Определение № 5386 от 05.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5386 гр. Варна, 05.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502309 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №89044/06.11.2024г., подадена от И. Г. И., ЕГН **********, адрес: град *, ул. „*“ № *, ет.*, срещу разпореждане № 44005/25.10.2024г., постановено по ч.гр.д. №13515 по описа за 2024 година на ВРС, с което е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Излагат се съображения за неправилност на извода на съда, че в записа на заповед е уговорен падеж на предявяване. Твърди се, че уговорката за представяне на записа на заповед при плащане е с оглед да се отбележи, че сумата е платена. Моли да бъде отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираното вземане.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. №2309/2024г. на Районен съд - Варна е образувано по заявление на И. Г. И., ЕГН **********, адрес: град *, ул. «*» № *, ет.*, с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Н. Й. Р., ЕГН **********, с адрес град *, бул. „*“ № *, ет.*, ап.* за сумата от 900 лева, дължима по запис на заповед от 27.09.2023 г. Претендира се и заплатената държавна такса в размер на 24 лева.

1

Районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение с аргумента, че падежът на претендираното вземане е уговорен на предявяване, а не са представени доказателства, че записът на заповед е предявен.

Съобразно задължителната практика на ВКС документът по чл.417 от ГПК следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане. Преценката на документа по чл.417 от ГПК се извършва за редовност от външна страна, както и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. При проверка на процесния запис на заповед се установява, че съдържа предвидените в чл.535 от ТЗ реквизити, поради което следва да се приеме за редовен от формална страна.

Падежът на ценната книга е изрично определен на конкретна дата, на която сумата е платима, т.е. падежът е определен в съответствие с чл.486, ал.1, т.4 ТЗ. Няма основание за извод, че е уговорен друг падеж по смисъла на чл.486, ал.1, т.1 ТЗ, именно поради наличието на фиксирана дата, която изрично изключва приложението на този текст.

Записът на заповед съдържа и текста „срещу представяне на този запис на заповед …. да заплатя…”, което обаче не води до извода, че падежите са два – по чл.486 т.1 ТЗ и чл.486 т.4 ТЗ, доколкото предявяване по смисъла на чл.486, ал.1, т.4 ТЗ не е уговорено в ценната книга, а и за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане, съобразно изричното разрешение по т.3 на ТР №1/2005г.

В текста на ценната книга е предвидено, че поемателят се задължава да плати на определена дата – 07.11.2023г., като при плащането да се представи записа на заповед.

Липсва друг - предхождащ или следващ по време горепосочената дата на плащане падеж, за да може да се прави констатация за наличие на „последователни падежи”, а оттам и извод за нищожност на въпросния менителничен ефект. В този смисъл са разрешени сходни казуси по т.д.№515/2011г., ч.т.д.№678/2011г. и ч.т.д. №882/2011г. на I ТО, по т. д. № 352/2019 г., I ТО, ВКС, съгласно разрешенията по които подобни записвания в текста следва да се възприемат не като кумулативно посочен и друг падеж " на предявяване", а като логично относими към гарантиране обичайно последващо плащането унищожаване на документа, респ. предаването му на длъжника - издател /чл. 492, ал. 1 ТЗ/ и към необходимото съдействие на кредитора за изпълнение задължението на длъжника, при настъпила изискуемост, съобразно иначе ясно определения в ценната книга падеж.

Поради несъвпадане крайните изводи на двете инстанции, разпореждането на ВРС следва да бъде отменено, а искането за издаване на заповед за изпълнение уважено за претендираната сума от 900 лв. по запис на заповед от 27.09.2023г.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 44005/25.10.2024г., постановено по ч.гр.д. №13515 по описа за 2024 година на ВРС, с което е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за 2 издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изп.лист срещу И. Г. И., ЕГН **********, адрес: град *, ул. „*“ № *, ет.*, за СУМАТА в размер на 900 лв., дължима по запис на заповед от 27.09.2023г., с падеж 07.11.2023г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК в полза на И. Г. И., ЕГН **********, адрес: град *, ул. „*“ № *, ет.*, за СУМАТА 900 лв., дължима по запис на заповед от 27.09.2023г., с падеж 31.11.2023г.

ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3