Решение № 5070 от 17.08.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 17.08.2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Димитринка К.а-Младенова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №862 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 02.10.2019 год., постановено по гр.дело №5584/2019 год. по описа на СРС, ГО, 163 с-в, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Ю. К. З., извършено със заповед №4177 от 13.12.2018 год. на изпълнителния директор на „К.Б.“ АД, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Зонален мениджър продажби ЮЗ и София област“ в „К.Б.“ АД, като е отхвърлен предявения от Ю. К. З. срещу „К.Б.“ АД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за шестмесечен период, считано от 13.12.2018 год. до 13.06.2019 год. и ответникът е осъден да заплати, както следва: на ищеца на основание чл. 78, ал.

1 ГПК направените разноски по делото в размер на 333.30 лв. и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 310 лв., представляваща дължима държавна такса, а ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 100 лв.

Срещу решението в частта му, в която е отхвърлен предявения иск по чл. 344, ал. 1, т.

3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца Ю. К. З.. Жалбоподателят поддържа, че депозирал исковата си молба един месец след уволнението, като допустимия от закона 6-месечен срок за обезщетяване на преките последици от оставането без работа изтичал на 13.06.2019 год. /преди приключване на устните състезания по делото/. Представил за констатация трудовата си книжка, поискал представянето на ведомост с последната изплатена заплата за 2018 год., както и назначаването на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на размера на брутното трудово възнаграждение. Представил бил и документ за липса на трудова заетост към датата на първото съдебно заседание – 4 месеца след уволнението. Представянето на трудовата книжка за констатация било допустимо доказателствено средство, което било заявено още в исковата молба. Основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било в размер на 2 000 лв., съгласно допълнително споразумение №5136 от 01.06.2018 год. към трудов договор №4501 от 15.11.2017 год., на която база била формирана и претенцията на ищеца. По делото липсвали доказателства за получаването на по-високо възнаграждение от договореното, поради което не се поддържало и искане за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – уважен.

Ответникът по жалбата „К.Б.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част. Поддържа, че СРС бил разпределил доказателствената тежест и ищецът бил уведомен за точния вид писмено доказателствено средство, което е необходимо да представи в защита на своята теза. Тежестта на доказване била негова, а указаното доказателствено средство било официален документ /удостоверение от НАП и Бюрото по труда/, като съдът презюмирал по-голяма достоверност на официалния документ. Трудовата книжка се съставяла от страните по правоотношението и в този смисъл. Целта на представянето на такъв документ била да се види максималния срок на оставане без работа, подлежащ на обезщетяване. Не рядко страните съставяли нова трудова книжка, без да е ясна съдбата на предишната. Поради това не можело да се установи дали ищецът е започнал работа по трудов договор на ново място, респ. не можело да се установи периода на оставане без работа. Поисканото с исковата молба и допуснато от съда доказателствено средство нямало никаква доказателствена стойност. Към датата на депозиране на писмената защита от ищеца липсата на трудова заетост била с продължителност 4 месеца след уволнението, като първото съдебно заседание било проведено на 07.06.2019 год. – една седмица преди изтичането на пълния 6-месечен срок за обезщетяване поради оставане без работа и ищецът имал възможност да представи още тогава удостоверение.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „К.Б.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че ищецът не оспорвал, че наведените фактически обстоятелства съставляват дисциплинарно нарушение, като единствено противопоставял тезата, че е технически невъзможно процесният автомобил да развие скорост от 212 км/ч.

Първоинстанционният съд бил приел, че заповедта за уволнение е мотивирана.

Единственият спорен между страните въпрос бил свързан с това дали действително ищецът е извършил твърдяното от ответника дисциплинарно нарушение, послужило като основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.

Нямало спор, че деянията, за които от ищеца били поискани обяснения и била наложена санкция сами по себе си представлявали злоупотреба с доверие. СРС обсъждал единствено скоростта от 212 км/ч., която се оказала технически неправилно отчетена поради попадане на движещия се автомобил в подлез. Вещото лице било установило изрично само този факт на неправилно отчитане и съответно не го бил установил изрично, а бил посочил, че е известно, че около пътен възел „Яна“ има мостови съоръжения. С процесната заповед за уволнение били вменени системни нарушения, като СРС не бил обсъдил показанията за движение по магистрала „Струма“, път Е 79, с.Желява, бул.“Лазар Михайлов“, в гр.София.

Нарушенията били извършени в периода от 01.11.2018 год. до 02.12.2018 год., като били докладвани на работодателя на 04.12.2018 год. Вещото лице било потвърдило наличието на скоростите с филтър над 140 км/ч., като било проверило наличието на тези записи. Първоинстанционният съд кредитирал единствено довода на ищеца, че колата не била брандирана, поради което и ищецът бил неразпознаваем като служител на марката „Пепси“ и следователно нямало как да урони престижа на работодателя. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата Ю. К. З. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на всяка една от насрещните страни, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Ю. К. З. с искова молба, с която срещу „К.Б.“ АД са били предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед №4177 от 13.12.2018 год. на управителя на ответното дружество, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; на основание чл.

