Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 230 от 16.10.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 315/2025
Вид
Решение № 230
Подписан
16.10.2025
Състав
Калин Трифонов Тодоров, Христо Николов Христов, Пламен Калинов Кучев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Враца, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Галя Цв. И. като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20251400500315 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 5094/09.07.2025г., подадена от К.

Х. И., ЕГН ********** от гр.Роман, чрез адв. К. Т. ВрАК, против решение № 45 от 14.03.2025 г. по гр. д. № 1174/2024г. по описа на PC - Мездра за 2023 г. в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от нея против Община Роман, представлявана от кмета В. Р., обективно съединени искове за отмяна на Заповед № 95/02.10.2024 год. на кмета на Община Роман, с която на осн. чл.44, ал.2 ЗМСМА и чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение като незаконосъобразна, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***” в Домашен социален патронаж - Роман и заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер 9 000 лв. за времето, през което е останала без работа - за периода от 02.10.2024 год. до 02.04.2025 год., ведно със законната лихва, начиная от 16.10.2024 год. до окончателното изплащане; с която е отхвърлена претенцията й за заплащане на обезщетение по чл.220 от КТ в размер 3000 лв., както и претенцията й за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 КТ за разликата над 1 320.83 лв. до пълния претендиран размер от 1500,00 лева, и е осъдена да заплати на Община Роман деловодни разноски по компенсация в размер 800 лв.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено в противоречие със събраните доказателства, при непълнота и неправилност на обсъждането им и в разрез с доказателствата по делото и смисъла на закона. Не споделя 1 мотивите на съда, като твърди, че в същите не се коментират и обсъждат доказателствата - частично щатно разписание, лично негативно отношение към нея от страна на работодателя, липса на реално съкращение на щата, липса на подбор, назначаване на друго лице и увеличение броя на персонала.

Поддържа, че представените по делото щатни разписания са частични, че в присъствената справка длъжността й е отразена само като „***“, въпреки че в заповед № 95 от 02.10.2024 година на Кмета на Община Роман заеманата от нея длъжност е „***“, както и че в приемо-предавателните протоколи е отразено, че е МОЛ, какъвто е и новоназначения „***“ - МОЛ. Посочва, че от Заповед № 982 от 22.07.2024 година на Кмета на Община Роман, е видно, че не е налице съкращение, а дори напротив - увеличение на броя на персонала от 9,5 на 10 броя. Изтъква също, че не е извършван подбор, а е извършена оценка на работата й, видно от докладна с вх. № 6100-7 от 08.07.2024 г., че в ДСП Роман на трудови договори има и назначени пенсионери, които „съкращението“ не е засегнало. Твърди, че от длъжностната характеристика на новоназначената В. Т. се установява пълно съответствие с нейната такава, а дори и да се приеме, че такова не е налице, то правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение е съвсем различно от ползваното от ответника такова. Моли съда да отмени постановеното първоинстанционно решение и уважи исковите претенции изцяло като й присъди направените разноски пред второинстанционния съд.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Община Роман, БУЛСТАТ: ***, с адрес и седалище на управление: ***, представлявана от кмета В. Г. Р., чрез пълномощника адв. Р. А. от АК-Враца, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при стриктно съблюдаване както на материалния закон, така и на съдопроизводствените правила. Твърди, че по делото е доказано, че за извършеното съкращаване на щата е извършен подбор при спазване на нормативните изисквания от работодателя - от приложените длъжностни характеристики на длъжността „***“ и длъжността „***“ се установява, че има съществени разлики в трудовите функции с оглед характера и естеството на работа, включени са и нови по своята характеристика трудови функции, което дава основание да се приеме, че е налице реално съкращение на щата.

