Решение № 2841 от 14.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2841 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20221100113339 по описа за 2022 година

Образувано е по предявени от „А.И.“ ООД срещу Върховен касационен съд на Република България, осъдителни искове за заплащане на обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди, с пр.осн. чл.2в от ЗОДОВ за сумата 41131,30лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, при разглеждане на т.д. № 779/2021 г. на ВКС, I т.о., сумата от 1 484, 07 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за сумата от 4 113, 13 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 148,41лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 16.12.2022г. — датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Релевират се доводи, че при постановяване на определение с №59/21.03.2022 г. по т.д. No 779/2021 г. на ВКС, I т.о. и определение № 375/16.06.2022 г. по ч.т.д. No 1194/2022 г. на ВКС, II т.о. са допуснати съществени нарущения на чл.6 от ЕКПЧ относно правото на ефективни правни средства за защита и правото на всеки неговото дело да бъде разгледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд с отказ от освобождаване от задължението за държавна такса за касационно обжалване, както и нарушение на чл.47 от ХОПЕС. Твърди, че с отказ от освобождаване от държавна такса за касационно обжалване, или поне намаляването й до размера на неоценим иск, ВКС е допуснал да влезе в сила, със сила на пресъдено нещо, съдебно решение по дело, водено по недопустими искове, като по този начин е санирал и делото, и двете решения - на СГС и САС. Доказателствата по делото са изисквали отмяната на допуснатото до касационно обжалване решение, но това е било нежелано. По същество оспорва правилността на постановените съдебни актове, постановени по недопустими искове поради липса на правен 1 интерес, нищожни и неправилни. В резултат на недопустимите съдебни актове дружеството е претърпяло принудително изпълнение, от което са реализирани и вреди, подлежащи на обезщетение. Поддържа с поставен отказ от освобождаване от държавна такса, ВКС да се е освободил от задължението да се произнесе за извършена спрямо дружеството несправедливост. Поддържа, че умишлено е постановен отказ от правосъдие, на база формално основание, с цел отнемане на успешен строителен бизнес на ищеца. Сочи да са претърпени неимуществени вреди за дружеството, представляващи нарушаване на имиджа на юридическото лице и уронване на престижа.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. разноски.

Претендира

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който е изложено становище за нередовност на исковата молба, респективно неоснователност на предявените искове. По същество излага доводи за неоснователност на твърденията на „А.И.“ ООД за нарушение правото му на достъп до правосъдие, тъй като достъпът до правосъдие се изразява в правото да се инициира производство пред съд, което свое право дружеството е упражнило чрез подаване на молба и частна жалба срещу постановените съдебни актове по к.т.д. № 779/2021 г. на ВКС.

Постановените откази на съдебните състави за освобождаване на ищеца от внасянето на държавна такса не представляват отказ от правосъдие, дружеството е инициирало производство пред друг контролен състав на ВКС, и е даден отговор на поставените с частната жалба съображения и възражения срещу първоначалното определение на ВКС.

Поради липсата на елемент от фактическия състав на чл.2в от ЗОДОВ, а именно допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Прокуратурата на Република България на осн.чл.10, ал.1 от ЗОДОВ излага становище за неоснователност на предявените искове.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно между страните и се установява от доказателствата, че с определение №30/25.01.2022г., постановено по т.д. № 779/2021г. по описа на ВКС, I ТО по касационна жалба на „А.И.“ ООД е било допуснато касационно обжалване на въззивно решение №12270/09.11.2020г. по в.т.д. No 741/2020г. на Софийски апелативен съд, ТК, 9 състав, в частта с която е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415, ал. 1 ГПК съществуването на вземане на „Юробанк България“ АД към „А.И.“ ООД, в качеството му на кредитополучател по договор за банков кредит „Продукт бизнес помещения“ BL 16483/30.09.2008г., изменен и допълнен с Анекс №1/02.10.2009 г. и Анекс No 2/16.11.2010 г., за следните суми: договорна лихва в размер на 41 131,30 лв. за периода 2 от 21.10.2011 г. до 24.04.2013 г.; имуществена застраховка в размер на 1 484,07 лв. за периода от 15.01.2013 г. — 24.04.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 05.08.2013г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18325/2013г. на СРС. Не е допуснато до касационно обжалване цитираното въззивно решение, в частта с която е признато за установено на осн.чл.422 от ГПК съществуването на вземане на Юробанк България АД към А.И. ООД за сума, представляваща главница в размер на 255734,93лв., ведно със законна лихва от 25,04,2013год- до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Указано е на „А.И.“ ООД в 1 седмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 852,31лв., както и последиците от неизпълнение на указанието в срок -прекратяване на производството.

„А.И.“ООД е подало молба до касационния състав по т.д. №779/2021г. с искане за освобождаване от внасяне на държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане по същество на касационната жалба на дружеството срещу допуснатото до касационно обжалване въззивно решение. Изложените доводи касаят липсата на налично имущество, а размерът на държавна такса претендиран от дружеството е прекомерен.

