Решение № 260062 от 17.12.2020, Районен съд - Димитровград

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 17.12.2020г. гр.Димитровград

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Димитровградският Районен Съд, наказателна колегия, в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов с участието на секретаря Валентина Господинова и в присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов АНД №418 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за Административните Нарушения и Наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Т.Т.К. ***, ЕГН **********, е депозирала жалба против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, №2645314, издаден от ОД-МВР-Хасково, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер 50 (петдесет) лева.

Изложените основания в жалбата са за незаконосъобразност на издадения електронен фиш при подробно описани възражения, иска се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, като незаконосъобразен и неправилен.

В с.з. жалбоподателят – редовно призована, не се явява, не изразява становище.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – ОД на МВР- Хасково– редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ДИМИТРОВГРАД– редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

На 31.03.2019г. било установено от служители на

ОД-МВР-Хасково техническо устройство TFR1-M № 596 - за измерване скоростта и заснемане на автомобили- движещи се в гр.Димитровград, по ул.“Панорамен път“ – до №36, в посока на движение запад (от гр.Стара Загора към центъра на гр.Димитровград.). В 10:46ч. била засечена скоростта и съответно заснет движещият се в описаната посока лек автомобил „Джип Чероки” с рег.№ *******. Въпреки въведеното ограничение на скоростта за движение в населено място- 50км/ч.- въведена с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, измерената скорост на този автомобил била 68км/ч.

При последвалата справка за собственост относно горепосочения автомобил, се установява, че той е собственост на Т.Т.К. ***, ЕГН **********.

Не е представена друга декларация в насока, че на горепосчената дата и час описаният автомобил е бил управляван от друго лице.

Въз основа на горепосочената фактическа обстановка ОД на МВР- Хасково е издала Електронен фиш серия К, №2645314, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, налага административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева на Т.К..

Така изложената фактическа обстановка е установена по категоричен начин от представените по делото писмени доказателства, както и от приложения снимков материал от заснет клип №15926 с техническо средство TFR1-M- №596.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, чрез компетентен орган-наказващия такъв, който я изпраща на компетентния да я разгледа орган- Районен Съд- Димитровград, който съобразно мястото на извършване на описаното адм.нарушение се явява и местно компетентен да разгледа жалбата. В тази връзка същата се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Посочените от жалбоподателя основания, поради които счита, че издаденият ел.фиш е незаконосъобразен, ведно със служебно проверереното от съда протекло до този момент адм.-наказателно производство, водят до извода, че в атакувания ел.фиш не може да се открие противоречие с материалния или процесуалния закон.

Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено-движение със скорост 68 км/ч при ограничена такава за населено място с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП от 50 км/ч., ясно е посочено конктретно мястото на извършване на твърдяното нарушение, нарушените разпоредби на ЗДвП- чл.21, ал.1, размера на глобата- 50 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. В тази връзка Съдът не намира нарушения във връзка с описанието на мястото на описаното нарушение- същото е достатъчно подробно, включващо и координати, даващи достатъчна информация и възможност за локализирането му. Достатъчно конкретно и ясно е описано, че нарушението е извършено в гр.Димитровград, на ул.“Панорамен път“ до №36- т.е. в рамките на населеното място, за което важи ограничението, въведено с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП- а именно 50км/ч при движение в населено място. Ясно е описана и посоката на движение- запад, което съвпада с описаното в протокола за използване на техническото средство, където е описано от изток към запад. Това описание е достатъчно ясно и конкретно, без възможност за неразбиране или превратно разбиране на мястото на нарушението, дори са въведени координати, които конкретно поясняват мястото на засичане на скоростта на движение. В тази връзка Съдът не намира каквито и да било основания да приема, че са били нарушени по някакъв начин правата на нарушителя.

Посочени са срока, сметката и мястото за доброволно плащане на глобата. В тази връзка издаденият ел.фиш съдържа всички изискуеми от закона елементи, същите са описани достатъчно ясно и съдът не намира допуснати нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на нарушителя.

В случая е видно от представения протокол за използване на автоматизирано техническо средство (АТС), че на посочената дата- 31.03.2019г., е било използвано техническо средство „TFR1-M”№596- за засичане скоростта на движение на МПС в гр.Димитровград, ул.“Панорамен път“, в посока на движение на засичаните МПС- от изток към запад. Изрично е описано в същия протокол, че разстоянието от техническото средство- измерващо скоростта на движение, до мястото на засичане скоростта на движение, е 150 метра. В същият протокол е описано, че техническото устройство е в стационарен режим на засичане за приближаващи МПС, с общо ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч.

