Определение № 2552 от 22.08.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2552 гр. София, 22.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Х.а като разгледа докладваното от Анжелина Х.а Касационно търговско дело № 20258002900501 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ А Д срещу решение №195 от 08.10.2024г., постановено по в.гр.д. №150 по описа за 2024г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново в частта, с която след частична отмяна на решение №5/14.01.2022г. по гр.д. №283/2021г. по описа на Окръжен съд-Габрово е осъден ответникът ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 да заплати на И. Б. Х.– малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител Б.Х. Х. от гр. Плачковци, сумата 15 000 лева /разликата над присъдените 35 000 лева до 50 000 лева/ допълнително обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие на ПТП на 06.10.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2020г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е потвърдено решението за уважаване на иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същото ПТП за сумата 15 000 лева, представляваща разликата над 20 000 лева до 35 000 лева, ведно със законната лихва от 27.11.2020 г. до окончателното изплащане. В частта, с която е уважен искът за сумата 20 000 лева –обезщетение за неимуществени вреди, първоинстанционното решение е влязло в сила.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилнопостановено при нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Касаторът твърди, че въззивният съд необосновано е приел, че в резултат на ПТП ищецът е получил тежка телесна повреда, както и че не може напълно да бъде възстановен от получената травма. Поддържа и 1 доводи, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е обсъдил всички доказателства по делото, допуснал е нарушение и на материалния закон и не е съобразил задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, като в резултат е определил завишен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост.

Оспорва като необоснован и извода на решаващия съдебен състав, че няма съпричиняването на вредите по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД от пострадалия. Счита, че именно неполагането на нужните грижи за безопасността на детето от негова майка е и основна причина на настъпването на процесното събитие и вредите от него. Твърди, че неправилно е определен и началният момент, от който се дължи лихва върху присъденото обезщетение, тъй като не е била посочена банкова сметка на пострадалото малолетно лице, по която да бъде преведено обезщетението. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се отхвърли изцяло иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 30 000 лева, представляваща разликата над 20 000 лева до 50 000 лева. Претендира присъждане на разноски за трите инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

Касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които обобщено се свеждат до въпросите относно задължението на въззивния съд да обсъди всички относими доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, като изложи мотиви относно правнорелевантните факти и обстоятелства при определяне на обезщетение по чл.52 ЗЗД и за приложимите критерии при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД. Счита, че тези въпроси са обусловили изхода на спора, като са разрешени в противоречие със задължителната практиката на ВКС, обективирана в т.11 ППВС №4/1968г., както и в практиката, обективирана в цитираните решения по чл.290 ГПК. Поддържа и твърдение, че решението е очевидно неправилно.

Ответникът

И. Б. Х., действащ чрез своята майка и законен представител А. Й. оспорва касационната жалба, като поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационен контрол. Намира, че не е налице и основание за неговата отмяна, тъй като е правилно- законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски – адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.

От страна на И. Б. Х., действащ чрез своята майка и законен представител А. Й. е подадена насрещна касационна жалба срещу решение №195 от 08.10.2024г., постановено по в.гр.д. №150 по описа за 2024г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение №5/14.01.2022г. по гр.д. №283/2021г. по описа на Окръжен съд-Габрово за 2 отхвърляне на иска за сумата над 50 000 лева до претендираните 60 000 левачастична претенция от 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Въззивното решение е постановено по реда на чл.294 ГПК- след частична отмяна от ВКС на постановеното решение №173/01.12.2022г. по в.гр.д. №221/2022г. от Апелативен съд-Велико Търново. За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 35 000 лева до 50 000 лева и да го уважи, като присъди на ищеца допълнително сумата 15 000 лева, ведно със законната лихва от 27.11.2020г. до окончателното плащане, и за да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е присъдена сумата 15 000 лева- разлика над 20 000 лева до 35 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд след преценка на доказателствата по делото стига до извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца при процесното ПТП неимуществени вреди е 50 000 лева. Решаващият състав отграничава като спорен въпрос при новото разглеждане на делото какъв е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия при процесното ПТП ищец, като съобразява, че с отменителното решение на ВКС е прието, че при определянето на размера не е отчетено дали полученият от детето белег, предвид спецификата му, ще повлияе на двигателната функция на левия крак при растежа, възможно ли е подобно засягане да бъде преодоляно чрез пластична операция и в каква степен, и как тези обстоятелства биха се отразили на психическото състояние на пострадалия.

