Решение № 34 от 31.01.2023, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Търговище, 31.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Колева при участието на секретаря Анна Г. Александрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело № 20223530100414 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 и чл.410 ГПК и в условие на евентуалност осъдителни искове за същите суми.

Ищецът - „Б. П. П. Ф. С.А.“, клон България твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление от него е издадена заповед 807/30.11.2021 г. по Ч.гр.д.

№ 1693/2021 г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника: М. Х. М. от гр. Търговище да заплати на „Б. П. П. Ф.“ С.А., Париж рег.№ 542097902 чрез „Б.

П. П. Ф.“ С.А., клон България, ЕИК 204915054, със седалище в гр.

София сумите, както следва: 670.45 лв. – главница, представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит CARD-17568607, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 29.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 62.80 лв. - възнаградителна лихва за период от 01.01.2021г. до 01.01.2022г.; 53.86 лв. – мораторна лихва от 01.02.2021г. до

16.11.2021г. Посочените обстоятелства, от които произтича вземането е: Неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит CARD-17568607, сключен между страните на 31.12.2019г.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 във вр.- ал.1 от ГПК.

Ищецът основава вземането си на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-17568607, сключен на 31.12.2019г. Договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 24 месеца, обхващан периода сключване на договора до 01.01.2022 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните 1 погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.

След сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 24 месечните погасителни вноски всяка в размер на 59.14 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията. Месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора (чл. 2). Надбавката (възнаградителна лихва) се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР.

На основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 24 месечни вноски, всяка по 59.14 лева, като в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер н; действащата законна лихва за периода на забавата.

Кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 01.01.2021 г., към която дата са били заплатени 11 броя погасителни вноски.

На основание чл. 3 от договора, вземането на „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 01.02.2021г, от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането, както следва: 670.54 лв. – главница, представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит за покупка на стоки и услуги с № CREX17568607, сключен на 31.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 29.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 62.80 лв. възнаградителна лихва за период от 01.01.2021г. до 01.01.2022г.; 53.86 лв. – мораторна лихва от 01.02.2021г. до 16.11.2021г.

В условие на евентуалност – в случай, че установителният иск бъде от хвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, предявява осъдителен иск за същите суми, който има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от исковата молба на ответника.

Редовно призован в открито заседание ищецът няма упълномощен процесуален 2 представител. Постъпила е писмена молба Вх.рег.№ 7662/23.09.2022г., с която поддържа положителните установителни искове така, както са предявени и осъдителните искове, предявени в условие на евентуалност.

Ответникът - редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения по реда на чл.47 ал.6 ГПК и ЗПП особен процесуален представител на ответника – адв. Т.

В. от АК-Търговище. Същият оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.

Единственото и основно възражение на ответника е, че не е налице надлежно уведомяване за обявяването на настъпила предсрочна изискуемост. -Не са налице доказателства кредиторът да е изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване 01.02.2021г. на предсрочната изискуемост, преди депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е на 29.11.2021г. Поради, което следва да се приеме, че претендиралите суми по кредита не са изискуеми на това основание.; -Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.; - По настоящия казус е видно, че няма надлежно връчване на длъжника - документите не са достигнали до адресата, кредиторът не е предприел всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността (кредиторът има възможност за връчване чрез нотариус и т.н. начини, гарантиращи, че уведомлението ще достигне до адресата). Последните са приети като критерий, съгласно Решение №40/17.06.2015г. по т.д.

№601/2014г. на I ТО на ВКС, препращащо към Решение по дело С-327/10 от 17.11.2011г.на Съда на ЕС.; - Ищецът счита, че може да се позове на получаване на уведомлението от ответника за обявяване на предсрочна изискуемост, направено в хода на исковото производство. Това е една от четирите възможни хипотези от субективна страна с оглед на момента, в който кредиторът е упражнил правото си, разгледани в Решение по чл.290 по ГПК № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о. и на което ищецът се позовава.; Ответникът не е открит на адреса (който е постоянен и настоящ такъв) нито в хода на заповедното, нито в хода на исковото производство. В хода на исковото производство не е установена и месторабота на същия, където да му бъдат връчени съдебните книжа, като видно от изисканата справка от НАП за регистрирани трудови договори на лицето, такива няма.; - Книжата в заповедното производство, както и тези в исковото такова са връчени на ответника по реда на чл,47,чл. 1 - ал.З ГПК, поради което да е назначен особен представител - адвокат. Особеният представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК, не упражнява свои процесуално права, а тези на страната, която представлява ( в този см. т.7 от ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №6/2012г., СГТК). Принципно процесуално представителство може да произтича от закона (в случаите на изрично уредено законно представителство) или от договор. Представителството чрез особен представител , 3 макар и регламентирано от специална правна норма, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки (в този см. т.6 от цитираното вече ТР на ВКС). От това следва, че особеният представител защитава процесуални права на страната, но не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице (в случая ответник) материалноправни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника.; Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото - арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34, ал.З от ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект (в този смисъл вж. решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154 по описа за 2017 г. на БАС, решение № 2350 от 7.04.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5905/2016 г. и др.). След като особен представител и ответник очевидно нямат контакт (или правоотношение) помежду си, то длъжникът не може да се счита за уведомен за предсрочната изискуемост по кредита чрез особения представител, поради което и тя няма действие спрямо него.

Редовно призован в открито заседание ответникът се представлява от назначения от съда особен процесуален представител, който поддържа писмения отговор и моли иска да се отхвърли като неоснователен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното Ч.гр.д. № 1693/2021г. по описа на РС-Търговище ищецът Б. П. П. Ф.“ С.А., е подал на 29.11.2021г. заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответника/длъжника/ – М. Х. М.. Съдът е издал заповед № 807/30.11.2021г.г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил длъжникът да заплати: 670.54 лв. – главница, представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит CARD-17568607, сключен между страните на 31.12.2019г., , ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 29.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 62.80 лв. възнаградителна лихва за период от 01.01.2021г. до 01.01.2022г.; 53.86 лв. – мораторна лихва от 01.02.2021г. до 16.11.2021г., на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и разноските по делото. Посочено е в заповедта, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит CARD17568607, сключен между страните на 31.12.2019г. Заповедта е връчена в условията на чл.47 ал.1-5 от ГПК и съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване съществуване на вземането си против ответника. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Навсякъде в заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК се сочи договор за потребителски кредит CREX-17568607, сключен между страните на 31.12.2019г.

4

Безспорно се установи, че кредиторът - „Б. П. П. Ф.“ С.А и кредитополучателят – М. Х. М. са сключили договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX17568607 на 31.12.2019г., като е посочено изрично, че е договор за потребителски паричен кредит – за финансирани стоки и услуги – конкретно: тип на стоката – смартфон, марка SAMSUNG, модел – SM-A805FZDD GALAXY A80, 1 бр. на обща цена 999 лв.

Параметрите и условията по този договора са: обща цена на стоките 999 лв.; размер на кредита 1190.81 лв.; месечна погасителна вноска 59.14 лв.; брой вноски /без вноски , платени в търговския обект/ - 24 бр.; обща стойност на плащанията /с първоначалната вноска/ 1419.36 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ 18.93 %; лихвен процент 17.46 %.

Разпечатката съдържа 30 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e9f42c74-808c-4e88-a027-299c25a7dc25