Определение № 2085 от 05.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2085 гр. Пловдив, 05.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно частно гражданско дело № 20265300501826 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от В. Л. Г. ЕГН ********** от гр.Пловдив, чрез пълномощника адв.Г. Ч. от АК Пловдив срещу определение № 5551/07.05.2026г. по гр.д. № 3049/2026г. на РС Пловдив, с което е върната исковата молба с вх. № 38632/16.04.2026 г. по регистъра на ПдРС от В. Л. Г., ЕГН **********, против „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, и е прекратено производството по гр. дело № 3049/2026 г. по описа на ПдРС, XIII гр. състав.

Жалбоподателката излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че отрицателния установителен иск е допустим за разглеждане и исковия съд лишава потребител от възможността да се защити срущи неравноправни клауци в потребителски договор. Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за продължаване на съдопризводствените действия.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

В исковата молба жалбоподателката В. Л. Г. твърди че предявения иск от нея е допустим, независимо, че към настоящия момент пред два съдебни състава висят две свързани с това дело съдебни процеса. Единият по чл.407 ал.2 от ГПК за отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповедно производство. Вторият висящ процес е по подаденото възражение 1 по чл.423 от ГПК за нередовно връчено съобщение за издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство по ГПК.

Правилно ПРС приема, че недопустимо е роенето на идентични дела поради нетърпението на ищеца за изчерпване на първоначално избраната от него защитна процедура. Едва при приключване на заведените две отделни съдебни дела по реда на чл.407 ал.2 от ГПК и чл.423 от ГПК ще се установи има ли правен интерес от завеждането на този иск ищеца или няма такъв правен интерес. Към настоящият момент такъв правен интерес ищецът няма поради действието на нормата на чл.424 ал.1 от ГПК, която допуска искове от длъжник, по отношение на който има влязла в сила заповед за изпълнение да са допустими само по новооткрити обстоятелства. До приключване на съдебния процес по чл.423 от ГПК съдът е длъжен да приеме, че има влязла в сила заповед за изпълнение по отношение на длъжника. Ето защо настоящият отрицателен установителен иск на длъжника базиращ се на вече съществували обстоятелства към момента на узнаване на длъжника за тази заповед е недопустим. Единствено възможният съдебен процес, в който ще се реши въпроса дали има или няма редовно връчена и узната заповед за изпълнение от длъжника е този по чл.423 от ГПК, който обаче в казуса е висящ. До неговото приключване настоящият иск е недопустим по нормата на чл.424 от ГПК.

Предвид на това, въззивният съд счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран така съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5551/07.05.2026г. по гр.д. № 3049/2026г. на РС Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3