Решение № 1372 от 15.10.2025, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 992/2025
- Вид
- Решение № 1372
- Подписан
- 15.10.2025
- В сила
- 21.01.2026
- Състав
- ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2, изр. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1372 гр. Велико Търново, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110100992 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „И. П.“ ЕООД, с която се иска да бъде прието за установено по отношение на А. с. – Велико Търново, че ищецът не дължи сумата от 1 200.00 лева, претендирана по изп. дело № 53/2025 г. на СИС при Районен съд – Велико Търново, за която сума е издаден изпълнителен лист по в.т.д. № 24/2016 г. на А. с. – Велико Търново, поради погасяване на задължението по давност.
Ищецът твърди, че срещу него е издаден изпълнителен лист в полза на А. с. – Велико Търново, като за събиране на вземането е образувано изпълнително дело № 933/2018 г. по описа на ДСИ при Районен съд – София, което е прекратено на 25.8.2022 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Заявява, че впоследствие по искане на ответника е образувано изпълнително дело № 53/2025 г. на СИС при Районен съд – Велико Търново, в което като взискател е посочен Окръжен съд – Велико Търново. Счита, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност.
Ответникът оспорва предявения иск. Заявява, че с влязло в сила решение по в.т.д. № 24/2016 г. на ВТАС ищецът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТАС сумата от 1 200.00 лева, представляваща държавна такса. Сочи, че въз основа на посочено решение е 1 издаден изпълнителен лист № 101/24.7.2018 г. по регистъра на ВТОС, който е изпратен за изпълнение на ДСИ при Софийския районен съд и въз основа на него е образувано изпълнително дело № 933/2018 г. по описа на СИС при СРС, прекратено на 25.8.2022 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди, че като публично, процесното вземане се погасява с 5-годишна давност, която съгласно чл. 172, ал. 2, изр. 1 ДОПК се прекъсва с издаването на акта за установяване на същото или с предприемане на действия по принудително изпълнение. Счита, че давността е прекъсната на 10.6.2021 г. с извършването на справка за банковите сметки на длъжника, след което от 1.1.2022 г. е започнала да тече нова давност, която не е изтекла. Заявява, че по тази причина е образувано изпълнително дело № 53/2025 г. на СИС при Районен съд – Велико Търново, което понастоящем е висящо.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявения иск и моли за неговото уважаване.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства се установява, че на основание изпълнителен лист от 24.7.2018 г., издаден въз основа на решение по в.т.д. № 24/2016 г. на А. с. – Велико Търново, по възлагане на Окръжен съд – Велико Търново срещу „И. П.“ ЕООД е образувано изпълнително дело № 933/2018 г. по описа на ДСИ при СРС, по което дело са извършени следните действия: на 31.7.2018 г. е отправено искане до БНБ за получаване на информация за банковите сметки на длъжника;
14.8.2018 г. е наложен запор върху установените банкови сметки на длъжника; на 4.10.2018 г. е изискана информация от ОД на МВВ – София, сектор „Пътна полиция“ за притежаваните от длъжника ППС; на 10.6.2021 г. отново е отправено искане до БНБ за получаване на информация за банковите сметки на длъжника;
25.8.2022 г. делото е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С писмо от 26.6.2024 г. на А. с. – Велико Търново издаденият изпълнителен лист е изискан от ДСИ при СРС.
2
С писмо от 3.2.2025 г. на А. с. – Велико Търново издаденият изпълнителен лист е изпратен на ДСИ при ВТРС за изпълнение, като с разпореждане от 3.2.2025 г. е образувано изпълнително дело № 53/2025 г., по което са извършени следните действия: на 24.2.2025 г. е връчена ПДИ; на 17.3.2025 г. е отправено искане до БНБ за получаване на информация за банковите сметки на длъжника, за изискване на справки от АВп, НАП, КАТ и Община Велико Търново; на 17.3.2025 г. е насрочен опис на движими вещи по седалището на длъжника.
Понастоящем изпълнително дело № 53/2025 г. по описа на ДСИ при ВТРС е висящо.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищецът е посочил факта, от който извежда основанието за отричане право то на ответника – изтекла погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на диспозитивното начало, следва да установи дали това основание за погасяване се е реализирало и само ако погасяването е настъпило поради неговото реализиране – да уважи иска.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно установената съдебна практика, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за възражение, поради което и установеното с нея парично вземане се погасява с изтичане на общата 5–годишна давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително действие започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2.26.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на 3 всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”. От друга страна, съгласно разрешението по ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, а според ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай изпълнително дело № 933/2018 г. по описа на ДСИ при СРС е образувано при действието на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като същото е прекратено на 25.8.2022 г. , тъй като в продължение на повече от две години не е поискано извършването на изпълнителни действия. В случая давността относно процесното вземане е започнала да тече на 14.8.2018 г., когато е извършено последното изпълнително действие /наложен запор върху банкови сметки на длъжника/ и е изтекла на 14.8.2023 г., което прави основателен предявения иск. Изисканата на 10.6.2021 г. справка за банковите сметки на длъжника не представлява действие за принудително изпълнение по смисъла на ТР № 2.26.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и същото не е водело до прекъсване на давността. Дори да се приеме тезата на ответника, че давността е започнала да тече на 1.1.2019 г., то същата е изтекла на 1.1.2024 г., което отново води до извод за основателност на предявения иск.
По разноските:
С оглед изхода на делото в полза на ищ еца следва да се присъдят сторените от същия разноски в общ размер от 550.00 лева, включващи държавна такса в размер от 50.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер от 500.00 лева. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото възнаграждението е в минимален размер. Искането на ищеца да му бъдат присъди разноските по изпълнително дело № 53/2025 г. по описа на ДСИ при ВТРС е неоснователно, тъй като тези разноски следва да се присъдят именно по въпросното дело, ако са налице основания за това.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. с. – Велико Търново, че правото на принудително изпълнение срещу „И. П.“ ЕООД, ЕИК 104623519 за събиране на сумата от 1 200.00 лева, претендирана по изп. дело № 53/2025 г. на СИС при Районен съд – Велико Търново, за която сума е издаден изпълнителен лист по в.т.д. № 24/2016 г. на А. с. – Велико Търново, е погасено, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА А. с. – Велико Търново да заплати на „И. П.“ ЕООД, ЕИК 104623519 сумата от 550.00 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5