Видно от представеното от административно-наказващият орган и прието като доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835/24.02.2010г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M” е одобрен тип средство за измерване със срок на валидност 24.02.2020г.

Представен и приет като доказателство по делото е

Протокол №3-52-18/04.04.2018г., видно от който въпросното техническо средство „TFR1-M”№596 съответства на одобрения тип, като протоколът е издаден от Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери- гр.София.

Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП гласи, че който водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: - за превишаване от 11 до 20 км/ч - с глоба 50 лв.

В ЕФ са вписани показанията на автоматизирано техническо средство №596, посочено е и мястото на извършване на нарушението.

Не са налице възражения в насока, че на горепосочената дата, в горепосочения момент автомобила, който е собственост на жалбоподателя, е бил управляван от друго лице. Не е представена и декларация от страна на жалбоподателя, че друго лице е управлявало автомобила. Така се приема, че оборимата презумпция въведена относно налагане на наказание на собственика на даденото МПС ако изрично в законоустановения срок не е подал декларация за имената на лицето, което е управлявало автомобила, поражда своята сила.

Следва да се поясни, че ел.фиш не съдържа реквизитите, които трябва да съдържа едно наказателно постановление и такова приравняване не може да се прави механично, тъй като между електронните фишове и наказателните постановления има множество различия. В случая съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. Изрично в него са посочени данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Съдът не констатира противоречие във връзка с обсъжане на скоростта. Много ясно е подчертано, че едната скорост е засечена- 71 км/ч, а другата- наказуема- 68 км/ч. Видно от протокола за проверка на АТС, с което е засечена тази скорост е, че то е техническо изправно, но въпреки това има възможност да направи грешка до 3км/ч. при скорост до 100 км/ч и до 3% при скорост над 100км/ч., така че с това снижаване на наказуемата скорост, което е в интерес на жалбоподателя се избягва вероятността да бъде санкциониран за по-висока скорост от тази, с която в дейсвтителност е управлявал МПС-то. Видно от доказателствата по делото и по-точно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835/24.02.2010г., на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M е одобрен тип средство за измерване. Конкретното АТС е преминало технически преглед и годно, това се установява с протокола от проверка, който също е допуснат като доказателство по делото.

Представен е и протокол за използване на техническо средство за измерване на скоростта TFR1-M №596, видно от който протокол описаното техническо средство е било позиционирано в гр.Димитровград, на ул.“Панорамен път“, в посока на засичане на движещите се в посока от изток към запад МПС, за времето от 09,00ч до 11,20ч. на 31.03.2019г. и за посочения период са регистрирани 30 нарушения, като са описани и номерата на първото и последното заснето видеоизображение- съответно 15901 и 15930, като номера на видеоклипа от настоящия електронен фиш е 15926. Този протокол е подписан от съставилите го длъжностни лица, налице е дата и подпис на извършилия проверката. Налице е съответствие между описаните в протокола данни с данните, описани в обжалвания електронен фиш и с тези- описани в снимковия материал към електронния фиш. В тази връзка Съдът не намира допуснати нарушения при издаването на въпросния протокол, водещи до извода за опорочаване на предвидената процедура.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се счита за влязло в сила наказателно постановление. За разлика от наказателното постановление обаче, при електронния фиш не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а се употребява понятието „издател на електронния фиш”. Съответно за разлика от наказателното постановление, при електронния фиш не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението, което го издава. С оглед на изложеното съдът счита, че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. и тези твърдени от жалбоподателя.

Правилно е проведена процедура по издаване на електронния фиш, съобразно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. За да бъде издаден електронен фиш закона е предвидил, че трябва нарушението да е установено и заснето с техническо средство, като установяването и заснемането на нарушението е необходимо да е станало в отсъствието на контролен орган и нарушител. Безспорно установено в настоящия случай е наличието на първата предпоставка за реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя по чл.189, ал.4 от ЗДвП- чрез издаване на ЕФ. Видно от представения по делото снимков материал- извлечение от клип №15926 от 31.03.2019г., заснет с радарен скоростомер от одобрен тип „TFR1-M”, №596, преминал задължителен годишен метрологичен контрол, нарушението визирано в електронния фиш е заснето и установено с помощта на годно техническо средство. По отношение на вида на последното-стационарно или мобилно, законът не въвежда ограничения.