Поддържа, че по делото е установено, че в новото щатно разписание в сила от 22.07.2024 г. за заеманата от въззивницата длъжност "***” не е предвидена щатна бройка, поради което е налице реално съкращаване в щата. Посочва, че в производството не са установени факти и обстоятелства, които да обосноват извод за недобросъвестност от страна на работодателя, тъй като не е установено промените в щатното разписание да са направени единствено с цел уволнението на ищцата. Моли съда, да остави без уважение въззивната жалба и потвърди обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано, и да й присъди направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

2

Във въззивното производство страните, чрез процесуалните си представители, поддържат съответно жалбата и отговора на същата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд - Мездра е сезиран с искова молба от К. Х. И., с която е предявила против Община Роман обективно съединени искове за признаване на уволнението й, извършено със Заповед № 95/02.10.2024 год. на кмета на Община Роман, на осн. чл.44, ал.2 ЗМСМА и чл.328, ал.1, т.2 от КТ съкращение в щата, за незаконно и неговата отмяна, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „***“ в „Домашен социален патронаж-Роман“, за заплащане на обезщетение за периода 02.10.2024 г. 02.04.2025 год., в който е останала без работа, поради уволнението в размер 9 000 лв. - искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, начиная от 16.10.2024 год. до окончателното изплащане; искове за заплащане на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер 1 500 лв. и на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер 3000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от възникване на задълженията, до окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че със Заповед № 95 от 02.10.2024 година на Кмета на Община Роман трудовото й правоотношение с Общината е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращение на щата, след извършен подбор при спазване разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ. Смята, че оспорваната заповед е издадена при нарушение на материалните разпоредби на закона, като твърди, че не е налице реално съкращение на щата, както и че не е извършван подбор, съгласно разпоредбата на чл.329 КТ, но дори и да е извършен такъв, то същият е формален. Поддържа, че след уволнението й на същата длъжност е назначено друго лице - В. Т.. Посочва, че е заемала длъжност на материално отговорно лице (МОЛ), видно и от сключения на 30.04.2013 година трудов договор, както и от допълнително споразумение към същия от 30.04.2014 година, поради което срокът на предизвестие, договорен в т. 11 от трудовия договор, е три месеца, но не повече от остатъка на срока на договора, като в т.9 от допълнителното споразумение изрично е посочено, че непредоговорените условия на трудовия договор остават същите, което обуславя интереса й да предяви и иск по чл.220, ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие в размер на два месеца.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната Община Роман, представлявана от кмета В. Р., е подала писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Навежда доводи за законосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, съобразно разпоредбата на чл.328, ал. 1 от КТ.

Твърди, че К. Х. И. е започнала работа в ДСП по Трудов договор ***/2013 г., като считано от 02.01.2024 г. на основание Допълнително споразумение № 3

41/02.01.2024 г. към трудовия договор е заемала длъжността „*** ДСП“.

Поддържа, че със Заповед № ЗК-981/22.07.2024 г. на Кмета на Община Роман, на основание чл.329, ал.1 от КТ вр. с чл.9, ал.1 и ал.4 от Наредба № 29 за дейността на домашен социален патронаж и утвърдено щатно разписание на ДСП, е извършено съкращение на щата като е съкратена длъжността „*** *** ДСП“, заемана от ищцата към този момент, а със Заповед № ЗК982/22.07.2024 г., считано от същата дата, е утвърдено ново длъжностно щатно разписание, в което числения състав на ДСП - общ. Роман е намален на 10 /десет/ броя. Посочва, че ДСП функционира в рамките бюджет и щатните бройки в ДСП се разкриват и закриват от кмета на Общината в зависимост от наличието на финансови средства. Изтъква, че в ДСП-Роман е налице и намаляване обема на работа, като от „Списък по населени места за брой хранещи се към 30.06.2024г., на които се предоставя услугата от ДСП - общ.

Роман" се установява, че потребителите са 93 на брой. Изтъква също, че със Заповед № ЗК-981/22.07.2024г. на Кмета на Община Роман е определен съставът на комисията, която е следвало да извърши подбор, критериите „Квалификация“ и „Качество и начин на изпълнение на поставените задачи“, срокът - до 26.07.2024 г., и лицата, между които да се извърши подбора. Също така от зам.-кмета на Община Роман - С. Т., е отправена писмена докладна с вх. № 61000-7/02.07.2024г., в която е изразена необходимостта от служител, който умее да организира и борави с офис техника поне на средно ниво.

