Решение № 343 от 10.10.2024, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 134/2024
- Вид
- Решение № 343
- Подписан
- 10.10.2024
- В сила
- 29.11.2024
- Състав
- Валери Владимиров Събев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 95а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 343 гр. гр.Несебър, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:
Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20242150100134 по описа за 2024 годИ.
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца „*********” ЕАД срещу „ ********“ ЕООД са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 853,19 лв. – главница, представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия за периода 17.04.2023г. – 17.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 4,98 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 05.09.2023г. до 20.09.2023г. Ищецът излага, че ответникът е потребител на електрическа енергия за обект на потребление - ресторант в гр. *********, ИТН: ********, клиентски номер № *********. Навежда, че съгласно ПИКЕЕ на 17.07.2023г. от служители на ищеца по реда на чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ процесният електромер бил демонтиран и поставен в безшевен чувал с пломба за изготвяне на метрологична експертиза. Сочи, че за констатациите бил изготвен констативен протокол № ***** от 17.07.2023г. Твърди се, че от БИМ била извършена проверка на електромера, като се констатирали обстоятелства за приложението на чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ към случая.
Излага, че по този ред било начислено допълнително количество електрическа енергия от 1750 kwh - за периода 17.04.2023г. – 17.07.2023г., при отчитане на установената грешка в измерването - с протокол за метрологична експертиза № 176 от 31.07.2023г. Сочи се, че констативният протокол бил изпратен на клиента и получен от него. Навежда се, че за посочената сума била издадена фактура № 8300688466 от 24.08.2023г. С тези доводи от съда се иска предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски от исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „********“ ЕООД е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Оспорват се като неверни констатации в констативния 1 протокол от 17.07.2023г., а именно: да е подаден сигнал на телефон 112. Оспорват се като неверни констатациите в протокола за метрологична експертиза. Твърди се, че ответникът не е собственик на имот на посочения адрес, а наемател на същия за осъществяване на търговска дейност. Сочи се, че обектът не се експлоатира за месеците от октомври до юни. Излага се, че дружеството не е извършвало действия по намеса в ел. инсталацията на този обект. Обръща се внимание, че новото монтирано СТИ отчита енергия при същите показатели като демонтираното. От съда се иска да отхвърли претенциите на ищеца. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД :
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка между него и ответника, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки фактурираните суми при спазване правилата на ПИКЕЕ – чл. 50, ал. 1, б. „а“, както и размера на претенцията си.
По делото не се спори, че ответникът е потребител на ел. енергия и е в договорни отношения с „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, както и с „*********” ЕАД. Ответникът не оспорва, че е наемател на обект – ресторант/бистро, находящ се в гр. ****, ул. „*******“ № 21, като е във владение на обекта, считано от 01.07.2022г. и в това качество той е потребител на ел. енергия на посочения адрес, с ИТН: ********, клиентски номер № ********* 2.
Не се спрои, че имотът, в който е монтирано процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа. Не се спори наличието на посочената по-горе облигационна връзка между страните – по силата на действащите общи условия. Безспорно е, че електромерът на ответника е бил присъединен към електропреносната мрежа.
Спорен по делото е въпросът дали „*********” ЕАД е начислило правилно сумата от общо 853,19 лв. като корекция на сметката на ответника.
В тази връзка следва да се отбележи, че в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. са публикувани Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране. В практиката на ВКС е прието, че с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Т.е. с приемането на цитираните Правила, обнародвани на 30.04.2019г., крайният снабдител се е сдобил с правомощието да коригира сметката на клиентите, но при съблюдаването им. В този смисъл напр. Решение № 111 от 17.07.2015г., постановено по т.д. № 1650/2014г. по описа на ВКС, I т.о. Следва да се обърне внимание, че тази практика е постановена при действието на старите правила, но е изцяло относима и към новите правила, доколкото с нея принципно се урежда въпросът за наличието на действащи правила, независимо от датата на обнародването им. В Решение № 115 от 20.09.2017г. по търг. дело № 1156/2016г. на II търг.
2 отделение е прието, че крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и след влизане в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98/2013г., в сила от 16.11.2013г. В горния смисъл е и Решение № 50228 от 30.12.2022г. по гр.д. № 928/2021г. по описа на IV гр.о. на ВКС, в което е прието, че з а да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за мИ.л период, като това важи и в случаите, когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно.
Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия.
С оглед горните постановки от съществено значение по делото е въпросът дали цитираните правила са спазени при извършената корекция по чл. 50, ал. 1, б. „а” от ПИКЕЕ.
Във връзка с приложението на посочените правила, от служители на ищеца, е извършена проверка на използваното от ответника СТИ фабр. № ******** (монтирано в имота, находящ се в гр. ****, ул. „*******“ № 21, с ИТН ********), за което е съставен констативен протокол № ***** от 17.07.2024г. (на л. 31 от делото). Ответникът или негов представител не били открити по време на проверката, поради което протоколът бил подписан от свидетел – И. Р. И. (разпитана като свидетел и в настоящото производство). Копие от констативния протокол било връчено на ответника на 21.07.2023г. (видно от обратна разписка на л. 32 от делото). Видно от протокола (и от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, която се кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна в частта относно направените технически констатации във връзка с проверката) при проверката било констатирано, че електромерът е със скъсана пломба на преден капак и капачка на клемореда. При тези данни служителите на дружеството – ищец, сигнализирали на телефон 112 за проблема и извършили демонтаж на електромера – с цел метрологична проверка. Демонтираният електромер бил поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 702336 за предаване за експертиза към ГД „МИУ” РО.
В чл. 49 от ПИКЕЕ е закрепен редът за съставяне на констативен протокол. По арг. от чл. 49, ал. 1 от ПИКЕЕ при извършване на проверки по реда на тези правила операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Констативният протокол по ал. 1 се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител (чл. 49, ал. 2 от ПИКЕЕ), а при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв (чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ). В чл. 49, ал.
4 от ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите по ал. 3 в седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт. Съгласно чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с 3 нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, същото се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката. Според чл. 49, ал. 7 от ПИКЕЕ в случаите по ал. 5 операторът на съответната мрежа монтира изправни средства за търговско измерване.
От събраните по делото доказателства се установява, че всички посочени правила са спазени. Съставен е констативен протокол от 17.07.2024г., в който изрично е отбелязано, че се съставя в отсъствието на клиента, тъй като той не е открит. Протоколът е подписан от един свидетел, който не е служител на ищеца при спазване на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ. В тази връзка не следва да бъдат коментирани заключенията и изразените „съмнения“ в текста на съдебнотехническата експертиза, свързани с този свидетел, тъй като същите не попадат сред специалните знания, необходими за изготвяне на експертиза. Свидетелката И. е разпитана по делото и в разпита си потвърждава, че е присъствала на проверката, възприела е, че не място не присъства представител на проверявания обект, показани са й извършените действия, като електромерът е демонтиран пред нея и е поставен в безшевна торба. Следва да се отбележи, че в чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ липсват специфични изисквания към качеството на свидетеля и действията, които той следва да извърши, поради което в настоящия случай, чрез показанията на св. И., се доказва спазване на процедурата, като тя е станала свидетел на относимия факт и е възприела, че служителите на дружеството ищец са констатирали нередност с електромера, демонтирали са го и са го поставили в безшевна торба, а това е достатъчно, за да се потвърдят констатациите в протокола. От показанията на свидетелката се установява, че тя не е лице, работещо при дружеството ответник, а единствено позната на служителя П.С. и той й осигурявал превоз до гр.