Решение № 322 от 01.08.2018, Окръжен съд - Плевен

р е ш е н и е

№ гр. Плевен, 01.08.2018 г. в името на народа плевенски окръжен съд, гражданско отделение, в откритото заседание на трети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Жанета

Димитрова при секретаря кона дочева при прокурора като разгледа докладваното от съдията Жанета

Димитрова гражданско дело № 92 по описа на съда за 2018 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Иск с правно основание чл. 45 ал. 1 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от С.И.Ц. чрез пълномощника й адвокат К.Д. от ПАК, поправена с молба от 08.02.2018 г. против Х.С.А., А.С.А. и А.М.Б., с която солидарно против ответниците е предявен иск за сумата от 105 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, подробно описани в молбата, претърпени в резултат на действия на ответниците, извършени в рамките на период от общо седем години от 01.01.2011 г. до 20.06.2017 г., съставляващи престъпление, за което са признати за виновни със споразумение по НОХД № 3385/2017 г. по описа на СпНС.

В исковата молба се твърди, че ответниците са участвали в престъпна група и са извършили следните престъпления: по чл. 159г вр. чл. 159б ал. 1 пр. 1 и пр. 4 вр. чл. 20 от НК, извършено през периода от 01.01.2011 г. до 15.02.2011 г. на територията на РБ и РГ, по чл. 159г пр. 2 вр. чл. 159б ал. 1 пр. 1 и пр. 4 вр. чл. 20 от НК, извършено през периода от 01.08.2013 г. до 13.07.2015 г. на територията на РБ и Г., по чл. 159г пр. 2 вр. чл. 159б ал. 1 пр. 1 и пр.

4 вр. чл. 159а ал. 1 пр. 1 и пр. 4 вр. чл. 20 от НК, извършено през периода от 15.04.2015 г. до 31.10.2015 г. на територията на РБългария и

Германия, описани в ИМ, за които същите са признати за виновни по силата на споразумение по НОХД № 3385/2017 г. по описа на СпНС.

Твърди се също, че в посочените в споразумението периоди ответниците са използвали ищцата за развратни действия – да предлага различни платени сексуални услуги независимо от съгласието й, като за целта е била преведена през границите. Ищцата твърди, че в резултат на преживяното през посочения по - горе период е претърпяла емоционални болки и страдания от нанасяни побои, унижения, разстройство на емоциите, разстройство на съня и сънуване на кошмари, проблеми с нервите водещи до нервни кризи, чувство на физическа и емоционална изчерпаност, неспособност за положителни емоции, като според нея всички неимуществени вреди са в резултат на оказания й психически и физически тормоз от ответниците.

В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Х.С.А. и А.М.Б. чрез пълномощника им адвокат Н.Н., в който се оспорва основателността на предявения иск.

Независимо от сключеното споразумение със Специализираната прокуратура ответниците не се считат за отговорни за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Според тях от представеното с отговора писмо от управител на клуб в гр. Лаипциг се установява, че дамите ползватели на клуба са работили свободно при съществуващите регламенти в Г., за което са заплащали входна такса и не е била налице принудителна проституция или други криминални действия.

В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.С.А. чрез пълномощника му адвокат Т.К., в който се оспорва основателността на предявения иск. Независимо от сключеното споразумение със Специализираната прокуратура ответникът не се счита за отговорен за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Твърди, че същият е изтърпявал присъда по НОХД № 3490/2014 г., което дело е приключило със споразумение на 22.12.2014 г. и със същото му е определено наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес *** за срок от една година и шест месеца, задължителни срещи със служител два пъти седмично в период от една година и шест месеца, безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа годишно за срок от една година. Твърди се, че видно от приложеното удосотверение, издадено от ОС „Изпълнение на наказанията“ гр. П. при ГДИН, че ответникът е изтърпял наказанието през периода от 06.01.2015 г. до 06.07.2016 г., който период съвпада с периода, за който се претендират вредите. Твърди се също, че по делото липсват доказателства за реално претърпени неимуществени вреди от ищцата.

В с.з. ищцата лично и чрез пълномощника си адвокат К.Д. поддържа предявения иск.

Представя спикък на разноските за сумата от 500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по делото и прави възражение за прекомерност на заплатените от ответниците адвокатски възнаграждения. В писмените бележки, депозирани по делото от адвокат Д. се обсъждат подробно събраните по делото писмени и гласни доказателства, като се твърди, че показанията на свидетелката С.В. са неверни и се поддържа предявения иск.

Ответниците Х.С.А. и А.М.Б. лично и чрез пълномощника си адвокат Н.Н. поддържат становищата си за неоснователност на иска, изложени в писмения отговор. Представят спикък на разноските за сумата от 3 680 лв. за всеки един от тях - заплатено адвокатско възнаграждение по делото. В писмените бележки, депозирани по делото от адвокат Н. се обсъждат подробно представените по делото писмени и гласни доказателства, като се прави извод, че по делото не са събрани доказателства за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на престъпленията, за които ответниците са осъдени със споразумението по НОХД №

3385/2017 г. по описа на СпНС, тъй като липсва пряка причинна връзка между престъпленията и твърдените и доказани вреди.

