Решение № 2479 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2479 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100514433 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Подадена е въззивна жалба от Е. В. С., чрез пълномощника адв. Х. С., срещу решение №15203/05.08.2024г., постановено по гр.д. №13014/2023г. по описа на СРС, 57 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея срещу М. И. К. иск с правно основание чл.12, ал.2 от ЗН за разликата над сумата от 6751,56 лева до пълния предявен размер от 28605 лева, представляваща сумата, с която се е увеличило наследството на общия на страните наследодател С.И.С., приживе, за което Е. В. С. е спомогнала и не е била възнаградена, както и в частта, с която е осъдена Е. В. С. да заплати на М. И. К. на основание чл.31, ал.2 от ЗС сумата от 9085 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствената ¼ ид.ч. от делбения имот през периода от 15.11.2011г. до 19.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от 19.09.2023г. до окончателното плащане, и на основание чл.30, ал.3 от ГПК сумата от 258,33 лева, представляваща дължима част от внесени данъци и такси отпадъци за делбения апартамент за периода от 15.11.2011г. до 19.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от 19.09.2023г. до окончателното плащане. В жалбата се излагат оплаквания, че в посочените 1 части решението е неправилно поради погрешно направени изчисления, необоснованост и погрешно тълкуване на закона. Направено е искане решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН да бъде уважена изцяло, а претенциите по чл.31, ал.2 от ЗС и чл.30, ал.3 от ГПК да бъдат отхвърлени.

Поддържа се, че увеличението на наследството възлизало на сумата от 28605 лева, като неправилни били изводите на първоинстанционния съд, че дължимата от М. К. сума е ¼ от наследството. Поддържа се, че искът по чл.30, ал.1 от ЗН има конститутивен характер и намаляването на завещателното разпореждане и възстановяване на запазената част от наследството на преживялата съпруга следва да се счита от влизане в сила на решението, с което искът е уважен. Неправилно първоинстанционният съд не взел предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност.

Подадена е въззивна жалба и от М. И. К., чрез пълномощника адв. Е. Г., срещу решението в частта, с която е осъдена да заплати на Е. В. С. сумата от 6751,56 лева на основание чл.12, ал.2 от ЗН, представляваща сумата, с която се е увеличило наследството на общия на страните наследодател С.И.С., приживе, за което Е. В. С. е спомогнала и не е била възнаградена, като се излагат оплаквания, че в тази част решението е неправилно и е направено искане да бъде отменено и претенцията да бъде отхвърлена. Нямало доказателства, че сумата от 3000 лева е била предоставена като дарение.

Подаден е писмен отговор от насрещната страна Е. В. С., с който жалбата се оспорва и се излагат доводи за основателност на претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя 2 от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, с изключение на определените от първоинстанционния съд период и размер, за които следва да бъде уважен иска по чл.30, ал.3 от ЗС за внесените данъци и такси отпадъци за делбения апартамент. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

С разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗН законодателят е провел принципа за недопускане на обогатяване за чужда сметка в отношенията между призованите към наследяване лица. Съгласно тази разпоредба сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза, което увеличението може да се даде в имот или в пари. За да се уважи претенция по чл. 12, ал. 2 от ЗН по делото следва да се установи, че един от наследниците е допринесъл за увеличение на наследството преди откриване на наследството. Това увеличение следва да е изразено в някаква форма - постройка, насаждения, изплащане на дълг. Това увеличение следва да е налице към момента на откриване на наследството. За увеличението на наследството сънаследникът отговаря в рамките на наследствените си права, а не за цялото увеличение.

В случая от представените писмени доказателства – платежно нареждане от 20.03.1991г., и от показанията на свидетеля В.П. – брат на съделителката Е. С., се установява, че свидетелят е предоставил на сестра си като дарение сумата от 3000 лева за погасяване на задълженията на съпрузите по договора за заем, отпуснат им за закупуване на жилището. Тази сума е била преведена по сметка на наследодателя и е използвана за погасяване на задълженията по договора за заем. Поради това правилен е изводът на първоинстанционния съд, че съделителката Е. С. е спомогнала за увеличаване на наследството с лични средства, за което не е била компенсирана, поради което претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН се явява установена по основание.

