата от 263,82лв-дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на осн.чл.78 ал.6 ГПК и чл.1 ТДТ.

Счита решението за незаконосъобразно по изложените подробни доводи в жалбата и затова моли за неговата отмяна, като вместо това бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от М. С. Н. вх.№ 50071/27.07.2020г, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото 1 потвърждаване.

Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. и заплатено адв.възнаграждение.

Производството е образувано по исковата молба на М. С. Н. , в която излага, че през периода 5.11.2016-30.09.2019г е бил в служебно правоотношение с ответника за заеманата от него длъжност „ст.полицай“ в І-во РУ при ОД на МВР- Варна. През периода е работил нощни смени за времето от 22ч до 06ч при сумирано изчисляване на работното време.

Твърди, че през посочения период 05.11.2016-30.09.2019г е положил общо 1552часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден такъв от 1773,93часа, което изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 ЗМВР, възлизало в размер на исковата сума.

Поради изложеното отправя искане за осъждането на ответната страна да му заплати сумите /след допуснато изменение в размера на претенцията, на осн.чл.214 ГПК с определение от о.с.з. на 10.06.2020г/, както следва: главница от общо 1595,55лв, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 5.11.2016г-30.09.2019г и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-5.11.2019г до окончателното изплащане на задължението, както и 213,73лв-сбор от обезщетение за забава начислено, считано от датата на падежа на всяко задължение /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане/ до 5.11.2019г.

Претендира и присъждането на сторените по делото разноски.

Ответната страна ОД на МВР-гр.Варна е депозирала п и с м е н отговор със становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва, че през периода ищецът е заемал посочената длъжност при ОД на МВР Варна.

Възразява, че целият положен от ищеца нощен труд, както и извънредния труд са му били заплатени своевременно, на осн.чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, явяващ специален спрямо ЗДСл и КТ.

Сочи се, че процесните отношения са регулирани и от Наредба 8121з776/29.07.2016г и Наредба 8121з-908/2.08.2018г за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

Оспорва се приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал.2 и ал.3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Считат, че за ищеца са приложими само нормите на 2

ЗМВР и съответно специалните разпоредби, съдържащи се в Наредба № 8121з592/25.05.2015г и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г.

Сочи, че съгл.чл.178 ал.1 ЗМВР, изчерпателно са изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгл.чл.179 ЗМВР работното време през нощта е с продължителност от 22.00ч до 06.00ч.

Оспорват се часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

Поради горното моли за отхвърляне на предявената исковата претенция като неоснователна и недоказана и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Няма спор между страните, че през процесния период 5.11.2016г-30.09.2019г ищецът е заемал посочената длъжност „ст.инспектор“ /ВПА/ в група „Охрана на обществения ред“ в с-р „Охранителна Полиция“ към 1-во РУ при ОД на МВР-Варна и че е работил на 12-часови смени съобразно месечни графици, установено и от писмените доказателства - кадрова справка, множество платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен нощен труд за претендирания период.

Установява се по делото и че ищецът е бил възмезден за положените часове нощен труд по тарифната ставка за същия – по 0,25лв/час, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено.

Пак според същото след приравняването на часовете положен нощен труд в дневни с коефициента 1,143, и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, се получават часове извънреден труд от 226,37часа с парична равностойност 1595,55лв, незаплатена на ищеца. По отделните периоди е както следва:

75,63лв за периода м.01.10-31.12.2016г;

130,63лв за периода 1.01-31.03.2017г;

130,63лв за периода 1.04-30.06.2017г;

82,50лв за периода 1.07-30.09.2017г;

110лв за периода 1.10-30.12.2017г;

165,19лв за периода 1.01-31.03.2018г;

148,67лв за периода 1.04-30.06.2018г;

99,11лв за периода 1.07-30.09.2018г;

148,67лв за периода 1.10-31.12.2018г;

3

152,65лв за периода 1.01-31.03.2019г;

171,73лв за периода 1.04-30.06.2019г и

180,09лв за периода 1.07-30.09.2019г.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Не е спорно между страните, че поради заеманата длъжност ищецът има статут на държавен служител съгласно ЗМВР.

Основният спорен въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“. Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание и следва да бъде уважена до установения размер, на осн..чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.

Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва от датата на депозиране на ИМ-31.10-.2019г до окончателното изплащане на задължението.