Решение № 2880 от 09.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2880 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330120068 по описа за 2024 година

Предявеният иск е с правна квалификация чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от К. В. Й. против „Креди Йес“ ООД се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *** от 19.12.2019г., по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 3500 лв., с договорна лихва от 1237.01 лв., и ГПР 49.098 %.

Била начислена неустойка в размер на 2462.99 лв., а описаните суми следвало да бъдат върнати с погасяване на 18 месечни вноски, за периода от 20.01.2020г. до 21.06.2021г., всяка от по 400 лв. Твърди се, че ищцата е изплатила целия дълг. Твърди се, че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК. В нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не бил посочен начин на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същият, респ. общата дължима сума по него. Неустойката представлявала скрито оскъпяване на кредита, като ако била добавена към общата сума за плащане, посочена в договора, потребителят щял да установи, че ГПР надвишава 50 %. С това се допускало нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК и клаузата за ГПР била нищожна. Освен това поръчителството следвало да се осигури в изключително кратък срок, което било невъзможно. Неустойката била прекомерна, недействителна и на основание чл.21, ал.1 ЗПК, противоречала и на материалния закон – чл.71 ЗЗД и чл.33 ЗПК. Поради това е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 3 030 лв. недължимо платена сума след покриване на главницата по договор за потребителски кредит № *** от 19.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата. Претендирани са разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Креди Йес“ ООД е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорват като неоснователен. Доколкото по делото бил предявен само осъдителен иск счита, че едва при уважаване на установителен иск за нищожност на клауза за неустойка ще възникне интерес от предявяване на осъдителен иск за връщане на суми.

Такова производство обаче не било провеждано между страните. Следователно договорът бил валиден. Това обуславяло неоснователност на иска за връщане на суми. Клаузата на чл.8 била индивидуално уговорена, като същата била под отлагателно условие – в случай, че потребителят не предостави поръчител/и в 3-дневен срок от сключване на договора.

Размерът на неустойката бил изначално определен до точно фиксирана и определена сума, тоест заемателят бил запознат с размера на последиците, които биха настъпили при непредставяне на исканото обезпечение. Начислена била само и единствено защото заемателят не бил предоставил обезпечение в дадения му тридневен срок от подписване на договора, тоест явявала се санкция за неизпълнение. Неустойката не била неравноправна.

Договорът напълно отговарял на изискванията на ЗПК. ГПР бил фиксиран – 49.315 % и не надвишавал пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута. Процесната неустойка не била включена в ГПР, тъй като във формулата му не се включвали разходи, които потребителят заплаща за неизпълнение на задълженията си по договора. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са направените по делото разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за паричен заем № *** към искане № *** от 19.12.2019г., сключен между „Креди Йес“ ООД и К. В. Й.. Представен е и погасителен план към договора за заем.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което направените от заемополучателя вноски към „Креди Йес“ ООД са общо в размер на 6 530 лв. С направените плащания са погасени следните вземания по вид и размер – 2 975.13 лв. главница, 1 211.32 лв. договорна лихва, 2 189.44 лв. неустойка, 154.11 лв. наказателна лихва.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между К. В. Й. и „Креди Йес” ООД е сключен договор за паричен заем № *** към искане № *** от 19.12.2019г. за сумата от 3 500 лв. Съгласно договора е уговорен месечен лихвен процент от 3. 400 % и годишен процент на разходите – 49,098 %. Крайната сума, която К. Й. е следвало да върне е в размер на 4 737.01 лв. Срокът на договора е до 21.06.2021г.

В чл.6 от договора е предвидено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант и с още едно от посочените обезпечения по избор на заемателя – ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл.8 е договорено, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл.6 от договора в 3-дневен срок от сключването му или представеното обезпечение не 2 отговоря на съответните условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2 462.99 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план към договора. Видно от погасителния план плащането на неустойката по чл.8 от договора при липса на обезпечение е разсрочено на 18 бр. вноски, в размер от по 136.84 лв. месечно, при което общият размер на всяка от погасителните вноски с включена разсрочена неустойка възлиза на сумата от 400 лв.

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 ЗПК „обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Като обща дължима сума по договора е записана 4 737.01 лева, но тя не съответства на реално дължимата, тъй като в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорките по чл. 6, предвиждащи предоставянето на обезпечение и чл. 8, предвиждащи дължимостта на неустойка. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, без да може да компенсира едно евентуално повишаване на риска. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посоченият в договора годишен процент на разходите от 49.098 % и общата дължима сума– 4 737.01 лева не отговарят на действителните такива и в тях следва 3 да се включи и сумата за неустойка. Съдебната практика приема, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.

68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД. При това положение приложима е разпоредбата на чл.23 ЗПК, според която потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че по договора направените от заемополучателя плащания възлизат в общ размер на 6 530 лв., или платена над главницата по кредита е сумата от 3 030 лв., следователно същата е платена без основание и подлежи на връщане, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.11.2024г. до окончателното изплащане.

При този изход на делото и предвид направеното от ищцата искане на същата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 121.20 лв. внесена държавна такса и 200 лв. заплатен депозит за ССчЕ. В производството ищцата е представлявана от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което в полза на адв.Д. Б. следва да се присъди сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „България“ № 196, със законен представител *** да заплати на К. В. Й., ЕГН ********** от *** сумата от 3 030 лв. /три хиляди и тридесет лева/, представляваща недължимо заплатена сума по договор за паричен заем № *** към искане № *** от 19.12.2019г., ведно със законната лихвa върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба – 21.11.2024г. до окончателното изплащанe.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „България“ № 196, със законен представител *** да заплати на К. В. Й., ЕГН ********** от *** сумата от 321.20 лв. /триста двадесет и един лева и 20 ст./ направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „България“ № 196, със законен представител *** да заплати на адв. Д. Б. от *** сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение по 4 чл.38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5