Решение № 61 от 23.02.2022, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. ХАСКОВО, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. Т. при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. Т. Гражданско дело № 20215600100301 по описа за 2021 година

Предявени са два иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД – като главен и с правно основание чл.55, ал.1, предл.2-ро от ЗЗД – като евентуален.

ИЩЦАТА – К. Т. М. твърди, че на 30.07.2013 год. с ответника сключили предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.***, целият с площ от 411 кв.м., ведно с целия находящ се в имота Самостоятелен обект в сграда – апартамент № 2, с идентификатор № ***, представляващ целия втори етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор № ***, ведно с прилежащите към апартамента ½ ид.ч. от приземен етаж в същата сграда и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, с административен адрес на имота – гр.***, ул.***, при договорена цена от 30 000 лева, която сума изплатила изцяло и в брой на продавача, в изпълнение на предвидената в чл.2 от предварителния договор, клауза, служеща като разписка за предаване на сумата. Страните по договора поели задължението да сключат окончателен договор в срок до три години от подписването на предварителния договор. Въпреки многократните покани, отправени до ответника, същият не изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху имотите в изискуемата нотариална форма, поради което и на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД моли за решение, с което съдът да обяви за окончателен предварителния договор, сключен с ответника на 30.07.2013 год. При условията на евентуалност, в случай, че главният иск 1 бъде отхвърлен, моли за решение, с което съдът осъди ответника да й заплати сумата в размер на 30 000 лева, представляваща продажната цена на имота, предмет на предварителния договор, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира присъждане на деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – К. Н. Ч. – оспорва исковете. Счита, че искът, предявен на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е погасен по давност, изтекла на 30.07.2018 год., считано от сключването на договора и от предаване на владението върху имота – 30.07.2013 год., позовавайки се на чл.9 от предварителния договор. Заявява и възражение за нищожност на предварителния договор, обосновано с липсата на платежен документ, удостоверяващ заплащането на продажната цена от 30 000 лева, поддържайки, че не е получил сумата нито в брой, нито по друг начин.

Оспорва верността на предварителния договор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.07.2013 год. страните по делото са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът се е задължил да продаде на ищцата следния недвижим имот, а именно - ½ ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.***, целият с площ от 411 кв.м., ведно с целия находящ се в имота Самостоятелен обект в сграда – апартамент № 2, с идентификатор № ***, представляващ целия втори етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор № ***, ведно с прилежащите към апартамента ½ ид.ч. от приземен етаж в същата сграда и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, с административен адрес на имота – гр.***, ул.***. Съгласно чл.2 от договора купувачът заплаща на продавача договорената между тях продажна цена от 30 000 лева изцяло и в брой към датата на подписване на договора, който да служи като разписка за предаване на сумата непосредствено преди подписването на договора. Страните са поели задължението за сключване на окончателен договор в срок до три години от подписване на предварителния договор. Съгласно чл.6 от предварителния договор продавачът е поел задължението да прехвърли имота необременен с каквито и да е вещни тежести и ипотеки, освен с учредената върху него ипотека в полза на ОББ с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с вх.рег.№ 2880 от 25.07.2013 год. на АВ при РС – ***, том I, акт № 9. Владението върху имота е предадено от продавача на купувача към момента на подписване на договора, който е предвидено да служи като протокол, удостоверяващ предаването на имота, съгласно чл.9 от предварителния договор, в чл.8 от който е договорено, че при неизпълнение на задължението за прехвърляне собствеността върху имота, продавачът дължи на купувача връщане на платената цена.

Като писмено доказателство е приет нотариален акт №

133, том IV, рег. № 3633, дело № 654, обективиращ договор за покупко 2 продажба от 25.07.2013 год., сключен между страните по делото, по силата на който ищцата, действаща чрез пълномощника си А.С.М. е продала на ответника описания по-горе имот – предмет на предварителния договор за сумата в размер на 20 000 лева, за която е договорено да бъде изплатена изцяло чрез ипотечен кредит от „ОББ“ АД, отпуснат на ответника, по сметка на ищцата. В подкрепа на твърдението си, че е заплатил на ищцата договорената покупна цена, от страна на ответника е представено дебитно авизо от 01.08.2013 год.

С покана от 19.04.2021 год., изпратена от ищцата до ответника, последният е уведомен да се яви на 29.04.2021 год. в кантората на нотариус за сключване на окончателен договор. Видно от известие за доставяне е, че пратката като непотърсена, не е получена от адресата. С нотариална покана, връчена на 19.05.2021 год., при условията на чл.46, ал.1 от ГПК, ищцата отново е уведомила ответника да се яви на 24.06.2021 год. при нотариус, за сключване на окончателен договор.

От обясненията на ищцата, дадени на основание чл.176 от ГПК се установява, че е сестра на бащата на ответника, с който живеели в една жилищна сграда, първият етаж от която се ползвал от брат й, а вторият – от нея. Преди да сключат предварителния договор, с ответника сключили договор за покупко - продажба на същия имот, защото имала спешна нужда от пари, свързана с покупка на друго жилище в гр.***, което закупила за 36 000 евро. По-късно в обясненията си посочва, че парите й трябвали за спешен ремонт на жилището в гр.***, което закупила през 2008 год. Затова продала жилището си в гр.***, като не отрича, че племенникът й – ответник по иска е привел посочената в нотариалния акт, обективиращ договора за покупко – продажба, сума от 20 000 лева, пет дни след което сключили предварителния договор, посочената в който сума от 30 000 лева я предала на ръка на ответника два дни преди сключването му. При предаването на парите, което станало в дома им нямало свидетели, защото по това време отношенията им били много добри. В този момент й трябвали спешно пари.

