Определение № 35083 от 28.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35083 гр. София, 28.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110100583 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Миркат“ ООД срещу В. С. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2999,76 евро, представляваща главница по Запис на заповед от 03.01.2012 г., с падеж 03.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението – 20.02.2015 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.03.2015 г. по ч.гр.д. № 9236/2015 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че ответникът В. С. С., в качеството си на издател по Запис на заповед от 03.01.2012 г. се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на ищеца „Миркат“ ООД сумата от 2999,76 евро с уговорен падеж – 03.12.2014 г. Излага, че записът на заповед обезпечавал задължения на ответника при прекратяване, за вреди или пропуснати ползи поради виновно неизпълнение, както и дължими застрахователни премии по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на лизинговия автомобил и на данък върху МПС по сключен между страните Договор за финансов лизинг на моторно превозно средство № *** г., с предмет: предоставяне за временно и възмездно ползване на лек автомобил марка „С.”, модел „И.“ 1,3, шаси № ***, с двигател № ***, с рег. № ***. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя договорът за лизинг е едностранно прекратен от лизингодателя, но въпреки това лизингополучателят е продължил да ползва автомобила и след прекратяване на договора. Посочва, че общия размер на непогасените задължения по договора за лизинг е 11 734,04 лв., които са обезпечени чрез издаване на два записа на заповед. Твърди, че представеното от ответника в заповедното производство Споразумение за окончателно изплащане по лизингов договор № *** г. е изцяло невалидно и не е породило никакви правни последици, тъй като е съставено и подписано при престъпни обстоятелства. В тази връзка излага, че от името на „Миркат“ 1

ООД в споразумението се е подписала Г.Д., която не е разполагала с представителна власт от името на дружеството да подписва споразумения, с които се определя окончателен размер на задълженията, да опрощава задължения и да приема плащания под каквато и да е форма.

Твърди, че Г.Д. е лице, срещу което се води досъдебно производство за извършено длъжностно присвояване. Твърди, че по посоченото споразумение и подобни още 20 броя споразумения с длъжници на ищцовото дружество Г.Д. е получавала суми в брой, предадени на ръка, които впоследствие не са постъпвали по сметка на ищцовото дружество. Твърди, че чрез извършване на посоченото плащане ответникът се е опитал незаконосъобразно да се отклони от отговорност към лизингодателя. Въз основа на посоченото, моли съдът да уважи предявения иск и да присъди разноски за заповедното и исковото производства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. С. С., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че със споразумение за окончателно изплащане по лизингов договор № *** г. е заплатил всичко дължимо към лизингодателя при условията, посочени му от лицето, с което е имал контакт през цялото време на договора като представител на ответника – Г.Д.. Излага, че при условията на споразумението е заплатил незабавно оставащите суми, дължими по договора към 14.07.2014г. – 8000 лв., като се е снабдил с част от сумата със заем. Поддържа, че няма как да е знаел при плащане процесните суми, че лицето ще присвои сумите за себе си. На следващо място, оспорва представения запис на заповед като нищожен, тъй като твърди, че в него са посочени две дати на издаване – 03.01.2012 г. и 03.12.2014 г. Излага съображения за възможна техническа подправка на документа, тъй като посоченият номер на самият запис на заповед №***, който е вероятно вътрешен номер на ищеца, няма как технически да бъде генериран през 2014 г., ако записът действително е издаден през 2012 г. и обратното.

Оспорва ответникът да е подписвал записа на заповед. Релвира възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 477, ал. 1 ТЗ. Моли за отхвърляне на предявения иск.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

535 ТЗ в тежест на ищеца е да установи наличието на редовен от външна страна запис на заповед от 03.01.2012 г., отговарящ на изискванията за форма и съдържание по чл. 535 от ТЗ, издаден от В. С. С. за процесните суми, настъпване на падежа, както и валидност на въведеното от него каузално правоотношения (сключване на твърдения договор за финансов лизинг, изпълнение на задълженията по договора от страна на ищцовото дружество, наличието на договорни клаузи за неустойка при забава в плащането на лизинговите вноски и предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, както и техният размер; разноските във връзка с ползването на лизинговата вещ и техния размер), за обезпечаване на което се твърди да е издаден процесният запис на заповед.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дължимите суми по записа на заповед.

Своевременно ответникът е оспорил положения за него подпис и саморъчното изписване на името му в запис на заповед от 03.01.2012 г., поради което съдът намира, че следва да открие производство по чл. 193 ГПК относно авторството в представения по 2 делото частен документ – запис на заповед от 03.01.2012 г.

Съгласно чл. 193, ал. 3, изр. 1, тежестта за доказване неистиността на документа пада върху страната, която го оспорва.

По доказателствените искания:

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.

Следва да се уважи искането за допускане на съдебно – почеркова експертиза със следната задача: Подписът и почеркът, положени на запис на заповед № *** от 03.01.2012 г.

(л. 6 от ч.гр.д. № 9236/2015 г. ) изпълнени ли са от лицето В. С. С.?

Следва да се уважи искането за допускане на съдебно – счетоводна експертиза със задачите, посочени в исковата молба.

Следва да се уважи направеното с отговора на исковата молба доказателствено искане за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ответника, за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба, като допустими и относими към предмета на доказване по делото.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОТКРИВА производство по чл. 193 ГПК относно авторството на представения по делото частен документ – запис на заповед от 03.01.2012 г.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест на основание чл. 193, ал. 3 ГПК, е да установи в процеса оспорването си.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-почеркова експертиза, със следната задача:

Подписът и почеркът, положени на запис на заповед № *** от 03.01.2012 г. (л. 6 от ч.гр.д. № 9236/2015 г.) изпълнени ли са от лицето В. С. С.?

НАЗНАЧАВА за вещо лице М.Г.М., тел. ***.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 255,65 евро, вносими от ответника по сметка на СРС в 1 - седмичен срок от връчването на определението.

Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

3

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, посочени в исковата молба.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В.С.С., тел. ***.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 255,65 евро, вносими от ищеца по сметка на СРС в 1 - седмичен срок от връчването на определението.

Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на ответника при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.11.2026 г. от 14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните – с препис от определението, като на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5