Решение № 2609 от 27.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2609 гр. Пловдив, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330117769 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „Юробанк България“ АД против С. А. К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал.

1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 5066/25.07.2023 г. по ч.гр.д. № 7591/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II брачен състав, както следва: сумата от 8 500, 25 лв. – главница, дължима по Договор за револвиращ потребителски кредит № *** г., сумата от 168, 59 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 20.02.2021 г. и сумата от 1 974, 42 лв. – обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 20.02.2021 г. до 16.05.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.05.2023 г., до окончателното й изплащане.

Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 7591/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II брачен състав е издадена в полза на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България, като поради настъпило в хода на процеса правоприемство исковата молба е депозирана от „Юробанк България“ АД.

1

Ищецът твърди, че между С. А. К. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България е сключен Договор за револвиращ потребителски кредит № *** г., по силата на който кредиторът е поел задължение да отпусне на ответника кредит в размер на сумата от 12 000 лв. Сочи, че ответникът е поел задължение за погасяване на задълженията по договора на 56 месечни вноски – всяка в размер от 361, 83 лв. Твърди, че в договора е установено заплащане на такса ангажимент, поради което договорът е сключен при фиксиран лихвен процент – при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Сочи, че таксата се заплаща към момента на сключване на договора, като кредиторът удържа последната от общия размер на кредита. Поддържа, че сумата, предмет на договора за кредит, е преведена по личната сметка на кредитополучателя, декларирана и посочена от него в договора за кредит.

Твърди, че между страните е сключено споразумение за разсрочване на погасителни вноски, поради затруднения, настъпили във връзка с обявеното в страната извънредно положение, поради пандемията от COVID-19. С оглед сключеното между страните споразумение е изменен размерът и падежът на погасителните вноски съобразно погасителен план, обективиран в споразумението. Сочи, че годишният процент на разходите е останал непроменен, като към главницата е добавена падежиралата и незаплатена възнаградителна лихва като е установен размер на погасителните вноски от 361, 83 лв. Сочи, че длъжникът е преустановил плащанията по договора на 20.01.2021 г., към която дата били погасени 24 месечни вноски, поради което вземането е обявено за предсрочно изискуемо на основание чл. 5 от Договора.

Претендира и присъждане на обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. А.

К. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че по делото не са представени доказателства, че сумата по договора за кредит е преведена по сметката на ответника. Излага съображения за недействителност на договора за кредит, тъй като последният е съставен на шрифт с размер по-малко от 12 пункта и към него не е приложен стандартен европейски формуляр на основание чл. 5 ЗПК. Поддържа, че сключеният договор представлява договор за потребителски кредит и по отношение на него се прилагат правилата на чл. 10 ЗПК и чл. 11 ЗПК. Сочи, че при сключване на договора са допуснати 2 нарушения на чл. 11 ЗПК във връзка с годишния лихвен процент, годишния процент на разходите и условията за издължаване на кредита. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 5066/25.07.2023 г. по ч.гр.д. № 7591/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II брачен състав, както следва: сумата от 8 500, 25 лв. – главница, дължима по Договор за револвиращ потребителски кредит № *** г., сумата от 168, 59 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 20.02.2021 г. и сумата от 1 974, 42 лв. – обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 20.02.2021 г. до 16.05.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.05.2023 г., до окончателното й изплащане.

Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срок, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** г., сключен между С. А. К. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България, се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата от 12 000 лв. – главница, срещу насрещното задължение на заемополучателя да върне сумата от 19 242, 72 лв. на 56 равни месечни погасителни вноски от по 343, 62 лв., с падеж на първата вноска на 20.07.2018 г. и на последната вноска – 20.02.2023 г. Установено е задължение за заплащане на такса ангажимент от 420 лв. и застрахователна премия за 3 покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер от 2 520 лв. В договора е установен е фиксиран годишен лихвен процент от 15, 05 % и годишен процент на разходите от 18, 16 %. В договорът за кредит е обективиран погасителен план, в който е посочен падежът на всяка дължима погасителна вноска и нейния размер.

Със споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 20.06.2020 г. страните са договорили отсрочване на вноските с № 23, 24, 25, 26, 27 и 28 съгласно нов погасителен план. Прието е, че лихвата, начислена съгласно договора и непогасена за гратисния период е добавена на равни части към вноските в погасителния план, като е уговорено, че общата сума за плащане се променя от 19 242, 72 лв. на 19 861, 86 лв. От приложения към споразумението погасителен план се установява, че е договорен размер на погасителната вноска от 361, 83 лв., с краен срок за погасяване на кредита на 20.08.2023 г.

Договорът е сключен при отнапред установени Общи условия, които са представени по делото и са подписани от страна на потребителя – длъжник. В чл. 1 от Общите условия е посочено, че договорът за заем влиза в сила с полагането на подписите на заемателя и на оторизиран представител на заемодателя, при получаване на сумата на заема по банковата сметка на и предоставена от кредитополучателя. В Общите условия е установено, че длъжникът заплаща и такса ангажимент, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, която такса се заплаща към момента на усвояване на кредита и се удържа от общия размер на кредита. Установено е, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ подлежи на заплащане на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат, която сума подлежи на връщане на равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска.

Представен е застрахователен сертификат № ***, издаден от „Кардиф Животозастраховане – Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане – клон България“ в полза на застрахования потребител – С. А. К. и подписан от последната, по предоставен застрахователен пакет „Защита на плащанията по кредитни карти“. Не се установява така представения застрахователен сертификат да е сключен във връзка с процесния договор за потребителски кредит, който не се усвоява чрез използване на кредитна карта и усвояване на кредитен лимит.

4

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в редакцията му действаща към момента на сключване на договора за кредит – ред. ДВ, бр.51 от 19.06.2018 г., доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита и правото на отказ от договора - чл. 11 от Общите условия.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, установила размера на използвания шрифт при съставяне на договора за кредит, застрахователния сертификат и Стандартния европейски формуляр. Вещото лице, при работата си с представените в производството по делото писмени документи, е установило, че договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** г. е написан със серифен шрифт Garamond, с големина от 11, 55 пункта. Установено е, че сертификат е написан със серифен шрифт Arial Narrow, с големина 9, 62, че Декларация за предоставяне на лични данни е изписана със серифен шрифт Garamond, с големина от 10, 55 пункта, а Стандартен европейски формуляр е изписан със серифен шрифт Garamond, с големина от 11, 55 пункта.

С разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е установено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа 5 експертиза, изследвала договора за заем, се установява, че последният е написан със серифен шрифт Garamond, с големина от 11, 55 пункта.

Следователно в случая е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10. ал. 1 ЗПК, предвиждаща, че договорът за потребителски кредит следва да бъде написан с размер шрифт – не по-малък от 12, при установено съществено отклонение в размера на използвания шрифт, което води до невъзможност за потребителя за запознаване с клаузите на договора без затруднение. По така изложените съображения и правоотношението по договора за кредит следва да се обяви за недействително на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Дори да се приеме, че допуснатото отклонение при използвания размер на шрифта е незначително, за да намери приложение санкцията по чл. 22 ЗПК, съдът намира, че при сключване на договора за кредит е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.