Решение № 10933 от 05.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10933 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110142961 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „АПС БЕТА България“ ЕООД срещу ответника Б. В. М. установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 вр. чл.

99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 550,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 399135 от 19.02.2020 г., ведно със законна лихва за период от 08.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 111,33 лева, представляваща договорна лихва за период от 19.02.2020 г. до 19.10.2020 г., сумата 208,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 19.10.2020 г. до 26.03.2025 г., сумата 110,72 лева, представляваща неплатени дължими такси, и сумата 334,11 лева, представляваща неустойка по чл. 6.2. от Договор за потребителски кредит № 399135, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 20453/2025 по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът „АПС БЕТА България“ ЕООД твърди, че на 19.02.2020г. е сключен Договор за потребителски кредит № 399135 между „Сити кеш“ ООД и Б. В. М., по силата на който страните се договорили кредитодателят да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 550 лв., при фиксиран лихвен процент – 40,08% и ГПР – 47,83 %, а кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 8 вноски, в срок до 19.10.2020 г. Посочва, че договорът за потребителски кредит е сключен по електронен път по реда на ЗПФУР и в съответствие със ЗПК. Твърди, че кредитодателят е изпълнил надлежно задълженията си по договора, като е превел на ответника договорената заемната сума, но последният не я върнал на падежа, ведно с договорените лихви, поради което изпаднал в забава и дължал мораторно обезщетение в размер на законната лихва от датата на падежа на задължението. Твърди, че на 13.01.2022г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Сити кеш“ ООД, като цедент, и „АПС БЕТА България“ ЕООД, като цесионер, по силата на който задълженията на Б. В. М., произтичащи от Договор за потребителски кредит № 399135 от 19.02.2020 г., са прехвърлени на „АПС Бета България" ЕООД.

Сочи, че е надлежно упълномощен по договора за цесия да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне, което е направил извънсъдебно, евентуално – моли съдът 1 да зачете, че длъжникът е уведомен за цесията с приложено към исковата молба уведомление. Твърди, че поради непогасяване на дължимите суми по кредита, „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД е подало на Заявление до Софийски районен съд за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано частно гражданско дело № 20453/2025г. на СРС, 81 състав, и е издадена Заповед за парично изпълнение.

С оглед дадените от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

Моли съдът да установи дължимостта на вземанията, така както са обективирани в заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Б. В. М., чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва, че ищцовото дружество е придобило надлежно процесното вземане по договора за потребителски кредит, тъй като в последния не била уредена изрична клауза, съгласно която заемодателят да има право да прехвърля правата и задълженията на заемателя на трето лице. Уточнява, че въпреки уговореното съгласие на длъжника за прехвърляне на вземанията по всяко време и на всяко лице съгласно чл. 43, ал. 1 от приложените към исковата молба ОУ, то същите нямали по-голяма сила от сключения между длъжника и „Сити Кеш“ ООД потребителски договор, който бил индивидуално уговорен. На следващо място, оспорва предявените искове по основание и размер.

Заявява, че договорът не е подписан от страните, поради което и не следва да се приеме, че ответникът се е съгласил с описаните в него условия. Оспорва, че договорът е сключен в съответствие с чл. 8, чл. 10, чл. 11, чл. 14, ал. 2, чл. 18 о ЗПФУР.

Оспорва, че са изпълнени условията, изискванията и задълженията на кредитодателя по ЗПК, поради което и намира, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Твърди, че са налице неравноправни клаузи в договора и приложимите към него ОУ, касаещи начисляване на ГПР, договорени лихвени проценти и допълнителни такси. Твърди, че процесните суми не възлизат на претендирания размер и е налице неяснота относно формиране на претендираната сума в размер на 110,72 лева – неплатени дължими такси съгласно Тарифата. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е депозирал възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По делото е представен договор за паричен заем Кредирект № 399135/19.02.2020 г. между „СИТИ КЕШ“ ООД в качеството на заемодател и Б. В. М. в качеството на заемополучател, който не носи подписи на страните. Ищецът твърди договорът да е сключен по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Съгласно чл.6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

2

По силата на § 1, т.2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Съгласно чл.18, ал.1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: 1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 ; 3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, в какъвто смисъл е и докладът по делото.

За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ , а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (с изменено заглавие с ДВ, бр. 85 от 2017 г., както следва – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги), по силата на чл.18, ал.2 ЗПФУР.

В настоящия случай за доказване на възникналото между кредитодателя и ответника правоотношение са представени неподписани документи – договор за кредит и Общи условия към него.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУИ „електронен документ“ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), т.е. по отношение на дефиницията на последния е налице препращане към Регламента. Съгласно чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.

Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУИ), а „електронно изявление“ от своя страна е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията (чл.2, ал.1 ЗЕДЕУИ).

По делото не е представен договорът за паричен заем под формата на електронен документ. Следователно, по делото не се установява, че между кредитора и ответника е възникнало договорно правоотношение по сключен договор за заем от разстояние по реда на ЗПФУР.

Твърденията на ищеца са, че договорът е сключен по електронен път, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно чл. 18, ал.

1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За да е налице такова, то ищецът следва да установи получено от ответника електронно изявление, съдържащо съгласие за получаване на исковата сума в заем, каквото електронно изявление в случая не се установява.

По делото е представена единствено разпечатка – извлечение от електронна система – лог файл по договор за паричен заем № 399135, в която такова изявление не се съдържа.

С оглед изложеното и предвид изричните възражения на ответника да е налице сключен по реда на ЗПФУР договор, съдът намира, че ищецът не е изпълнил 3 разпределената му доказателствена тежест във връзка с установяване валидното възникване на договорно правоотношение между „СИТИ КЕШ“ ООД и Б. В. М..

За пълнота следва да се посочи и че по делото не се установява в условията на пълно и главно доказване предаване на сумата в размер на 550 лв. на ответника. По делото е представен обективиран на хартиен носител електронен документ – разписка № 2000000204795494/19.02.2020г., генерирана от ePay.bg., от която се установява, че „СИТИ КЕШ“ ООД е наредило чрез системата за електронни плащания ePay.bg извършването на паричен превод към EasyPay в полза на Б. В. М., но не и получаване на сумата чрез EasyPay от страна на ответника. По изложените съображения исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

С оглед неоснователността на предявените искове ищецът няма право на разноски по делото.

Ответникът е защитаван от назначен от съда особен представител, поради което не следва да му бъдат присъждани разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, срещу Б. В. М., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал.1 ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 550,00 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 399135 от 19.02.2020г., сумата 111,33 лева, представляваща договорна лихва за период от 19.02.2020г. до 19.10.2020г., сумата 208,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 19.10.2020г. до 26.03.2025г., сумата 110,72 лева, представляваща неплатени дължими такси, и сумата 334,11 лева, представляваща неустойка по чл. 6.2. от Договор за потребителски кредит № 399135, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 20453/2025 по описа на СРС, 81 състав.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4