330, ал. 2, т. 6 КТ; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Зонален мениджър продажби ЮЗ и София област“ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 12 000 лв. – обезщетение по чл.

225, ал. 1 КТ за периода от 13.12.2018 год. до 13.06.2019 год.,, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че не са налице твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, в т.ч. не са доказани, както и че управляваният от него автомобил не е брандиран и върху него не е обозначена нито фирмата на ответника, нито марката на продуктите, които той предлага.

Не се спори между страните, а и това е видно от представените трудов договор №4501 от

15.11.2017 год. и допълнителни споразумения към него, в т.ч. №5136 от 01.06.2017 год., че между тях е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „Зонален мениджър продажби ЮЗ и София област“, при пълно работно време и основно трудово възнаграждение от 2 000 лв. За изпълнението за възложената трудова функция работодателят предоставил на ищеца товарен автомобил „Мазда 3“ с рег.№СА 6205 ТА, за което бил съставен приемо-предавателен протокол /на л. 27 – 28 от първоинстанционното дело/.

Представен е и Правилник за вътрешния трудов ред на ответното дружество, който е връчен на ищеца.

Със Заповед №4177 от 13.12.2018 год. на управителя на ответното дружество, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на ищеца било наложено дисциплинарно наказание “уволнение” поради системни нарушения на трудовата дисциплина през периода от 01.11.2018 год. до 02.12.2018 год., изразяващи се в управление на поверения му автомобил със изключително завишени стойности на скоростта, извън разумни и обясними отклонения от максималните ограничения но скоростта в населени места и извън населени места, като по този начин е проявил самонадеяност, арогантност, недобросъвестност, нисък самоконтрол и не е изпълнил точно трудовите си задължения – чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ, чл. 48, т 5 от Правилника за вътрешния трудов ред и т. 9 от трудовия договор. Със заповедта било наредено на ищеца да бъде изплатено обезщетение по чл. 224, ал.

1 КТ – за неползван платен годишен отпуск и по чл. 221, ал. 2 КТ – в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Заповедта била връчена на ищеца на 13.12.2018 год. – обстоятелството, което не е спорно между страните.

С покана от 10.12.2018 год., връчена на 11.12.2018 год., работодателят поискал от ищеца обяснения в срок от един ден във връзка с управлението на поверения му автомобил през периода от 01.11.2018 год. до 02.12.2018 год. със завишени стойности на скоростта, посочени, ведно с дати и местоположение на превозното средство, в таблица, обективирана в поканата. В тази връзка на 12.12.2018 год. ищецът депозирал писмени обяснения, с които отрекъл да е нарушил трудовата дисциплина, в т.ч., че скоростомерът на автомобила никога не е показвал такива стойности, че превозното средство не може да достигне скорост от 212 км/ч., като е посочил също така, че техническото устройство генерира грешка и е поискал извършването на проверка за съответствие със стандарта за този тип устройства.

Установено е въз основа на допълнителното споразумение към трудов договор №5136 от 01.06.2018 год. и представените по делото фишове за заплата, че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението е в размер на 2 000 лв. /ответникът нито е релевирал твърдения, нито е ангажирал доказателства, че страните са уговорили по-нисък размер на възнаграждението – виж чл. 118 и чл.

119 КТ; видно е от фиша за заплата за м.ноември 2019 год., че ищецът е ползвал отпуск от 5 дни поради временна неработоспособност/.

В съдебното заседание във въззивното производство, проведено на 14.07.2020 год., СГС е направил констатация по оригинала на трудовата книжка на ищеца, от която се установява, че след процесното уволнение няма друго записване за започване на работа по трудово правоотношение.

От показанията на свидетелката К.С.Л., които следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни, убедителни и неопровергани от останалия доказателствен материал по делото, се установява, че върху поверения на ищеца не е била обозначена фирмата на ответника и марката на продуктите, които той предлага.

Видно е от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че от техническа гледна точка и ос оглед особеностите на терена – гр.София, бул.**************, не е било възможно процесният автомобил да достигне скорост от 212 км/ч., доколкото максималната скорост на превозното средство, посочено от производителя му, е 186 км/ч. Скоростта, която отчитала GPS системата се изчислява от промяната на координатите при движение, а не се вземала от километража на автомобила, като на местата, на които нямало GPS сигнал /като тунели, мостове, планински терени и др./ било възможно неточно изчисляване на скоростта, поради загубата на сигнала. В конкретния случай в гр.София, бул.**************, имало изграден пътен възел на две нива с тунел, който би могъл да заглуши GPS сигнала на автомобила, което от своя страна да доведе до грешно определяне на моментната скорост. Вещото лице е констатирало въз основа на данни от GPS България, че устройството, монтирано на процесния автомобил – модел FMB 120, е било изправно към 06.11.2018 год., но на 25.03.2019 год. е било демонтирано, като е приел въз основа на направена демонстрация в GPS България на работата на системата, че същата не може да бъде манипулирана /без обаче да е имал достъп до демонтираното GPS устройство/.