Неин познат – М. Н. й казал, че очаква превод и ако го получи, ще й услужи.

Същият й е се обадил по телефона след 25.07.2013 год. и я уведомил, че е получил превода и може да й даде парите. Н. й дал 30 000 лева на ръка, която сума ищцата предала на ответника в изпълнение на сключения помежду им предварителен договор, изготвен в адвокатска кантора и подписан от нея и от племенника й в дома им. От 1998 год. живеела на остров Крит, като си идвала на всеки 3 – 4 месеца. Твърди, че както към момента на сключване на договора за покупко – продажба – 25.07.2013 год., оформен с нотариален акт, така и към момента на сключване на предварителния договор – 30.07.2013 год. е била в Б.. От преди една година и половина – две, ответникът се установил да живее на втория етаж, като забранил достъпа й до него, за което през 2019 год. подала жалба до полицията. До този момент отношенията им били добри, като ответникът изразявал съгласие за сключване на окончателен договор, след което в резултат на влошаване на отношенията им, ответникът отказвал да сключат окончателен договор.

От показанията на свидетеля Н. Ч. – баща на ответника и 3 брат на ищцата се установява, че през 2012 год. непознати за него лица търсели племенника му А. – син на ищцата, който им дължал 18 000 лева.

Племенникът му, който по това време живеел в имота, находящ се в гр.***, ул.***, го помолил да го скрие, защото не разполагал с нужната сума пари и нямал от къде да ги вземе. Племенникът му и синът му израснали заедно и затова А. го помолил да му даде исканата сума пари, за да може да си оправи нещата. Затова ответникът изтеглил от банката 20 000 лева и дал парите на братовчед си. Ищцата и синът й имали уговорка за продадат етажа на Коста, който и в момента продължавал да изплаща заема, отпуснат му от банката. Не му било известно дали синът му е получавал пари от ищцата при сключването на предварителния договор. Твърди, че ищцата никога не е живяла в имота в гр.***. За обезпечение на отпуснатия на сина му кредит, банката поискала обезпечение и ищцата се съгласила да даде етажа си от къщата като обезпечение. Неколкократно молил сестра си да дойде и върне парите на банката, поради финансови затруднения на сина му да обслужва редовно кредита, като й предлагал да си вземе етажа, но ищцата му отговаряла, че ако иска банката да си го вземе. И към момента синът му плащал вноски по кредита. Свидетелят твърди, че знаел за желанието на сестра си да продаде етажа си от къщата, за което упълномощила сина си А., който говорил с майка си, че трябва да продаде имота, за да може да си върне парите. В момента синът му живеел в къщата, защото се наложило да продаде апартамента си, за да плати разходите за ток, данъци, вода, за плащането на които търсили сина му, а не сестра му. Преди това жилището се ползвало от сина на ищцата – А.. От показанията на свидетелката Г.Й. се установява, че от тридесет години живее на съпружески начала с ответника. От съвместното си съжителстване имали родени две деца. Твърди, че причината за продажбата на апартамента от страна на ищцата в полза на ответника е било желанието на последния да помогне на сина й, който дължал голяма сума пари. За целта ответникът изтеглил кредит и привел парите по сметка на ищцата, която до момента не ги била върнала. Твърди, че ответникът не й е споделял за това, че е подписвал договор да продаде отново имота на леля си, нито, че е получил от нея пари. В момента живеели на втория етаж от къщата, на който направили основен ремонт, след като продали апартамента си. Ищцата от двадесет години била извън Б.. Свидетелката твърди, че ищцата е молила ответника да помогне на сина й А., който търсел пари от други лица, включително и от брат си, но всички му отказвали. Една седмица след като синът на ищцата взел парите, заедно със семейството си заминали за Германия.

От показанията на свидетеля М.Н. се установява, че ищцата и бившия й съпруг - С.М. - първи братовчед на баща му, се развели през 2009 год. – 2010 год., но и след развода продължили да поддържат добри отношения. От брака си имали двама сина – Тодор и А.. По време на брака им, ищцата живеела в гр.***, но често пътувала до Гърция, където работела като готвач в заведение. С чичо му, който работел като международен шофьор почти не били живели в къщата в гр.***. Преимуществено живеели в гр.***. През лятото на 2013 год. ищцата поискала от него пари – 30 000 лева, 4 които й трябвали спешно за ремонт на апартамента й в гр.***. Първоначално свидетелят твърди, че не е разполагал с исканата сума, но след като чичо му казал, че ищцата е продала имота си в гр.***, му станало жал и решил да й услужи с исканата сума. Когато й дал парите, ищцата вече си била продала жилището в гр.***. Част от парите – 17 000 – 18 000 лева, с които услужил на ищцата и на бившия й съпруг, били негови спестявани от работата му като сервитьор на круизен кораб, които съхранявал в каса в жилището си, в което живеел с родителите си. Парите били предадени на бившия съпруг на ищцата от родителите на свидетеля, който по това време не бил в Б.. За останалите 13 000 лева помолил чичо си от А., който дал парите на Маркаров.

Свидетелят уточнява, че за периода от месец февруари 2013 год. до месец ноември 2013 год. е бил извън страната, както и това, че между първия разговор, проведен по телефона с ищцата, когато го уведомила, че й трябват пари до предоставянето им е бил изминал около един месец. В последствие и на части, парите му били върнати от ищцата и от бившия й съпруг.

Разпечатката съдържа 21 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e9f3b315-cb0b-4dd5-913e-061c5fb13759