Твърди, че е извършен нужния подбор, при спазване на всички изисквания на закона, което е отразено в Протокол от 26.07.2024 г.: комисията е извършила преглед на щатното разписание на ДСП и преценка за квалификацията и начина на изпълнение на възложените задачи от служителите, заемащи съкратената длъжност „*** - ***“ и сходна на нея длъжност „Специалист СУ“.

Именно в резултат на извършения подбор е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, която е с по-нисък брой точки. По един от критериите - „Качество и начин на изпълнение на поставените задачи“, ищцата е получила 17 т., които значително се различават от получените от другото лице - 40 т., като в протокола е отбелязано и единодушното мнение на членовете на комисията, че ищцата К. Х. И. понякога има грубо и неуважително държание към ръководството; че се затруднява или не желае да работи по няколко неща едновременно, като на няколко пъти отказва да изпълнява възложените задачи. Твърди, че назначената с трудов договор ***/01.10.2024г. В. Т. заема позиция с различни длъжностни спецификации и умения, поради което счита твърдението на ищцовата страна, че същата е назначена на същата длъжност за необосновано и неотговарящо на действителността. Със законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, смята, че предявеният от същата иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване на уволнението й за незаконно и за неговата отмяна, следва да бъде отхвърлен изцяло. Липсата на незаконност на уволнението и на основания за неговата отмяна предопределят и неоснователността на акцесорния иск за възстановяване на предишната 4 работа, поради което смята, че и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло. Поддържа, че изложеното обуславя и липсата на основания за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ на ищцата за оставането без работа поради незаконност на уволнението за времето след прекратяване на трудовото правоотношение. Наред с това посочва, че ищцата е предявила исковите си претенции по чл.225 от КТ за времето от 02.10.2024 г. - до един бъдещ период 02.04.2025 г. /който още не е настъпил/, поради което иска за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа поради обявяването за незаконно уволнението на ищцата за периода следващ последното съдебно заседание по делото пред Районен съд-Мездра, до изтичането на шест месечния период е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Изтъква, че претенцията й е за сумата 9 000 лв. за 6 месеца или 1500 лв. месечно, а видно от представеното Удостоверение № 9400-2125 от 01.11.2024г., брутното трудово възнаграждение на ищцата за м. 9/2024 г. е в размер 1320,83 лв. и това би следвало да е основата на претенциите й на база един месец и тази сума признава като основа за изчисление на дължимите й обезщетения. По отношение на исковата претенция с основание чл.222, ал.1 от КТ ответникът заявява, че в Заповед № 95/02.10.2024 г. на Кмета на Община Роман, е посочено, че дължимото обезщетение на ищцата по чл.222, ал. 1 КТ е в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа, но за не повече от 1 месец, а видно от Удостоверение № 9400-2125 от 01.11.2024г, брутното трудово възнаграждение на ищцата за м.9/2024 г. е 1320,83 лв. и това би следвало да е основата на претенциите й на база един месец, т.е тази сума признава като дължима за обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ. Твърди, че към момента на входиране на исковата молба от ищцата 16.10.2024 г., не е била налице законовата предпоставка да е останала без работа в рамките на 1 месец, и това е единствената причина, дължимото обезщетение от 1592 лв. да не е изплатено. Същото е начислено според Удостоверение № 9400-2125 от 01.11.2024г. и следва да се изплати при настъпване на предпоставките. По отношение на исковата претенция с основание чл.220, ал.1 КТ ответната община излага твърдения, че с постъпването си в ДСП - общ. Роман, ищцата К. Х. И. е започнала работа на длъжност „*** ДСП“ по Трудов договор ***/2013 г., който трудов договор е срочен, по Проект BG051P0001-5.1.04-0083-С000 - „Изграждане на общинско звено за помощ и грижа в дома - Роман“ към Оперативна програма, съфинансирата от Европейски социален фонд на ЕС, като вида на трудовия договор обяснява и записаното в него предизвестие - 3 месеца. Впоследствие, при сключването на последващ трудов договор и допълнителни споразумения, с които правоотношението получава безсрочен характер, не е изрично уреден срок за предизвестие, поради което следва по аналогия да се приложи законовият такъв - 30 дни. Предизвестието е съставено и връчено лично срещу подпис на ищцата на 02.09.2024 г., като съдържа всички необходими реквизити за действителността му; същото е спазено от страна на Община 5