Неоснователни са поддържаните с въззивната жалба доводи за неправилно извършени от първоинстанционния съд изчисления. Съобразно установената 3 съдебна практика за размера на увеличението не е от значение колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено наследственото имущество към момента на откриване на наследството, като за увеличението на наследството сънаследникът отговаря в рамките на наследствените си права. Това е съобразено от първоинстанционния съд, като правилно е посочено, че увеличението се равнява на пазарната стойност на притежаваната от наследодателя част от имота към момента на откриване на наследството, като това увеличение следва да се понесе от двамата наследници според дяловете им от наследството.

Въззивната жалба на съделителката Е. С. срещу решението в частта, с която е уважена претенцията по чл.30, ал.3 от ЗС за сумата от 258,33 лева, представляваща дължима част от внесени данъци и такси отпадъци за делбения апартамент за периода от 15.11.2011г. до 19.09.2023г., се явява частично основателна. Искът за възстановяване на запазена част от наследството по правната си природа е конститутивен, като с постановяване на решението, с което искът е уважен, правните последици на извършеното от наследодателя дарствено или завещателно разпореждане за съответната част, с която правото на запазена част е накърнено, отпадат занапред от момента на влизане на решението в сила. От този момент лицето, чиято запазена част от наследството е накърнена, придобива съответния обем от права, посочени в диспозитива на съдебното решение. В случая решението от 09.01.2017г., с което е уважен искът по чл.30, ал.1 от ЗН, е влязло в сила като необжалвано в тази част на 21.02.2017г., и от тази дата Е. С. се легитимира като собственик на ¾ ид.ч. от процесния апартамент. Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е осъдена Е. С. да заплати на М. К. внесени данъци и такси отпадъци за апартамента за разликата над сумата от 157,57 лева до присъдения размер от 258,33 лева, или за сумата от 100,76 лева (51,52 евро) и за периода от 2011г. до 21.02.2017г., като в тази част искът следва да бъде отхвърлен.

Неоснователни са поддържаните с въззивната жалба на съделителката Е.

С. доводи, че неправилно първоинстанционният съд не е разгледал направеното от нея възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС. Тази претенция е приета за съвместно разглеждане в производството в открито съдебно заседание, проведено на 19.09.2023г., а възражението за изтекла погасителна давност е направено след 4 провеждане на пет последващи открити съдебни заседания по делото, в открито съдебно заседание на 12.04.2024г. в хода на устните състезания, поради което същото е преклудирано и правилно не е било разгледано от първоинстанционния съд.

Поради изложеното решението следва да бъде отменено в частта, с която е осъдена Е. С. да заплати на М. К. внесени данъци и такси отпадъци за апартамента за разликата над сумата от 157,57 лева до присъдения размер от 258,33 лева, или за сумата от 100,76 лева (51,52 евро) и за периода от 2011г. до 21.02.2017г., като в тази част искът следва да бъде отхвърлен, а в останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски за въззивното производство, нито да бъдат преизчислявани разноските, присъдени с първоинстанционното решение, тъй като уважената част от жалбата е в размер на 0,003% от обжалвания интерес.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

О Т М Е Н Я решение №15203/05.08.2024г., постановено по гр.д.

№13014/2023г. по описа на СРС, 57 състав, В ЧАСТТА, с която е осъдена Е.

В. С. да заплати на М. И. К. на основание чл.30, ал.3 от ЗС сумата над 157,57 лева до присъдения размер от 258,33 лева, представляваща дължима част от внесени данъци и такси отпадъци за делбения апартамент за периода от 2011г. до 21.02.2017г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. К. срещу Е. В. С. иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за сумата от 51,52 евро, представляваща част от внесени данъци и такси отпадъци за делбения апартамент за периода от 2011г. до 21.02.2017г.

ПОТВЪРЖДАВА решение №15203/05.08.2024г., постановено по гр.д.

№13014/2023г. по описа на СРС, 57 състав, в останалата обжалвана част.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6