Определение № 482 от 21.09.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 482 гр. Ловеч, 21.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ИВАН И. при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора ЦВЕТОМИР М. ПАПУРКОВ като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно частно наказателно дело № 20264300600520 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 64, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Постъпила е Жалба вх. № 4747/16.09.2026 г. от адвокат П. Р. служебен защитник на обвиняемия В. Г. Х. обвиняем по досъдебно производство № 300/2026 г. по описа на РУ „Полиция“ гр. Луковит,

Посочва, че на основание чл. 64, ал. 6 от НПК обжалва изцяло определението от 14.09.2026 г. постановено по ЧНД № 300/2026 г. по описа на РС – Луковит, с което спрямо подзащитният му е взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Счита определението за неправилно и необосновано, тъй като за да вземе съдът най тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е необходимо да са налице и трите кумулативно дадени предпоставки, а именно от приложените по делото доказателства да може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с 1 лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Изтъква, че от приложените по делото доказателства не може да се направи обосновано предположение за участието на обвиняемия в извършване на престъплението, за което е привлечен от районна прокуратура за обвиняем а именно: чл.19б, ал. 1, т. 2, вр.с чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.с чл.194, ал. 1вр. с чл. 20, ал. 2, вр.с чл. 29, ал. 1б „а „ и б „б“ от НК. Изпълнителното деяние на престъплението кражба се изразява в отнемане на чужда движима вещ в случая парична сума от 1230 € в банкноти с различен номинал от владението на водача Я.И.Я. без неговото съгласие. Твърди, че в действителност подзащитният му е бил в процесния лек автомобил марка Рено, модел „Меган Сценик“ с рег. № ****.

Посочва, че не е установено подзащитният му да е влизал в контакт с товарния автомобил, да е слизал от лекия автомобила и да е отнемал процесната парична сума от 1230 € или да е извършвал друго действие непосредствено свързано с отнемането на сумата.

Излага, че районна прокуратура обосновава обвинението си въз основа на записи от общинските камери, които записи не са иззети по ред и начин предвиден в НПК, което ги прави негодно доказателствено средство.

Твърди, че обстоятелството, че В. Х. е бил заедно с другите две лица, не е достатъчно основание да се приеме, че е съучастник /помагач/ в извършване на престъплението.

Изтъква, че липсва реална необходимост от задържане на подзащитният му, тъй като същият има постоянен адрес в гр. С, р-н С , ул.

„***“ № ****, не се е укривал и е готов да изпълнява всички задължения, които съдът му определи. Разведен е, има пълнолетни деца, работи макар и без трудов договор.

Посочва, че обвиняемият има предходни осъждания и това обстоятелство следва да бъде взето в предвид, но то не може само по себе си да замести изискването за конкретни данни за участие в настоящото престъпление и за реален риск от укриване или извършване на престъпление.

Предвид изложеното моли Окръжен съд -Ловеч да уважи настоящата 2 частна жалба, като отмени определението от 14.09.2026 година постановено по ЧНД № 300/2026 г. по описа на PC- Луковит и да определи една по-лека мярка за неотклонение на подзащитния му.

В съдебно заседание служебният защитник адвокат П. Р. посочва, че поддържа молбата за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека, като поддържа съображенията релевирани в жалбата.

Представя и становище, в което подробно аргументира основанията според него за промяна на така определената мярка, касаещи липса на опасност подзащитният му да се укрие, да извърши престъпление, относно обосновано предположение за извършено престъпление, здравословно състояние и данни за личността на подзащитния му. Акцентира, че не са събрани доказателства за участието на неговия подзащитен в престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Обвиняемият В. Г. Х. в съдебно заседание се явява лично. Излага, че поддържа заявеното от неговия защитник и моли съда да му наложи по-лека мярка. Х. заявява, че не е извършил престъплението, за което му е предявено обвинение, като поддържа аргументите посочени от адвоката му.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч - Зам. окръжен прокурор Ц. П. в съдебно заседание изразява становище, че определението на Луковитския районен съд е правилно и законосъобразно и предлага на настоящата инстанция да го потвърди. Излага съображения, че същото е подкрепено от събраните гласни доказателства, писмените и веществени такива, като излага подробни съображения.

Съдът като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните в съдебно заседание, както и събраните по досъдебно производство № 300/2026 г. по описа на РУ Луковит доказателства, приема, за безспорно установено От фактическа страна:

Досъдебно производство № 300/2026 г. по описа на РУ - Луковит е образувано на 10.09.2026 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Установява се от приложеното досъдебно производство, че с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 11.09.2026 г. обвиняемият В. Г. Х. е привлечен в качеството на обвиняем, за 3 това, че на 10.09.2026 г. в гр. Луковит, област Ловеч, ул. „С.“, пред детска градина „Звънче“, от моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“ с рег. № *****, собственост на „Ненови“ ООД гр. С., в съучастие като помагач с М.Й.К. /съизвършител/ и Х.П. И. /съизвършител/, е отнел чужди движими вещи: сумата от 1230.00 евро в банкноти с различен наминал, от владението на водача на МПС Я.И.Я. от гр. С. и собственост на дружеството, без съгласието на водача или ръководно длъжностно лице, с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е използвано моторно превозно средство - лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег. № **** и деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като деецът е бил осъждан два пъти за тежки умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода, като едното е не помалко от една година, изпълнението на които не е отложено по реда на чл. 66 от НК - НОХД № 9555/2014 г. на Районен съд - С и НОХД № 12720/2015 г. на Районен съд - С, което е престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1-во, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Постановлението за привличане на обвиняем е предявено на обвиняемия В. Г. Х. на 11.09.2026 г. като при разпита му качеството на обвиняем накратко е дал обяснения относно причината, поради която с останалите обвиняеми се е намирал в гр. Луковит.