С определение №59/21,03,2022год. ВКС е оставил без уважение искането за освобождаване от държавната такса в размер на 852, 31лв., тъй като таксата не се явява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие на дружеството, което не е обявено в несъстоятелност и има качеството на ответник в производството по чл.422 от ГПК. В хода на делото дружеството за първи път следва да понесе разноски по делото, не е установено актуалното имуществено състояние на дружеството, както и липсват доводи за евентуална невъзможност съдружниците да набавят необходимите средства за заплащане на държавна такса.

Срещу отказа от освобождаване от такса по чл.83, ал.2 от ГПК, ищецът е депозирал частна жалба, по която е образувано ч.т.д. № 1194/2022г. пред друг състав на ВКС, 2 ТО и с Определение №256/16,06,2022год. определението за отказ от освобождаване от държавна такса е потвърдено.

Въз основа на окончателно постановен съдебен акт, с който молбата по чл.83, ал.2 от ГПК е оставена без уважение, е дадена възможност на „А.И.“ООД да изпълни указанията за внасяне на държавна такса и поради неизпълнението им с Определение

№50061/16,03,2023год. е прекратено производството по т.д. № 779/2021год. по описа на ВКС, 1 ТО; Същото е обжалвано с частна жалба вх.№ 502291/26,04,2023год. и потвърдено с окончателно определение с №123/22,01,2024год. постановено по гр.д.№ 1207/2023год. на ВКС, 1 ТО;

С оглед изложените твърдения в исковата молба, настоящият състав намира ищецът да твърди нарушение на правото на достъп до правосъдие, който създава задължение за държавите да осигурят достъп до съд, или друг определен орган, на всеки който твърди нарушение на правата му.

Достъпът до съд е заложен в текста на чл.6 и чл.13 от ЕКПЧОС, съответно чл.47 от ХОПЕС, чрез правото на справедлив процес и правото на ефективни правни средства за 3 защита.

В този смисъл съгласно чл.6, §1 от ЕКПЧОС „ всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения ... има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона“. С чл. 13 ЕКПЧОС е предвидено правото на ефективни правни средства за защита на „всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в Конвенцията, са нарушени, да има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции“.

Съгласно чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като израз на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес е предвидена възможността всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, твърди да са били нарушени, да има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в член 47 условия.

Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.

На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.

Правата защитавани в Хартата и ЕКПЧОС са идентични като съобразно чл.53 от Хартата никоя разпоредба на Хартата не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща права на човека и основни свободи, които в съответните им приложни полета са признати от правото на Съюза, от международното право и от международните конвенции, по които Съюзът или всички държави-членки са страни и по-специално от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което сочи, че тълкуването на правата по ЕКПЧОС дадено с решения на ЕСПЧ е приложимо и по отношение на правата предвидени в ХОПЕС.

Цитираните по-горе принципи следва да са гарантирани предимно на национално равнище. В конкретната хипотеза правото на достъп до съд подлежи на разглеждане по – конкретно, с оглед възможността за неговото ограничение. В този смисъл практиката на ЕСПЧ, съгласно която достъпът до съд не е абсолютно право и същото може да бъде ограничавано посредством срокове, гарантиращи бързо разглеждане на делото, възлагане на съдебни разноски, необходими по финансови съображения или с оглед осуетяване злоупотреба с предоставени права и необосновани искови претенции. Ограничението е допустимо, когато преследва законна цел, пропорционално е и не нарушава същността на самото право. / пр:, Tinnelly & Sons Ltd и други и McElduff и други с/у Великобританияi, 10 юли 1998 г., § 72, Сборник 1998-IV ; и Apostol с/у Грузия, no 40765/02, ЕСПЧ 2006-.../ .

Преследването на законна цел е свързано с осигуряване на ефективно правосъдие и добро управление на правосъдната система, а пропорционалността сочи на въвеждане на баланс между въведеното ограничение и обществения интерес.

С оглед релевираните твърдения следва да се отбележи, че въвеждането на съдебни такси не е пряко несъвместимо с правата по чл.6 от ЕКПЧОС, чл.13 ЕКПЧОС и чл.47 от ХОПЕС. В хипотеза, когато страната не е освободена от такси и разноски по силата на законова разпоредба/ пр.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, чл.620 от ТЗ и др./, то националната правна уредба съдържа възможност съдът да извърши преценка за възможността на страната да понесе финансовото бреме, с цел разглеждане на същността на спора. Разноските не следва да са „обективно неразумни“ и да са непосилни за финансовите възможности на лицето.

Преценката за обективна възможност на страната търсеща защита е конкретна за всяка дело и се извършва на база редица критерии- имуществено състояние, вероятна основателност на претенцията, вида и етапа на процедурата. В този случай е предвидена процедурна възможност за освобождаване от държавна такса, която дружеството е упражнило.

Разпечатката съдържа 32 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e9f5bf0d-ad78-4c54-9a8b-2863737d213e