Определение № 14399 от 03.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14399 гр. София, 03.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно частно гражданско дело № 20261100505144 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК

Образувано е по частна жалба от М. Н. Р. срещу протоколно определение от открито съдебно заседание от 06.04.2026 г., постановено по гр. дело № 45814/2025 г. по описа на СРС, 160 състав, с което е постановено спиране на производството по делото. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. В тази връзка излагат се съображения, че предмет на възприетия от първоинстанционния съд като преюдициален спор е отрицателен установителен иск за признаване за установено, че жалбоподателката /ответница по иска/ не е собственик на част от имота – предмет на съдебната делба, производството по която е спряно, като правото й на собственост въз основа на придобивна давност се отрича, а правата на жалбоподателката в производството по допускането на делбата се основават на наследяване.

По делото е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна по нея – Р.Ф.Б. – съделител в първоинстанцинното производство, в който се оспорва нейната основателност.

Софийски градски съд, като взе предвид изложените в частните жалби доводи и представените по делото доказателства, намира следното:

Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК очертава лимитативно кръга от обжалваеми определения на съда, като ги разграничава в две категории, както следва: 1/ преграждащи по-нататъшното развитие на делото; и 2/ изрично посочени от процесуалния закон. Обжалваното определение от 06.04.2026 г. за спиране на производството по делото попада във визираните категории, с оглед на което представлява акт, подлежащ на съдебен контрол.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд, като намира същата и за основателна.

Производството пред Софийски районен съд е образувано от М. Н. Р. против 1

Р.Ф.Б. с предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане и извършване на съдебна делба на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на изпълн.директор на АГКК, с адрес на имота – гр. София, район Лозенец, м. Витоша ВЕЦ Симеоново, м. Могилата и площ на имота от 1664 кв.м., при следните квоти – за М. Р. – ¼ идеални части от имота и за Р.Б. – ¾ идеални части от имота.

С протоколно определение от о.с.з. от 06.04.2026 г. е постановено спиране на производството по гр. дело № 45814/2025 г. по описа на СРС, 160 състав, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като в мотивите на съдебния акт е прието, че с оглед образуваното производство по предявен отрицателен установителен иск с предмет признаване за установено, че ищцата в производството не е собственик на твърдяната от нея ¼ идеална част от процесния имот, същото се явява преюдициално по отношение на производството по съдебна делба, то налице са предпоставките за неговото спиране.

В процесуалната норма на чл. 229 ГПК са посочени основанията за спиране на производството, като съгласно ал. 1, т. 4 – такова е налице, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

В случая, като преюдициално се сочи производството, образувано въз основа на предявен отрицателен установителен иск, с който се оспорва правото на собственост на ищцата по иска за делба върху претендираната от нея идеална върху поделяемия имот. При преценката си относно наличието на преюдициалност на образуваното покъсно дело по установителния иск, съдът следва да вземе предвид правните последици, които ще възникнат за страната при успешно провеждане на иска и дали те ще имат значение за правилното разрешаване на спора. В случая, тези правни последици са свързани с установяване на правното положение относно собствеността на ищцата върху част от имота по иска за делба, т.е. дали същата притежава право на собственост върху него. Дори да бъде установено, че съделителката не е собственик на частта от имота, то това не ползва другия съделител в производството по съдебна делба, доколкото с производството по установителния иск не се цели установяване правото му на собственост и върху притежаваната от другия молител част от имота. В този смисъл правото на собственост върху тази част от имота следва да подлежи на изследване в друго производство, каквото се явява образуваното по допускане на съдебна делба.

Предвид всичко гореизложено, според настоящия съдебен състав предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено, че страната по иска за допускане на съдебна делба не е собственик на част от имота не се явява преюдициален и решението по него не е от значение за правилното решаване на спора в производството по съдебна делба.

Доколкото не се установи да е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, определението за спиране на производството следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от открито съдебно заседание от 06.04.2026 г., постановено по гр. дело № 45814/2025 г. по описа на СРС, 160 състав, с което на 2 основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е постановено спиране на производството по делото.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3