С постановление от 11.09.2026 г. за задържане на обвиняем по чл. 64, ал. 2 от НПК обвиняемият В. Г. Х. е бил задържан за срок до 72 часа, считано от 13:55 часа на 11.09.2026 година.

Обвиняемият В. Г. Х. е роден на ***** г. в гр. С, живее в гр. С, р-н С, ул. „***-та“ № 32Б, български гражданин, с основно образование, неженен, работи в зеленчуковата борсата на С, осъждан, с ЕГН: **********.

В хода на разследването е разпитан в качеството на свидетел - Я.И.Я., изготвен протокол от 10.09.2026 г. за обиск на М.Й.К., изготвен протокол от 10.09.2026 г. за обиск на В. Г. Х., изготвен протокол от 10.09.2026 г. за обиск на Х.П. И., приложен фотоалбум от обиск на лица, Протокол от 10.09.2026 г. за оглед на местопроизшествие на АМ „Хемус“ км. 21 и приложен фотоалбум.

Горните фактически обстоятелства РС – Луковит е приел за безспорно 4 установени въз основа на наличните по делото данни и събраните до момента гласни и писмени доказателства, като на настоящия момент не са налични други доказателства противостоящи на посочените в досъдебното производство.

От правна страна:

Въззивният съд счита за обоснован извода на РС, че са налице са условията на чл. 63, ал. 1 НК за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия В. Г. Х.. В конкретния случай извода на разследващите органи и прокуратурата, обективирано в постановлението за привличане като обвиняем, а именно, че същият е причастен към предявеното му обвинение.

Привличането на В. Г. Х. като обвиняем се явява резултат от събраните, посредством проведените до момента в рамките на досъдебното производство процесуални действия, писмени, гласни и веществени доказателства, които установяват обвинителното твърдение на прокуратурата. От събраните до момента доказателства може да се направи извод и според настоящата инстанция, че обвиняемият е причастен към извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Повдигнатото обвинение по отношение на обвиняемия В. Г. Х. е за престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, извършено в условията на опасен рецидив, поради което на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 НПК реалната опасност да се укрие или извърши престъпление, е налице, ако от доказателствата по делото не се установява противното. В настоящия казус въззивната инстанция приема, че на настоящия етап не са налице събрани доказателства, от които да се направи извод, че не налице такава реална опасност, както и че са налице доказателства, които да не са съобразени от РС – Луковит.

Не е спорно, че обвиняемият Х. има местоживеене в момента гр. С, на адрес р-н С, ул. „***-та“ № 32Б, но е налице опасност да извърши престъпление, предвид факта, че е осъждан 15 пъти предимно за престъпления против собствеността и е изтърпявал реално наказания лишаване от свобода. Последното му осъждане е по НОХД № 12720/2015 г. на Районен съд - С, с присъда в сила от 23.07.2020 г. за квалифициран състав на кражба при опасен рецидив и наложено наказание лишаване от свобода за 5 срок от три години и шест месеца, което е изтърпял реално.

Определено и според настоящата инстанция трайните престъпни наклонности на обвиняемия Х. предпоставят с категоричност наличието на опасност от извършване на престъпление, която понастоящем следва да бъде преценена като действително съществуваща, още повече предвид факта, че деянието, за което е внесено обвинението, е извършено по малко от три години след като съшият реално е изтърпял наложено наказание лишаване от свобода.

Следва да се има предвид, че разследването е в начален етап, при което вземането на най-тежката мярка за неотклонение би изключила напълно възможността обвиняемият да извърши престъпление.

Както пред РС – Луковит, така и пред въззивната инстанция служебно назначеният защитник – адвокат Р. прави възражение относно липсата на доказателства за участието на подзащитния му в престъплението, за което му е предявено обвинение, което възражение настоящата инстанция приема за неоснователно.

Въззивната инстанция счита за необходимо да отбележи, че при настоящия етап на производството не се изисква пълно и категорично доказване на авторството на престъплението, каквото е необходимо при постановяване на осъдителна присъда. Съдът следва да извърши преценка дали събраните до момента доказателства позволяват да се формира обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към престъплението.

Настоящият съдебен състав приема, че такава степен на предположение е налице.

Неоснователно е оплакването на защитата, че към настоящия момент липсват каквито и да било доказателства, свързващи Х. с инкриминираното деяние. От събраните до момента доказателства се установява, че обвиняемият е бил в лекия автомобил „Рено Меган Сценик“, с който той, Х.П.

И. и М.Й.К. са се придвижвали в гр. Луковит.

По отношение на втората предпоставка настоящата инстанция също споделя извода на Районен съд - Луковит, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление.

При преценката на този въпрос съдът следва да обсъди всички 6 конкретни обстоятелства, относими към личността на обвиняемия и към характера на обвинението. В конкретния случай Х. е обвинен в престъпление против собствеността, извършено според обвинението в съучастие с две други лица и при използване на моторно превозно средство. Видно от материалите по делото, разследването се намира в начална фаза. Предстои установяване на допълнителни факти, разпит на свидетели и проверка на видеозаписи, поради което все още не са изяснени всички обстоятелства относно начина на извършване на деянието, причината за присъствието на тримата обвиняеми в района и евентуалната степен на участие на всеки един от тях, респективно доколко заявеното в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция от страна на обвиняемия, че е бил „махмурлия“, както и че не е разбрал, че другият обвиняем Х. И. е „намерил някакви пари“, е съответно на останалите доказателства по делото.