Ответникът А.С.А. лично и чрез пълномощника си адвокат Т.К. поддържа становището си за неоснователност на иска, изложено в писмения отговор. Представя спикък на разноските за сумата от 3 600 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по делото. В писмените бележки, депозирани по делото от адвокат К. се обсъждат подробно представените по делото писмени и гласни доказателства, като се прави извод, че по делото не са събрани доказателства за противоправни действия на ответника през периода от

01.01.2011 г. до 15.02.2011 г. и през периода от

15.04.2015 г. до 31.10.2015 г. по отношение на ищцата, както и за реално претърпени от ищцата неимуществени вреди.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Плевенският окръжен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 105 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищцата през периода от 01.01.2011 г. до 20.06.2017 г. неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания в резултат на извършвани развратни действия чрез предлагане на сексуални услуги в страната, РГ и ФРГ, независимо от съгласието й, в резултат на извършените от ответниците престъпленията, за които ответниците са се признали за виновни по силата на сключените споразумения по НОХД № 3385/2017 г. по описа на СпНС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2017 г. до окончателното й заплащане.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

За да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответните по правилата на чл. 45 от ЗЗД, в тежест на ищцата е да докаже, че е налице деликтна отговорност на ответниците като преки причинители на уврежданията, изразяващи се противоправни действия, довели до използване на ищцата за развратни действия - да предлага различни платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, извършени на териториите на страната, РГ и ФРГ, както и да докаже, че е претърпяла неимуществени вреди в резултат на уврежданията й през периода от 01.01.2011 г. до 20.06.2017 г, изразяващи се в емоционални болки и страдания.

В тежест на ответниците е да докажат възраженията си.

Не се спори между страните, а видно и от представеното по делото и неоспорено от ответниците писмено доказателство – заверен препис от протокол по НОХД № 3385/2017 г. по описа на СпНС, че са налице сключени на 21.11.2017 г. споразумения по чл. 381 от НПК между ответниците и

Специализираната прокуратура, по силата на които:

Ответникът

Х.С.А. се е признал за виновен в това, че:

В периода от 01.01.2011 г. до 20.06.2017 г. на територията на РБ, на територията на РГ и на територията на ФРГ е участвал заедно с А.С.А., Г. А. Б. и А.М.Б. в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93 т. 20 от НК – структирурано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл. 159а, чл. 159б, чл. 159г от НК, за които е предвидено наказание повече от три години, като групата е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 т. 2 вр. ал. 2 от НК;

В периода от 01.01.2011 г. до 15.02.2011 г. на територията на РБ и на територията на РГ в съучастие, като извършител с лицето А.С.А. /който я е транспортирал с автомобил – черно „***“/, в изпълнение на решение на организирана престъпна група, състояща се от А.С.А., Г. А. Б. и А.М.Б. е набрал и приел в хотел в гр.

А., РГ отделно лице – С.И.Ц. с цел да бъде използвана за развратни действия - да предлага различни платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като лицето е преведено през границата на страната /през границата на РБ и РГ/- престъпление по чл. 159г вр. чл. 159б ал. 1 пр. 1 и пр. 4 вр. чл. 20 от НК,

В периода от 01.08.2013 г. до 13.07.2015 г. на територията на РБ и на територията на ФРГ в съучастие, като извършител с лицето А.С.А. /който я е приел в „С*******“, находящ се на ул. „******“ № *** в гр. Л., ФРГ/, в изпълнение на решение на организирана престъпна група, състояща се от А.С.А., Х.С.А., Г. А. Б. и А.М.Б. е набрал, транспортирал – закупил билет за автобус до Германия и приел в „С*******“, находящ се на ул. „******“ № 246 в гр. Л., ФРГ, като осигурил всичко необходимо за престоя й там отделно лице – С.И.Ц. с цел да бъде използвана за развратни действия - да предлага различни платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като лицето е преведено през границата на страната /през границата на РБ и РС/ със същата цел - престъпление по чл.

159г пр. 2 вр. чл. 159б ал. 1 пр. 1, пр. 2 и пр. 4 вр. чл.

159а ал. 1 пр. 1, пр. 2 и пр. 4 вр. чл. 20 от НК.

В периода от 15.04.2015 г. до 31.10.2015 г. на територията на РБ и на територията на ФРГ в съучастие, като извършител с лицето А.С.А. /който я е набрал, транспортирал и приел /в изпълнение на решение на организирана престъпна група, състояща се от А.С.А., Х.С.А., Г. А. Б. и А.М.Б. е приел като уредил всичко необходимо за престоя й в „С*******“, находящ се на ул. „******“ № *** в гр. Л., ФРГ, като осигурил всичко необходимо за престоя й там отделно лице – И.И.Т. с цел да бъде използвана за развратни действия - да предлага различни платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като лицето е преведено през границата на страната на 04.05.2015 г. /през границата на РБс РС/ със същата цел - престъпление по чл.

159г пр. 2 вр. чл. 159б ал. 1 пр. 4 вр. чл. 159а ал. 1 пр. 4 вр. чл.

20 от НК.

Ответникът А.С.А. се е признал за виновен в това, че:

В периода от 01.01.2011 г. до 20.06.2017 г. на територията на РБ, на територията на РГ и на територията на ФРГ е участвал заедно с Х.С.А., Г. А. Б. и А.М.Б. в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93 т. 20 от НК – структирурано трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл. 159а, чл. 159б, чл. 159г от НК, за които е предвидено наказание повече от три години, като групата е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 т. 2 вр. ал. 2 от НК;

В периода от 01.01.2011 г. до 15.02.2011 г. на територията на РБ и на територията на РГ в съучастие, като извършител с лицето Х.С.А. /който я е набрал и приел/, в изпълнение на решение на организирана престъпна група, състояща се от А.С.А., Г.

А. Б. и А.М.Б. е транспортирал с лекия ки автомобил, черно „***“ до хотел в гр. Атина, РГърция отделно лице – С.И.Ц. с цел да бъде използвана за развратни действия - да предлага различни платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, като лицето е преведено през границата на страната /през границата на РБ и РГ/ със същата цел - престъпление по чл. 159г вр. чл. 159б ал. 1 пр. 2 вр. чл.