Въззивният съд приема, че след зашиване на получената от малолетния ищец при процесното ПТП рана се е формирал хипертрофичен цикатрикс, представляващ цикатрициална болест на организма, което е наложило извършване на три оперативни интервенции в Клиниката по изгаряния и пластична хирургия за деца в УМБАЛСМ „Пирогов“ през м.март, м.юни и м.август 2023г. – след датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция. След анализ на приетите епикризи и заключението на назначената във въззивното производство СМЕ, съдът приема, че операциите са извършени под обща анестезия и ищецът е изписван след всяка с подобрение, без значими субективни оплаквания. При тези операции е направена несвободна кожна пластика - при изрязването на хипертрофичния цикатрикс се получава липса на кожа, като кожата около засегнатото място се „отпрепарира“ – отпуска се с подкожието от фасцията на мускулатурата и се приплъзва така, че двете части да се доближат, за да се 3 зашият. Въззивният състав приема, че при осъществен преглед на 08.09.2024г. е установено, че ищецът няма проблеми с двигателната активност, като се оплаквал само от болка в задколянната ямка при продължителна игра, но е констатирано, че в средата на задколянната ямка има наличие на регидна /твърда и нееластична/ съединителна тъкан, във връзка с която е назначена нова оперативна интервенция през м.октомври или м.ноември. Съдът възприема напълно заключението на вещото лице, че до 15-годишна възраст ищецът трябва да бъде наблюдаван и при появата на такава съединителна тъкан тя трябва да бъде премахвана, тъй като в противен случай хипертрофичният цикатрикс може да се превърне в келоид, който да доведе до контактура – нарушаване анатомичната активност на ставата. Именно за осуетяване на тази възможност се извършва проследяване на състоянието и операции за своевременно отстраняване на регидната съединителна тъкан и провеждане на апликации на триамценолон. Намира, че съществува реална опасност от образуване на контрактура в колянната става, което е потенциално възможно усложнение при подобен белег, избегнато до момента с извършените операции и налагащо продължаване на оперативните интервенции по график след консултации. Съдът приема, че не може да се прогнозира колко оперативни интервенции ще бъдат необходими за преодоляване на усложненията, но окончателното, трайно преодоляване е възможно. Приема също така, че с израстването на ищеца ще расте и белегът, който от 18 см през 2021г. е станал 23.5 см, а по време на пубертета хормоналната буря допълнително би могла да доведе до образуването на съединителна тъкан. Въззивният съд намира за доказано, че болките и страданията на ищеца във връзка с оперативните интервенции са били интензивни през първите до 10-15 дни след операцията, след което постепенно са отшумявали и до третия месец вече са били преодоляни, но самото възстановяване е продължило по-дълго /близо година/, провеждала се е и физиотерапия, мазане с гелове.

С оглед изложеното, решаващият състав стига до извод, че състоянието на ищеца, четири години след датата на ПТП, е много добро и полученото травматично увреждане не е довело до проблеми с двигателната му активност, а естетическият вид на белега е подобрен, като това се дължи на проведеното адекватно лечение след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд – извършените три оперативни интервенции и предстоящата със сигурност още една операция. Намира, че проведеното лечение със съпътствалите го болки, страдания и ограничения в рамките на до два месеца след всяка операция следва да бъде съобразено на основание чл.235, ал.3 ГПК. При определяне обема на вредите, съдът отчита и обстоятелството, че не се установява значително ограничение в социалнообразователната сфера /ищецът все още не е посещавал училище/; че не е бил напълно обездвижен и е можел да се обслужва сам, но за определени периоди след операциите е била затруднена нормално присъщата му детска активност. За определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и 4 факта, че травмата няма да има трайни последици и пострадалият ще бъде напълно възстановен, но също така съобразява, че лечението не е приключило и за избягване на бъдещи усложнения се очаква в рамките на следващите седем години ищецът да бъде наблюдаван и подлаган на нови оперативни интервенции, придружени с болки, страдания и ограничения.

Подчертава, че не се установява за периода след приключване на делото пред първата инстанция пострадалото дете да има психологически проблеми по повод на увреждането и начина на получаването му, каквито е имало преди да бъде предприето лечението и да бъдат постигнати констатираните по-горе резултати.

Апелативният съд намира, че с оглед гореизложените факти справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 50 000 лева, като този размер е обусловен и от социалноикономическата конюнктура в страната към датата на ПТП, израз на която са лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата към 2020г. /610 лева/ и средната работна заплата по данни на НСИ за четвъртото тримесечие на 2020г. /1437 лева/.

Съдът се позовава и на съдебната практика по сходни казуси, като приема, че в зависимост от спецификата на случая присъжданите обезщетения са близки до този размер.